Средната възраст за раждане на първо дете в София е

Средната възраст за раждане на първо дете в София е 30.5 години, а в Сливен – 22 години. Това демонстрира изследване, осъществено от социологическата организация „ Алфа рисърч “, показано от Елена Лилова. Проучването е осъществено измежду 400 дами, на възраст 18-30 год., в цялата страна, през януари 2022 година

Около 90% от дамите с висше обучение в България раждат първото си дете към и над 30 – годишната си възраст, до момента в който 50% от дамите с главно и по-ниско обучение – до 22-годишна възраст, демонстрира изследването, сподели още Лилова и акцентира забележителните районни и просветителни разлики.

Образованието и професионалното развиване са част от факторите, оказващи въздействие върху раждането на първо дете в по-късна възраст.

Българска телеграфна агенция и фондация „ Искам бебе “ стартират взаимна самодейност “Бебе в точния момент “, сподели по-рано през днешния ден генералният шеф на организацията Кирил Вълчев.

Почти половината от дамите с деца, взели участие в изследването, показват като претекст за раждане на дете съществуване на постоянен сътрудник и общо предпочитание за дете. Този претекст е преди всичко измежду над 75% от дамите без деца, демонстрира още изследването. Въпреки че съвсем всяка втора жена, взела участие в изследването, наближава границата от 30 години, 76% от тях към момента нямат дете. 

Образованието и професионалното развиване са справедливи фактори, поради които се  отлага раждането на първо дете. 

78% от тези, които към този момент имат дете, както и съвсем същият дял от тези, които нямат, живеят в лично жилище. Налице са обаче основни разлики в оценките за това, дали жилището удовлетворява потребностите или не, изключително измежду дамите с деца. 26% от тях декларират, че в случай че се роди още едно дете, жилището ще е малко, а за 21% даже и сега жилището не удовлетворява потребностите им.

Близо 80% от запитаните, които към този момент имат дете, както и съвсем същият % от тези, които нямат дете, живеят в лично жилище, само че 26% от тях декларират, че в случай че се роди още едно дете, жилището ще е малко, а за 21% даже и сега жилището не удовлетворява потребностите им. При планирането на първо, и изключително – на второ дете, жилището играе изключително огромна роля и страната би трябвало да има доста по-актива политика в тази тенденция, сподели Лилова.

Страхът, че раждането на дете ще утежни съществено персоналния витален стандарт и метод на живот, а наличните средства няма да са задоволителни за развъждане на дете, се трансформира в една от главните спирачки за по-ранната бременност и раждане. Нараства тежестта на по-високите условия към материалната, професионалната и обществената среда – персонална и социална, измежду дамите, които отсрочват раждането на дете, уточни още Лилова като извод от изследването. На този декор физиологичните и медицински опасения за по-трудно зачеване или опасности пред раждане на крепко дете на по-късна възраст остават много по-далеч в йерархията на факторите, които биха подтикнали една млада жена да роди по-рано първото си дете.

Друг проблем, който изследването демонстрира, е относително ниската осведоменост и подценяването на рисковете от по-късната бременност, добави Лилова. По думите ѝ всяка втора жена до 30-годишна възраст е чувала за сходни опасности, само че ги подценява, защото „ не ги счита за сериозен проблем “. Седем на 100 от участниците в изследването въобще не са чували за сходен проблем.

Предвид непрекъснатото повишаване на възрастта за раждане на първо дете и съществуването на чисто медицински проблеми, възпрепятстващи сътрудниците да имат дете, е от извънредно значение да бъде създадена систематична и цялостна политика за   подкрепяне на фамилиите с репродуктивни проблеми. Към момента единствено една четвърт от младите дами настояват, че са осведомени с процедурата за даряването на яйцеклетки и сперматозоиди. По-малко от половината от дамите са показали, че са чували единствено най-общо, а 20 % признават, че не са наясно с тази опция.