Продължителността на живота у нас расте, но все още сме последни в Евросъюза
Средната дълготрайност на живота в България продължава да нараства, само че все пак остава най-ниската в Европейския съюз. Това демонстрират данни, показани от Европейската комисия.
Между 2000 и 2018 година продължителността на живота у нас е повишена с 3,1 години, което е най-ниският приръст в Евросъюза. Водеща в това отношение е Естония с повишаване от 8,4 години. От 1980 година насам у нас се следи непрекъснато повишаване на продължителността на живота, като тогава е била 71,1 години (68,4 при мъжете и 73,9 при жените). В наши дни всекидневно хората живеят до 75-годишна възраст. За съпоставяне, най-високата дълготрайност на живота е в Испания, където тя е 83,5 години.
България, наред с Хърватия, Латвия, Литва и Румъния, регистрира дълготраен спад в броя на популацията в последните 30 години. За нашата страна, Гърция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния се чака това събитие да продължи до 2070 година.
За 2018 година най-голям негативен приръст на популацията в Евросъюза бележат Латвия – спад със 7,5 на 1000, както и България и Хърватия с по 7,1 на 1000.
Докато в множеството страни от Европейски Съюз популацията в земеделските региони гладко се усилва, у нас, в Литва, Латвия, Естония, Хърватия, Унгария и Португалия то понижава и се преселва към градовете. България е измежду дребното европейски страни, където се следи по-ниска безработица в градовете, в сравнение с в извънградските обитаеми места.
Между 2000 и 2018 година продължителността на живота у нас е повишена с 3,1 години, което е най-ниският приръст в Евросъюза. Водеща в това отношение е Естония с повишаване от 8,4 години. От 1980 година насам у нас се следи непрекъснато повишаване на продължителността на живота, като тогава е била 71,1 години (68,4 при мъжете и 73,9 при жените). В наши дни всекидневно хората живеят до 75-годишна възраст. За съпоставяне, най-високата дълготрайност на живота е в Испания, където тя е 83,5 години.
България, наред с Хърватия, Латвия, Литва и Румъния, регистрира дълготраен спад в броя на популацията в последните 30 години. За нашата страна, Гърция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния се чака това събитие да продължи до 2070 година.
За 2018 година най-голям негативен приръст на популацията в Евросъюза бележат Латвия – спад със 7,5 на 1000, както и България и Хърватия с по 7,1 на 1000.
Докато в множеството страни от Европейски Съюз популацията в земеделските региони гладко се усилва, у нас, в Литва, Латвия, Естония, Хърватия, Унгария и Португалия то понижава и се преселва към градовете. България е измежду дребното европейски страни, където се следи по-ниска безработица в градовете, в сравнение с в извънградските обитаеми места.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




