Интервю на министъра на външните работи Велислава Петрова за предаването

Интервю на министъра на външните работи Велислава Петрова за предаването „ Talking Europe “ на френския интернационален новинарски ефирен канал .

България стана известна с провеждането на избори. За 5 години гласоподавателите са дали своят вот 8 пъти. Но тази изтощителна рецесия най-сетне завърши на 19 април, когато партията „ Прогресивна България “ завоюва изрично болшинство. Тя се управлява от някогашния президент Румен Радев, настоящ министър-председател.

Той даде обещание да продължи проевропейския път на страната след влизането на България в еврозоната през януари. Но той също по този начин прикани за прагматизъм от страна на Европейски Съюз към Русия и за възобновяване на разговора с Москва – това провокира известно неразбиране в други европейски столици. Приветстваме новия български външен министър Велислава Петрова, която беше назначена на поста при започване на май. Тя не е непозната нито в министерството на външните работи, нито в европейските въпроси, защото е била заместник-министър на външните работи в три поредни български държавни управления.

Започваме, като я питаме за държавната стратегия за промени.

„ Имаме болшинство, каквото не сме имали от повече от 20 години. Имаме явен мандат от хората да осъществим това, което чакат като последваща фаза от европейската ни интеграция “, декларира Петрова. „ Първо се присъединихме към Европейски Съюз, по-късно към Шенген, а по-късно и към еврозоната. Хората ни дадоха мандат да се борим с корупцията, да установим върховенството на закона и да имаме транспарантно работещи институции. Що се отнася до Фонда за възобновяване, в действителност успяхме да деблокираме четвъртия транш от РФ (от ЕС), точно тъй като промените в правосъдната система бяха въведени извънредно бързо. Бяхме отпред за по-малко от четири седмици и цялото законодателство беше прокарано. Така че това заричане за правосъдна промяна към този момент е в ход. “

Посочваме тъмния облак, щръкнал над този проевропейски път – Европейската комисия предлага откриването на процедура при несъразмерен недостиг против България, по-малко от 6 месеца откакто страната се причисли към единната валута!

Предишните държавни управления действаха основно въз основата на популизъм, а не на същински ограничения, нужни за поддържане на здравословен бюджет, и ние ще би трябвало да платим цената “, отбелязва Петрова. „ За нас това е доста сложен път напред. Не се отдръпваме от него и знаем, че ще би трябвало да определим доста ясни промени и ясни стъпки напред. “

Премиерът Румен Радев – считан от някои проевропейски сили за прекомерно приветлив на Русия – прикани Европейски Съюз да бъде прагматичен, когато става въпрос за диалози с Кремъл. Дали това е забележителна смяна?

„ Всичко, за което призоваваме, е дейно потребление и на трите стълба: военна поддръжка (за Украйна), стопански наказания и дипломация. Третият липсваше “, дава отговор Петрова. „ Не демонстрира доста мощен имидж, когато не сме в положение да приказваме между тях. Трябва да се съсредоточим върху въпроса при какви условия сядаме на масата за договаряния, кои са нещата, които не подлежат на договаряне за нас и за Украйна, и по какъв начин да проведем тези договаряния и с какъв краен резултат? Трябва да проведем тези полемики вътрешно. Твърде дълго време не сме ги провеждали. Радвам се да видя, че от ден на ден водачи признават значимостта на това. Но би трябвало да бъдем мощни и единни в метода, по който сядаме на масата за договаряния. И би трябвало да сме наясно, че не трябва да пропущаме опция. “

Що се отнася до прилежащите връзки на България и разширението на Европейски Съюз, Петрова показва, че „ по време на нашето председателство на Европейски Съюз през 2018 година ние бяхме страната, която върна разширението на дневния ред. Така че ние безусловно имаме вяра, че това би трябвало да бъде тематика с висок приоритет. “ Тя прецизира: „ Важно е разширението да не основава възприятие на песимизъм у някои сегашни членове на (ЕС). Доверието изисква чувството, че институциите работят в (кандидатските) страни. Мисля, че основите: бистрота, господство на закона, работещи институции – това са областите, които не подлежат на разискване. Така че методът, учреден на заслугите, би трябвало да бъде ядрото, от което в действителност не можем да се отдръпнем. “