Пандемията е повлияла на средната продължителност на живота
Средната дълготрайност на живота се разграничава в обособените райони на света през втората година от пандемията от COVID-19 поради другия % на имунизация, сочат данните от изследване, оповестено на 17 октомври.
През 2020 година пандемията докара до максимален спад в продължителността на живота след Втората международна война, споделиха предходната година откриватели от Центъра за демографски науки " Ливърхюм " към Оксфордския университет.
Но през 2021 година " се появи ненадейно разминаване ", споделя Риди Кашиап, професор в Оксфордския университет и съавтор на новото изследване, оповестено в списанието Nature Human Behaviour.
" Някои страни започнаха да демонстрират признаци на възобновяване ", а други регистрират „ влошаващи се загуби “, изяснява той пред AФП. Изследователите проучват данни за смъртността в 29 европейски страни, Съединени американски щати и Чили от 2015 година насам, написа Българска телеграфна агенция. В доста западноевропейски страни продължителността на живота се е възстановила съвсем до равнищата преди експлоадирането на пандемията от COVID-19.
Франция, Белгия, Швейцария и Швеция даже съумяват изцяло да се върнат към междинната дълготрайност на живота, регистрирана през 2019 година
В Източна Европа обаче тя е намаляла до равнища, невиждани след разпадането на Съветския съюз, сочат данните от изследването.
В България междинната дълготрайност на живота е спаднала с 25 месеца през 2021 година, откакто понижава с 18 месеца година по-рано. България има най-ниско равнище на имунизация в Европейския съюз.
Държавите, в които по-висок % от популацията е изцяло ваксинирано през октомври 2021 година, регистрират по-малък спад в продължителността на живота, излиза наяве от изследването. " Това допуска, че явно има връзка " сред тях, е мнението на откривателя Риди Кашиап.
Страни като „ Швеция, Швейцария, Белгия и Франция съумяха да се върнат към предпандемичните равнища на дълготрайност на живота, тъй като опазиха както възрастните, по този начин и най-младите “, съобщи още Йонас Шьоли от немския институт “Макс Планк ” за демографски проучвания, който е и съавтор на изследването.
Изследването е оповестено в Nature Human Behaviour.
