Средната класа у нас се топи за сметка на обедняването
Средната класа в България - с минимален дял от популацията, съпоставено с другите страни членки в Европейския съюз, а по отношение на предходни години се топи.
Това демонстрират данните от отчет на Агенцията за възстановяване на изискванията на живот и труд - Юрофонд за 2024 година.
Средната класа у нас е 51% от обществото и продължава да се свива, до момента в който приблизително за Евросъюза този % е към 60. Лидер е Словакия - там над 70 на 100 от популацията попада в категорията на междинната класа.
Разлики се следят и във връзка с приходите. Средно за Европейския съюз хората с най-ниски приходи са 28,5%, а тези с най-високи - 7,5%. В България хората с най-ниски приходи са 35%, а тези с най-високи - 14%.
Средната класа в Евросъюза се стопява
Причините са спадът на заетостта, както и понижаване на заплатите в държавния бранш
Така неравенството сред най-бедни и най-богати у нас е най-осезаемо на фона на общата картина в границите на общността.
„ Представители на междинната класа са образовани хора, които разчитат на личните си умения, разпоредителност, разсъдък и труд, с цел да създават приход “, изяснява социологът Елена Дариева.
„ Тоест – междинната класа би трябвало да бъде най-голямата кохорта, с дребна кохорта горе като хайлайф и дребна кохорта декласирани и можем да дефинираме като представители на нисшите публични пластове. У нас в България и съгласно последния отчет тази съразмерност можем да определим като сериозни “, изясни още Елена Дариева.
За да нарасне междинната класа обаче трябват дейности, ориентирани към най-бедните 10% от популацията, показва икономистът Петър Ганев.
„ Максимално огромна част от популацията да може да се възползва от тези фактори на напредък – обучение, работа, хонорари и в последна сметка да паднат равнищата на последна беднотия. Ние сега нямаме фокусирана политика към тези хора. Имаме политика към хората, които отиват в бюрото по труда да се записват. Но в случай че си неактивен? Който не е просветен, дълготрайно не работи и не върви в бюрото по труда “, сподели още Петър Ганев.
Положителни трендове въпреки всичко има. Например, по данни на Национален статистически институт през предходната година повече българи са могли да отидат на отмора в чужбина.
А през последното десетилетие благосъстоянието на родните семейства се е нараснало с бързи за евросъюза темпове.
Това демонстрират данните от отчет на Агенцията за възстановяване на изискванията на живот и труд - Юрофонд за 2024 година.
Средната класа у нас е 51% от обществото и продължава да се свива, до момента в който приблизително за Евросъюза този % е към 60. Лидер е Словакия - там над 70 на 100 от популацията попада в категорията на междинната класа.
Разлики се следят и във връзка с приходите. Средно за Европейския съюз хората с най-ниски приходи са 28,5%, а тези с най-високи - 7,5%. В България хората с най-ниски приходи са 35%, а тези с най-високи - 14%.
Средната класа в Евросъюза се стопява
Причините са спадът на заетостта, както и понижаване на заплатите в държавния бранш
Така неравенството сред най-бедни и най-богати у нас е най-осезаемо на фона на общата картина в границите на общността.
„ Представители на междинната класа са образовани хора, които разчитат на личните си умения, разпоредителност, разсъдък и труд, с цел да създават приход “, изяснява социологът Елена Дариева.
„ Тоест – междинната класа би трябвало да бъде най-голямата кохорта, с дребна кохорта горе като хайлайф и дребна кохорта декласирани и можем да дефинираме като представители на нисшите публични пластове. У нас в България и съгласно последния отчет тази съразмерност можем да определим като сериозни “, изясни още Елена Дариева.
За да нарасне междинната класа обаче трябват дейности, ориентирани към най-бедните 10% от популацията, показва икономистът Петър Ганев.
„ Максимално огромна част от популацията да може да се възползва от тези фактори на напредък – обучение, работа, хонорари и в последна сметка да паднат равнищата на последна беднотия. Ние сега нямаме фокусирана политика към тези хора. Имаме политика към хората, които отиват в бюрото по труда да се записват. Но в случай че си неактивен? Който не е просветен, дълготрайно не работи и не върви в бюрото по труда “, сподели още Петър Ганев.
Положителни трендове въпреки всичко има. Например, по данни на Национален статистически институт през предходната година повече българи са могли да отидат на отмора в чужбина.
А през последното десетилетие благосъстоянието на родните семейства се е нараснало с бързи за евросъюза темпове.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ