Сред всички красиви традиции по света, една от най-уникалните е

Сред всички красиви обичаи по света, една от най-уникалните е тази на мартеницата в България. На първи март всеки българин с горделивост закичва червено-бели конци, които афишират идването на пролетта и новото начало. Но зад този бит стои освен красивата традиция, а и доста митове, които сасвързанис него.
Откъде се е появила мартеницата?
Символът на мартеницата, направен от бял и червен конец, е повече от просто бижу,той носи в себе си дълбока история. Ето едни от най-известните митове, които би трябвало да знае всеки българин:
Хан Аспарух
Според тази легендахан Аспарух получава подарък от своята сестра - мистична китка, привързана към крайници на лястовица с бял конец. Червената боя била от кръвта на птицата, чийто крайник бил засегнат от конеца. Лястовицата идва навръх първи март, откъдето идва началото на традицията всички българи да си подаряват червено-бели мартеници за здраве, благополучие и удача.Когато Аспарух завързва белите и алените конци, той изпраща мощно обръщение за обединяване и взаимност измежду българите.
Хан Кубрат - легенда
Друга легенда споделя, че владетелят на прабългаритехан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат постоянно дружно. Да бъдат мощни и да не могат врагове да ги атакуват и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен държател, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били сложени пред мъчно тестване. Най-големият наследник, Баян, признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, до момента в който намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, с цел да избягат. Братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина. След време при Хуба дохвърчал гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните, като го видели и побягнали. Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите.
Мартеницата като връзка сред българите
Общото вдвете митове е връзката сред аленото и бялото на мартеницата с историята на българския народ. Червеният конец се свързва с кръвта на братята и битката за независимост, до момента в който белият конец символизира мир и ново начало.

Мартеницата продължава да бъде не просто един знак, само че и връзка към античните корени и вълнуващата история на българския народ. С тази традиция всеки българин носи в себе си част от предишното и вяра за бъдещето.