Сред величията в музиката не липсват отблъскващи характери и нетърпими

Сред величията в музиката не липсват отблъскващи характери и нетърпими социопати, само че Ингви съществува в своя лична категория в това отношение. Ако питате някой публицист, който е имал съмнителното благополучие да прави изявление с шведа, най-вероятно ще ви го опише като един от най-трудните за другарство хора, които е срещал. 

Напълно случайно и ненадейно в хода на диалога, Ингви ще обиди свои сътрудници или ще откаже да слуша каквото и да е за тях, а в същото време ще съпостави самия себе си с Леонардо да Винчи. Той няма проблем да омаловажи основни въпроси с едносрични отговори, да отхвърли въздействието на други огромни китаристи върху своя жанр и да откаже да дискутира каквато и да е друга музика, с изключение на своята лична.

Китаристът обаче е кадърен да роди и вълнуващи прозрения за приликите и разликите сред света на рока и на класическата музика – главните музи в неговия живот. Не се учудвайте, че не приема изключително добре каквито и да е рецензии. Отчасти по тази причина е измежду най-оспорваните имена в рока и е ставал причина за безкрайни диспути сред слушатели и сред други музиканти.

Малмстийн има зад тила си и историята по какъв начин заплашва да убие един от останалите пасажери по време на полет, държал се е и меко казано нелюбезно към гонещи го за подписи почитатели.

Снобарският му метод към китарата като че ли е фиктивен особено, с цел да провокира ерес. Но Малмстийн сигурно не е някой самозванец. Нелепо би било да се омаловажава основаното от него и да се слага под въпрос степента му на автентичност. Шведът дължи доста на редица типичен композитори, както и на виртуозни китаристи преди него, само че се отличава с метода, по който съчетава въздействията си и ги трансформира в нещо неповторимо.

Еди Ван Хален трансформира хода на хард рока, когато издава дебютния си албум с Van Halen през 1978 година Той повишава скоростта на свирене и демонстрира, че китарните каскади могат да бъдат нещо музикално богато и неустоимо за слушане. 

Първият солов албум на Малмстийн Rising Force (1984) е съизмеримо значим и основополагащ детайл в развиването на китарната музика. Стилът е извънредно изчерпателен механически, изисква виртуозни умения и всеобхватни музикални знания – само че всекидневно е натоварващ и изискващ и към слушателите. 

Малмстийн обаче резервира нужната сила и спонтанност – както и дългата коса и кожените панталони – с цел да трансформира тези сложни композиции в нещо атрактивно освен за най-изтънчените рок и метъл фанатици.

Шведът е същински вундеркинд, образувал първата си тайфа още на 10 години. По-късно се мести в Щатите, само че е изпъден от групата си Alcatrazz, откакто се сбива на сцената с вокалиста Греъм Бонет. Така той се насочва към солова кариера и през 1984 година издава първия си албум Rising Force, който си остава класика в китарната музика и основно произведение за неокласическия метъл.

Безброй китаристи (някои от тях бъдещи звезди като Пол Гилбърт) се въодушевяват от музиката на Ингви Малмстийн през 80-те – само че въпреки че той остава деен и продължава да издава албуми, неговият пик отминава бързо. Скоростното свирене на китара излиза от мода, а китаристът не трансформира първичния жанр, който към този момент не носи същата автентичност и прохлада.

Неговите умения, пристрастеност и статут на виртуоз остават непокътнати, само че както и доста други музиканти от този вид, Ингви Малмстийн си остава заледен в 80-те. Няма по какъв начин и да се повлияе от другите към себе си, тъй като по начало отхвърля да си сътрудничи и да бъде в тайфа.

60-годишният китарен гуру признава, че не би могъл да действа в група, тъй като твори по-скоро като художник или публицист. „ Не мога да изрисувам половин картина и да се обадя на някой другар да го помоля да я довърши. Не става въпрос за нарцисизъм, а за артистично изложение “, изяснява той.

Малмстийн обезпечено ще остане в историята на музиката с всички несъгласия, които е породил, само че най-после единствено творчеството му ще приказва за него –.