Сред цялата кичозна позлата, с която Доналд Тръмп е декорирал

Сред цялата кичозна позлата, с която Доналд Тръмп е декорирал Овалния кабинет, изпъква един огромен портрет на Роналд Рейгън, гледащ към бюрото на 45-ия и 47-и президент. Тръмп се счита за почитател на Рейгън. Лозунгът „ Да създадем Америка велика още веднъж! “ на тръмпиското МАGА придвижване също е взаимствано от предизборната акция на Роналд Рейгън през 1980, когато американската стопанска система страда от стагфлация. Но в действителност ли Тръмп е последовател на делото на популярния републикански президент, в края на чието ръководство настъпи и краят на Студената война — Съединени американски щати победиха Съветския съюз — тоталитарната „ Империята на злото “?

Неотдавна Доналд Тръмп се разгневи от една антитарифна реклама в Онтарио и реши да наложи спомагателни 10% цени на Канада за наказване. В тази реклама чуваме гласа на Роналд Рейгън от радиообръщение: „ Когато някой каже дано да наложим цени на задграничен импорт, наподобява че той прави нещо патриотично като защищава американската продукция и работните места. И от време на време за малко това работи, само че единствено за малко. В дълготраен проект такива търговски бариери вредят на всеки американец, служащ и консуматор. “

Тръмп съобщи, че това изявление било подправено и че Рейгън в действителност доста обичал цените „ за страната и за националната сигурност “. Но това са в действителност думи на Рейгън за цените, въпреки че двете фрази са взети от разнообразни елементи на това радиообръщение. В него Рейгън изяснява, че в дълготраен проект фирмите стартират да разчитат на държавни подкрепи във тип на цени и по този начин стопира конкуренцията, стопират нововъведенията, които са нужни за триумф на международните пазари. Освен това високите цени водят и до ответни реакции и яростни търговски войни. Това вреди на потребителите, тъй като цените се подвигат. А по-късно пазарите се свиват и колабират и се затварят работни места.

Рейгън не е бранител на протекционизма, а, в противен случай, на свободната търговия с колкото може по-малко държавна интервенция. Често се цитира тази поговорка на Рейгън: „ Правителството не е разрешението на казуса, държавното управление е казусът. “ Government is not the solution to our problem; government is the problem.

„ Правителството “ значи федералната страна. („ State “ в Америка значи щат, а Federal government е федералната държава). В стопански проект Студената война беше война сред капитализма, т.е. отворената пазарна стопанска система, и затворената планова държавна стопанска система. Рейгън е бранител на неолиберализма и отвореното капиталистическо общество.

„ Неолиберализъм “ е стопански термин. Неолиберализмът и въобще либерализмът в стопанската система е нещо много друго от обществения демократизъм, който е ляв.

Икономическият демократизъм планува по-малко държавни регулации и повече свободен пазар. Консерватори като Рейгън и Тачър са стопански неолиберали.

Отвореното общество (идeя, развита от Карл Попър след Втората международна война) е общество на стопански демократизъм и демократична народна власт, при което има независимост на словото и убежденията, свободна търговия и свободно придвижване на хора в целия свят. След Втората международна война Америка стана стожер на демократичната народна власт в целия свят и на концепцията за отворено общество.

Либералната народна власт, демокрацията, при която болшинството ръководи, само че всички човеци от болшинството и малцинствата имат равни права, се развива редом с капитализма. По време на Студената война Западното отворено общество беше противовес на комунистическия изолационизъм и тоталитаризъм. С концепциите за демократична народна власт и отворено общество Америка стана лидер на свободния свят и победи Съветския съюз в Студената война.

Сега се оказва, че Сорос, с неговото „ Отворено общество “, е главен зложелател освен на Путин, само че и на Доналд Тръмп. Но икономическите хрумвания на Тръмп са в доста връзки противоположни на концепциите на Рейгън. Тарифите съставляват държавна интервенция в стопанската система. Те основават бариери пред свободния пазар, пред чистия капитализъм. А комерсиалните войни водят до изолационизъм, до затваряне на Отвореното общество.

Друг значим детайл от идеологията на Тръмп, който е в несъгласие с идеологията на Рейгън, е отношението му към имигрантите. Със своя Immigration Reform and Control Act от 1986 година Рейгън дава прошка на 3 милиона незаконни (недокументирани) имигранти, въпреки че в същото време укрепва защитата на границите. Естествено страната би трябвало да пази границите си. Но Рейгън споделя:

„ Други страни могат да желаят да се конкурират с нас, само че в една жизненоважна област никоя страна не може да се приближи до нас като фар на свободата и опциите, който притегля хората от света. Аз имам вяра, че това е измежду най-важните източници на величието на Америка. “

Америка от самото си основаване е страна на имигранти. Именно притокът на имигранти, които търсят независимост и благоприятни условия за реализация, приключването на мозъци от тоталитарните диктатури, нацистката след Втората международна и комунистическата по време на Студената война, както и от целия свят, трансформира Америка във водеща икономическа и софтуерна мощ през втората половина на предишния век.

Сега със мощното ограничение на имиграцията и даже налагането на галактически такси и визи за изключително надарени служащи, каквито наемат огромните софтуерни компании, както и с отблъскването на задгранични студенти от университетите, политиката на Тръмп заплашва да постави завършек на този прилив на мозъци от целия свят.

Един противоположен отлив на мозъци от Съединени американски щати, несъмнено ще облагодетелства Китай, главния стопански противник на Съединени американски щати, само че също по този начин и Европейския съюз.

Същевременно прогонването на бедните имигранти от Латинска Америка, които правят нискоквалифициран труд против ниски надници, ще се отрази на елементарните американци, като увеличи цените. Паралелно с това и цените върху вноса водят до повишение на цените.

Америка е страна на имигранти. Американската фантазия е вярата, че можеш да загърбиш предишното си и да започнеш нов живот, без тежестта на финансовите, религиозни, политически или персонални проблеми, които си имал в остарялата си татковина. Американската фантазия първоначално в действителност е била една европейска фантазия. А през втората половина на ХХ век — всесветовна фантазия за персонално реализиране в Новия свят.

Американската фантазия е индивидуалистична и проспективна, обърната към бъдещето. Балканската фантазия (или балканският сън за щастие) е нещо много по-различно, бих споделил противоположно. Балканската фантазия е групова и ретроспективна. Тя е фантазия не за ярко персонално бъдеще, а за ярко групово минало: за Велика България от времето на Златния век на цар Симеон или на цар Иван Асен II, за Велика Сърбия от времето на цар Стефан Душан. Има и фантазия за изгубеното великолепие на Византийската империя, която е владяла задачите Балкани, има и Османска балканска фантазия. Балканската фантазия през днешния ден се среща и като носталгия по комунистическото минало. Или по времето преди комунистическата тирания.

Лозунгът на Тръмп: „ Да създадем Америка велика още веднъж! “ ми звучи някак иронично.

За какво минало великолепие става дума? Америка в никакъв случай не е била по-велика, в сравнение с е в този момент, в сравнение с е през последните десетилетия след края на Студената война. Когато руският тоталитаризъм беше надвит, Америка стана най-голяма международна мощ, а американските хрумвания за демократична народна власт и отворено общество спечелиха в света.

Сега с президентството на Тръмп има отлив от тези хрумвания. Наблюдаваме връщане към един изолационизъм и протекционизъм, присъщи по-скоро за времето, когато Америка още не беше „ велика “ или най-велика.

Не прегръщат ли тръмпистите една ретроспективна и колективистична фантазия, „ балканска “ по своя темперамент? Не балканизира ли Тръмп Америка? И то тъкмо, когато Балканите стават част от Западното общество на демократична народна власт, основано от Съединени американски щати?

Терминът „ балканизация “ е пейоративен. Той значи „ развой на разпад на страна или федерация, етническа и политическа фрагментация и непрекъснати спорове, външни, само че и вътрешни, при които може да се стигне и до Гражданска война. “ Терминът поражда при разпадането на Османската империя и се употребява изключително след Берлинския конгрес.

Има ли някаква „ балканизация “ в този момент в Америка, където през последните десетилетия се следи изострен културен и политически спор, от време на време обвързван с принуждение, като някои хора в извънредно дясно, а и в извънредно ляво приказват безусловно за революция?

А Тръмп наподобява заменя американската фантазия с някакъв балкански вид ретроспективна и изолациониска фантазия. Това се съчетава с други плашещи феномени като посягане върху свободата на медиите, закани за лишаване на лицензии на медии, които подлагат на критика Тръмп, неща присъщи по-скоро за неотдавнашни балкански и руски диктатори, или за сегашния евразийски диктатор-империалист в Москва.

Диктаторите не обичат да бъдат подложени на критика и не демонстрират възприятие за комизъм. Но още по-лошото е друго – похищението върху разделянето на управляващите. Без разделяне на управляващите не може да има народна власт. Изпълнителната власт се управлява от законодателната, а правосъдната би трябвало да управлява и двете. Както и четвъртата власт – медиите. В диктаторските общества няма разделяне на управляващи — всички са подчинени на диктатора. И който не се подчинява, бива осъден.

Не тъй като демократите са по-добри от републиканците, а с цел да работи системата на надзор и салда, е извънредно значимо Сенатът и Конгресът на Съединени американски щати, в които в този момент имат болшинство републиканците, да не са изцяло подвластни на Президента. Затова са доста значими междинните избори следващата година, когато ще се избира нов Конгрес.

Но в Америка, за разлика от България, която е превзета страна тъкмо през правосъдната власт, правосъдната власт остава самостоятелна. Това дава вяра, че плашещите упоритости на Тръмп да ръководи без съпротива и без рецензия, със хубавичко ръка на деспот, сходно на приятеля му Орбан, в случай че не на Путин, няма да се осъществен. Надявам се Америка да стане велика още веднъж, или да остане международен лидер в демократичната народна власт и „ фар на свободата и опциите, който притегля хората от света “, както споделяше Рейгън.

Драмите към отварянето на „ Епстийн досиетата “ демонстрира обаче нещо друго, което заплашва увереността на Тръмп, че може да управлява Републиканската партия и Америка като безспорен държател. „ Да създадем Америка велика още веднъж “ за членовете на това придвижване значи връщане към изгубените консервативни, християнски морални полезност, които несъмнено защитаваше и Рейгън. Такъв детайл има и в балканската ретроспективна фантазия.

Все по-ясно става обаче, че вулгарната непоносимост на Тръмп, за който всичко е договорка, е несъвместима с обичайните морални полезности. Бедните бели американци, които поддържат Тръмп, могат да бъдат излъгани, най-малко за малко, че ползите на огромните монополисти в бизнеса са и техни ползи (макар че видяхме трагично разкъсване на Тръмп с Илон Мъск, Тръмп пази ползите на огромния бизнес, а не на междинния американец от Средния запад). Те могат да бъдат излъгани и че цените оказват помощ на Америка да стане още веднъж велика, въпреки че цените на потребителските артикули се подвигат. Но те няма да одобряват, в случай че се потвърди, че водачът им е употребил услугите на доставчик с малолетни за полово забавление.

Опасявам се обаче, че MAGA-базата на Тръмп не се интересува изключително и не знае какво тъкмо става в Украйна, където завоевателят Путин отвлича и всеки ден избива почтени деца. Шокиращата надменност и аморалност, с която Тръмп посрещна Зеленски в Белия дом, ужаси мнозина американци, само че не повлия изключително на неговата MAGA-база. Сега арогантната външна политика на покупко-продажбите на Тръмп и новият му ултиматум Украйна да капитулира като отстъпи още територии на Путин и преполови армията си, заплашва освен величието на Америка.

Впрочем Тръмп чака края на войната, с цел да стартира покупко-продажби с Путинова Русия. Тази политика на реализиране на „ мир “ посредством покупко-продажби с тирани заплашва и Европа, и мира в целия свят. Рейгън способства доста за края на Студената война и рухването на Желязната завеса. Опасявам се че арогантната „ транзакционна “ политика на Тръмп води света в противоположната посока – към международна война.

Текстът е оповестен в Портал „ Култура “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.