Сред примерите за дискриминационни прояви и език на омразата, които

Сред образците за дискриминационни прояви и език на омразата, които могат да провокират ограничение на присъединяване на жителите в демократичната полемика в обществото, КЗД показва „ Луков марш “, който постоянно се трансформира в естрада на езика на омразата, изключително с устременост против представители на еврейската и други общности, както и рисковите позиции, свързани с дебатите към Истанбулската спогодба. Така доцент доктор Ана Джумалиева , ръководител на Комисията за отбрана от дискриминирането, показа позицията на ръководения от нея орган във връзка със зачестилата приложимост на езика на омразата.

Всъщност ние следим ескалация на езика на омразата и призоваваме за помиряване, защото, първо, ние сме контактна точка към Организацията за сигурност и съдействие за закононарушение от ненавист и желаеме да призовем обществеността, институциите, партиите и всички организации и несъмнено всички жители на нашето общество да съблюдават високите правозащитни стандарти за цивилизована и демократична полемика и обществена рецензия.

Според Джумалиева границата сред свободата да изразяваш свободно своето мнение и позиция и словото на омразата е доста дребна.

Тя съобщи, че правото точно на свободно изложение е фундаментален принцип, залегнал в Конституцията и в Конвенцията за правата на индивида, Хартата за главните права на Европейския съюз,  но то не е безусловно право и носи със себе си ограничавания – изключително в случаите, в които това право нарушава правата на другите:

Ние би трябвало да определим тези граници на толерантността, с цел да продължим да се гордеем с това, че сме един от най-толерантните нации и че вършим всичко допустимо за отбрана на своите жители.

Ръководителката на Комисията за отбрана от дискриминирането бе безапелационна, че демократичните общества се гордеят със свободата на словото, само че враждебното слово и словото на омразата са нещо друго. Тя напомни, че от време на време словото на омразата прераства в закононарушения от ненавист, които са криминализирани.

Джумалиева прикани за градивен спор за Истанбулската спогодба, с цел да може обществото да е осведомено с проблемите, свързани с нея, в случай че има такива. Тя напомни, че КЗД е показала своята позиция по отношение на конвенцията пред в Комисията по правата на индивида и вероизповеданията в Народното събрание, като е отстоявала позицията да се сезира Конституционния съд.

Според доктор Джумалиева управляваната от нея комисия е заинтригувана от дебата за Истанбулската спогодба и го следи с интерес.

Освен това при нас особено във връзка с Закона за отбрана от дискриминация може би ще се наложат известни промени и допълнения на закона с оглед, примерно, разширение на признаци или пък предоставяне на легални дефиниции на избрани признаци.

Според Джумалиева КЗД предлага ратификация на конвенцията, само че:

Нека способените органи – Конституционният съд и по-късно, несъмнено, Народното събрание – да се произнесат по този въпрос пред обществото.

В умозаключение във връзка с прояви като „ Луковмарш “ Джумалиева съобщи, че би посъветвала локалните управляващи:

Да не позволяват сходни прояви, които в действителност поляризират обществото и които основават една естрада и причина за разразяване на езика на омразата, само че става въпрос тук освен за „ Луковмарш “ – за всевъзможни сходни прояви, от които може да ескалира език на омразата.

Цялото изявление на Ирина Недева с доцент доктор Ана Джумалиева, ръководител на Комисията за отбрана от дискриминирането, можете да чуете от звуковия файл.