Сред основните източници на стрес музикантите назовават кашлянето на зрителите

Сред главните източници на стрес музикантите посочват кашлянето на феновете в концертната зала. Кашлящите фенове са ненавиждани от меломаните до тях, които всякога се възмущават. Пръскат се болести, също така знаете по какъв начин е, закашля ли се един – след момент крепко буха половината от партера и двата балкона…Защо е по този начин? 

Това е феномен
Всичко може да се понесе: неуместните столове, тежката миризма на парфюми, течението, спицифичната акустика…Но не и кашлицата на съседа по място. Защо, по дяволите, е пристигнал на концерт като е болен?! Защо не е взел със себе си най-малко бонбони за смучене? Феноменът кашляне в зала е тематика на проучване на професор Андреас Вагенер от Университета в Хановер.
Ритуал и зараза
Вагенер стигнал до извода, че по време на концерт човек кашля приблизително два пъти повече, в сравнение с в естествения живот. Причините са както физиологични по този начин и психически. При дълготрайно безмълвие гърлото пресъхва. Това е функционалната аргументация на обстоятелствата. Но доста дълбоки са корените на подсъзнателната нужда за кашляне на обществено място.„ Кашлицата е единствената опция за фена да взе участие в събитието ” – написа Вагенер. Концертът е обред, създаващ през хилядолетията нужда у индивида да е съпричастен към него. Тъй като е неразрешено да подпява или да потропва, фенът почва да подкашлюква…Закашля ли се един – към този момент кашля две трети от залата. Това е феноменално. След като свърши кашлящата вълна, по редовете се надига вълна от подигравка по отношение на предходната. (Дали въобще публиката се интересува какво се случва на сцената и това не е ли подсъзнателна демонстрация на бунтуващото се, че не е център на внимание его…? – бел. ред.)
„ Честна дума, като кучетата на село е! ”
 – възмущава се популярният пианист Алфред Брендел. В своя пасквил „ Кьолнските кашльовци ” („ Die Huster von Köln ”) Брендел, който е и стихотворец, написа:„ Те, познавайки чудесно музиката, са подлеци – тъй като изчакват и стартират да кашлят на най-неподходящото място, да вземем за пример в трагично звънящата тишина на генералните паузи. ”При едно от участията си в Хамбург Алфред Брендел се провиква: „ Ако не спрете да кашляте, аз няма да изсвирвам! ”Към непримиримите борци срещу кашлянето на концертите на симфонична музика е и диригентът Кристиан Тилеман. Той нееднократно е спирал концерт поради звуковата експанзия от залата. Тези създатели смятат деянията на лаещата аудитория за величайшо пренебрежение към музиката. 
Факт, разказан от създателя на публикацията. Кьолн. Концерт. Около двадесетия такт на Седма симфония на Малер някой се закашлял. Надменният диригент спрял оркестъра. Без да се обръща към публиката изчакал да отмине вълната и изискал първият, който я е подел, с кърпичка на устата да напусне залата. После осъществяването почнало изначало. Интересно, че след случая, до момента в който не свършила рекордно дългата симфония, в залата не се чул различен тон с изключение на от музикален инструмент…
Въпреки всичко Андреас Вагенер моли за приемливост към кашлящите в концертната зала. Изнервящо е, само че без аудитория – няма зрелище. Нека не забравяме, че източникът както на етикета по този начин и на неговото нарушение е един – желанието на хората да са дружно, дружно да усещат общуването с музиката и да я съпреживявят, споделя той. 
Източник

Чуйте " Симфоничната кашлица " от Лорио, подарък за Берлинската филхармония: