НСИ изчисли колко пари ни трябват на месец, за да бъдем "богати"
Сред най-богатите 10% от българите попадат тези, които разполагат с 1340 лева на месец единствено за себе си. За родители с две деца месечният им приход би трябвало да е малко над 5300 лева, с цел да влязат в групата на най-заможните, демонстрират данни на Националния статистически институт, представени от.
Средният годишен приход на семействата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 29 602 лева Всеки член на семействата на богатите разполага с 16 085 лева на година, или единствено с 1340 лева на месец, демонстрират данните на Национален статистически институт. Сумата е близка до междинната заплата за страната.
Оказва се, че човек може да се смята за част от най-заможните 10% от обществото, в случай че разполага с една междинна заплата единствено за себе си. Но рядко човек харчи заплатата единствено за себе си. Причината за това е, че всички получени в фамилията заплати, пенсии и други приходи се разделят сред членовете на семейството.
Така даже един човек да има висока заплата, в случай че в семейството има незает, деца или пенсионер, междинният приход на човек от семейството пада доста.
Другата причина междинните приходи на елита на обществото да не са доста впечатляващи, е че Национален статистически институт дели популацията на групи от по 10% съгласно приходите им, каквато е международната процедура. Така в групата на най-богатите 10% попадат към 700 хиляди българи. Най-богатите от тях обаче имат дребен дял, а останалите имат много по-скромни приходи.
Най-бедните 10% от българите за цялата 2019 година имат междинен приход от 1922 лева, което прави по 160 лева на месец, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В фамилиите на 10-те % най-заможни българи 72% от приходите са от заплати, 8,8% са от независима претовареност, а единствено 9,4% са от пенсии. Оказва се, че множеството хората с високи приходи работят на заплата, а дребна част от тях имат личен бизнес и работят за себе си.
При най-бедните 10% от популацията картината е радикално друга - единствено 33,3% от приходите в фамилиите са от заплати, а главно перо в приходите с дял от 34,5% имат пенсиите.
Добавките за деца дават още 6% от фамилния бюджет на най-бедните, компенсациите за безработица обезпечават 0,6% от приходите, а другите обществени помощи - 3,3% от парите в фамилията.
Най-богатите 10% от популацията дават за храна 22,5% от разноските си, а единствено 10% от фамилния бюджет отиват за наем и заплащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от фамилния бюджет отиват надлежно 40,2% и 18% от всички разноски.
В резултат богатите могат да си разрешат да карат по-хубави коли като дават 10,4% от разноските си за превоз (2664 лева на семейство за година), а други 7,5% от парите им отиват за свободно време и обучение.
Семействата на най-богатите дават приблизително по 1904 лева на година за свободното си време и за обучение, до момента в който най-бедните – единствено по 147 лева, или 13 пъти по-малко. Бедните дават за превоз 4,3% от парите си (307 лева на година за семейство), а за развлечения и обучение остават единствено 2% от така и така по-тънкия портфейл на фамилията.
Най-заможните фамилии дават за жилищно обзавеждане и поддържане на дома приблизително по 980 лева на година, а най-бедните над три пъти по-малко – единствено 276 лева При разноските за здраве разликата е близо четири пъти. Заможните фамилии дават за здравето си 1641 лева на година, а бедните единствено 436 лева
Семействата на най-богатите 10% от население годишно икономисват приблизително по 3340 лева, до момента в който най-бедните не могат да спестят съвсем нищо. Хората с най-високи приходи взимат и най-вече заеми, с които вършат поправки, купуват парцели и коли.
Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от хората ядат по-малко самун, само че хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, тъй като пият и пушат доста повече от бедните си съграждани.
Най-заможните 10% от популацията ядат приблизително по 69,7 кг. самун на година, 67,9 кг. плодове и 87,3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 89,8 кг. самун, 29,1 кг. плодове и 52 кг. зеленчуци. За година заможните употребяват приблизително по 39,5 кг. месо и 15,1 кг. месни артикули, а бедните - 26,4 кг. месо и единствено 10,4 кг. колбаси, луканки и наденици.
Заможните хапват 13,8 кг. сирене на година, при 8,7 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 6,1 кг. кашкавал годишно, а най-бедните - над три пъти по-малко, или единствено 2,3 кг. Но прави усещане, че с повдигането на приходите през годините разликата в храната на трапезата на бедните и богатите понижава.
Най-заможните 10% от популацията пият и пушат най-вече. За година те използват приблизително по 54,8 литра алкохол и 1276 цигари, а най-бедните - единствено 17,3 литра алкохол и 428 цигари. В резултат храната на най-заможните съдържа приблизително по 2482 калории дневно, което е с 33% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните (1869 калории дневно, 37,3% от които се набират от самун, тестени произведения и брашно).
Средният годишен приход на семействата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 29 602 лева Всеки член на семействата на богатите разполага с 16 085 лева на година, или единствено с 1340 лева на месец, демонстрират данните на Национален статистически институт. Сумата е близка до междинната заплата за страната.
Оказва се, че човек може да се смята за част от най-заможните 10% от обществото, в случай че разполага с една междинна заплата единствено за себе си. Но рядко човек харчи заплатата единствено за себе си. Причината за това е, че всички получени в фамилията заплати, пенсии и други приходи се разделят сред членовете на семейството.
Така даже един човек да има висока заплата, в случай че в семейството има незает, деца или пенсионер, междинният приход на човек от семейството пада доста.
Другата причина междинните приходи на елита на обществото да не са доста впечатляващи, е че Национален статистически институт дели популацията на групи от по 10% съгласно приходите им, каквато е международната процедура. Така в групата на най-богатите 10% попадат към 700 хиляди българи. Най-богатите от тях обаче имат дребен дял, а останалите имат много по-скромни приходи.
Най-бедните 10% от българите за цялата 2019 година имат междинен приход от 1922 лева, което прави по 160 лева на месец, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В фамилиите на 10-те % най-заможни българи 72% от приходите са от заплати, 8,8% са от независима претовареност, а единствено 9,4% са от пенсии. Оказва се, че множеството хората с високи приходи работят на заплата, а дребна част от тях имат личен бизнес и работят за себе си.
При най-бедните 10% от популацията картината е радикално друга - единствено 33,3% от приходите в фамилиите са от заплати, а главно перо в приходите с дял от 34,5% имат пенсиите.
Добавките за деца дават още 6% от фамилния бюджет на най-бедните, компенсациите за безработица обезпечават 0,6% от приходите, а другите обществени помощи - 3,3% от парите в фамилията.
Най-богатите 10% от популацията дават за храна 22,5% от разноските си, а единствено 10% от фамилния бюджет отиват за наем и заплащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от фамилния бюджет отиват надлежно 40,2% и 18% от всички разноски.
В резултат богатите могат да си разрешат да карат по-хубави коли като дават 10,4% от разноските си за превоз (2664 лева на семейство за година), а други 7,5% от парите им отиват за свободно време и обучение.
Семействата на най-богатите дават приблизително по 1904 лева на година за свободното си време и за обучение, до момента в който най-бедните – единствено по 147 лева, или 13 пъти по-малко. Бедните дават за превоз 4,3% от парите си (307 лева на година за семейство), а за развлечения и обучение остават единствено 2% от така и така по-тънкия портфейл на фамилията.
Най-заможните фамилии дават за жилищно обзавеждане и поддържане на дома приблизително по 980 лева на година, а най-бедните над три пъти по-малко – единствено 276 лева При разноските за здраве разликата е близо четири пъти. Заможните фамилии дават за здравето си 1641 лева на година, а бедните единствено 436 лева
Семействата на най-богатите 10% от население годишно икономисват приблизително по 3340 лева, до момента в който най-бедните не могат да спестят съвсем нищо. Хората с най-високи приходи взимат и най-вече заеми, с които вършат поправки, купуват парцели и коли.
Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от хората ядат по-малко самун, само че хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, тъй като пият и пушат доста повече от бедните си съграждани.
Най-заможните 10% от популацията ядат приблизително по 69,7 кг. самун на година, 67,9 кг. плодове и 87,3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 89,8 кг. самун, 29,1 кг. плодове и 52 кг. зеленчуци. За година заможните употребяват приблизително по 39,5 кг. месо и 15,1 кг. месни артикули, а бедните - 26,4 кг. месо и единствено 10,4 кг. колбаси, луканки и наденици.
Заможните хапват 13,8 кг. сирене на година, при 8,7 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 6,1 кг. кашкавал годишно, а най-бедните - над три пъти по-малко, или единствено 2,3 кг. Но прави усещане, че с повдигането на приходите през годините разликата в храната на трапезата на бедните и богатите понижава.
Най-заможните 10% от популацията пият и пушат най-вече. За година те използват приблизително по 54,8 литра алкохол и 1276 цигари, а най-бедните - единствено 17,3 литра алкохол и 428 цигари. В резултат храната на най-заможните съдържа приблизително по 2482 калории дневно, което е с 33% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните (1869 калории дневно, 37,3% от които се набират от самун, тестени произведения и брашно).
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ