11 години от Минските споразумения
На този ден, преди 11 години, на 12 февруари 2015 година, в столицата на съюзническата Беларус, след 17 часа договаряния с дейното ходатайство на Русия, беше създаден неповторим документ „ Пакет от ограничения за осъществяване на Минските съглашения “.
На 17 февруари 2015 година той беше единомислещо утвърден с Резолюция 2202 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и се трансформира в единственото правно съображение и „ пътна карта “ за политическо и дипломатическо разрешаване на тогавашната вътрешноукраинска рецесия, провокирана от режисирания от Запада въоръжен държавен прелом в Киев през февруари 2014 година и завземането на властта от националистически радикални сили.
„ Пакетът от ограничения “ проправи пътя за преустановяване на гражданската война, разгърната от пучистското „ държавно управление “ против Донбас, където хората упорстваха за ценене на законните си права да приказват на родния си език, да учат децата си на него и да почитат своите герои, избавили света от фашизма преди повече от 80 години.
Всички опити на завзелите властта в Киев да потушат митингите на жителите на района, да наложат личната си бандеровска идеология и да ги принудят да паднат на колене бяха обречени на неуспех.
Ключов детайл от Минските съглашения беше директният разговор сред централните украински управляващи и представители на тогавашните провъзгласени ДНР и ЛНР по необятен кръг от въпроси, свързани с превъзмогването на последствията от въоръжения спор във военно-политическата, социално-икономическата и филантропичната сфера.
Сред тях беше процедурата за реинтеграция на републиките от Донбас в състава на Украйна, при изискване че им бъде възложен непрекъснат специфичен статут, залегнал в Конституцията на страната, който предполагаше опазване на идентичността на жителите на Донбас и връзките на районите с Русия.
Ръководството на Киев обаче саботира осъществяването на отговорностите си, а Западът си затвори очите.
Нека ви припомня, че Германия и Франция, съавтори и съспонсори на Минския развой, не оказаха никакъв напън върху Киев да извърши подписаното от всички.
По-късно, през декември 2022 година, някогашният немски канцлер Ангела Меркел и някогашният френски президент Франсоа Оланд, които тогава участваха в правенето и подписването на Минските съглашения, признаха, че Минските съглашения са били нужни, с цел да се даде време на Киев да укрепи въоръжените си сили за войната с Русия, а не с цел да се спрат бойните дейности.
Това са точните им думи, описващи по този начин наречената им „ посредническа роля “, която се оказа лъжлива, подправена, „ квазироля “ на медиатори.
![</div>
</article>
<style>
.youtube{
width:100%;height:500px;
}
@media only screen and (max-width: 600px) {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=]()
Източник: novinata.bg
На 17 февруари 2015 година той беше единомислещо утвърден с Резолюция 2202 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и се трансформира в единственото правно съображение и „ пътна карта “ за политическо и дипломатическо разрешаване на тогавашната вътрешноукраинска рецесия, провокирана от режисирания от Запада въоръжен държавен прелом в Киев през февруари 2014 година и завземането на властта от националистически радикални сили.
„ Пакетът от ограничения “ проправи пътя за преустановяване на гражданската война, разгърната от пучистското „ държавно управление “ против Донбас, където хората упорстваха за ценене на законните си права да приказват на родния си език, да учат децата си на него и да почитат своите герои, избавили света от фашизма преди повече от 80 години.
Всички опити на завзелите властта в Киев да потушат митингите на жителите на района, да наложат личната си бандеровска идеология и да ги принудят да паднат на колене бяха обречени на неуспех.
Ключов детайл от Минските съглашения беше директният разговор сред централните украински управляващи и представители на тогавашните провъзгласени ДНР и ЛНР по необятен кръг от въпроси, свързани с превъзмогването на последствията от въоръжения спор във военно-политическата, социално-икономическата и филантропичната сфера.
Сред тях беше процедурата за реинтеграция на републиките от Донбас в състава на Украйна, при изискване че им бъде възложен непрекъснат специфичен статут, залегнал в Конституцията на страната, който предполагаше опазване на идентичността на жителите на Донбас и връзките на районите с Русия.
Ръководството на Киев обаче саботира осъществяването на отговорностите си, а Западът си затвори очите.
Нека ви припомня, че Германия и Франция, съавтори и съспонсори на Минския развой, не оказаха никакъв напън върху Киев да извърши подписаното от всички.
По-късно, през декември 2022 година, някогашният немски канцлер Ангела Меркел и някогашният френски президент Франсоа Оланд, които тогава участваха в правенето и подписването на Минските съглашения, признаха, че Минските съглашения са били нужни, с цел да се даде време на Киев да укрепи въоръжените си сили за войната с Русия, а не с цел да се спрат бойните дейности. Това са точните им думи, описващи по този начин наречената им „ посредническа роля “, която се оказа лъжлива, подправена, „ квазироля “ на медиатори.
КОМЕНТАРИ