Загадката на Ботевите кости: Ще помогне ли ДНК анализ да бъде открит гробът на войводата?
Наследник на Ботевия жанр е склонен да се извадят и изследват костите на майката на Ботев. Защо се прави това - роман в " След новините " с създател Елиана Димитрова.
Като ехтене от честванията, отбелязващи гибелта на Христо Ботев, остава загадката къде е гробът на войводата и къде се намират неговите кости. От човешки остатъци, открити в пещера във Врачанския Балкан, е извлечена ДНК, с цел да се ревизира една от хипотезите на локален краевед за останките на Ботев. За задачата наследникът на Ботевия жанр Боян Ботйов е склонен да се извадят костите на майката на поета Иванка и да бъдат изследвани.
Потомъкът на Христо Ботев - Боян Ботйов, е склонен да бъдат извадени кости от гроба на майката на поета Иванка Ботева. От тях да бъде извлечена ДНК и тя да се съпостави с ДНК от костици, открити в пещера във Врачанския Балкан. Ще се намерят ли тленните остатъци на поета? Не се знае. Но даже и това да не стане, към този момент ще има ДНК, с която да се съпоставя.
Всичко почнало, когато великотърновският публицист Николай Иванов разкрил следствени протоколи от 1934 година от разпити за гибелта на Христо Ботев. От разказите на очевидците ставало ясно, че четири дни след последното стълкновение на четата овчарят Вълчо Учиндолски твърди, че е разкрил тялото на поета, или най-малко това, което останало от него след набезите на животните.
Според свидетелствата той споделил на младия пастир Петър Мазнев.
Николай Иванов, публицист : „ Не бива по този начин да се пилеят християнски кости и аз ще отида да видя какво мога да направя. “ Взима една мотика и една кирка и с магарето си отива. Това са тленни остатъци към този момент от Ботев, не цялото тяло, и той ги събира овчарят във връхната си дреха и ги заравя. Казва: „ Зарових ги покрай манастира. “
Според писателя това са руините на манастира „ Св. Троица “ край Враца. След оглед се оказало обаче, че надали там се намират тленните остатъци на Ботев. В същото време човек от село Медковец – Иво Михайлов – разказал, че в рода му знаят за помени за Ботев, правени по-високо в планината. Така била открита пещерата – дребна пролука в скалата над поточе, покрай разрушената черква „ Св. Троица “ в местността „ Манастирски дол “. На 10 юли и на 4 октомври 2023 година, в две експедиции, Христо Илиев от Враца пръв се качва и изважда останките.
Боян Ботйов, ръководител на Общонародна фондация „ Христо Ботев “ : Отидохме там, извадени бяха кости и се направи протокол със знанието и единодушието на Регионалния исторически музей във Враца. Има протокол, има снимков материал.
Николай Иванов, публицист : " По костите, които ние извадихме, има следи от животни, защото диви животни – лисици и орли – са създали една купчина от остатъка. "
Костите били предадени на Съдебна медицина и на учен Ваньо Митев. С финансовата поддръжка на Медицинския университет в София той почнал да търси способи за добиване на ДНК.
Акад. проф. доктор Ваньо Митев, шеф на Научноизследователски институт по новаторска здравна просвета : " За страдание, след толкоз дълго време това, което е останало и е открито в тази дребна пещеричка, са няколко кости, които са в доста неприятно положение. За да може да се извлече ДНК от някоя кост, тя не би трябвало да бъде изложена на атмосферни условия. По тази причина ние направихме всичко допустимо, само че в нашите условия не успяхме и взехме решение да се свържем с лаборатория, която е топ лаборатория в това отношение и се занимава единствено с добиване на антична ДНК. "
В лаборатория в Швеция съумели да извлекат ДНК, само че единствено от една от костиците – от главата, и то прекомерно малко количество. Опитите за добиване на повече ДНК не престават. За да се откри дали тя е на Ботев, би трябвало да се съпостави с ДНК на негови родственици. Най-подходяща е майка му Иванка Ботева, умряла през 1911 година От шведската лаборатория се съгласили да създадат сравнението, откакто им бъде изпратена нужната кост за разбор.
Акад. проф. доктор Ваньо Митев : " За тях по принцип не съставлява интерес да извличат ДНК от кости, които са на 50, 100 или 150 години. Но ние ги убедихме, като казахме, че става въпрос за национална чест и за народен воин, и те се съгласиха. "
И наследникът на Ботевия жанр Боян Ботйов счита, че идната стъпка за доказване на хипотезата дали откритите остатъци са на Ботев е да се вземе кост от майката на поета, която почива в фамилен гроб на Централните софийски гробища.
Боян Ботйов, ръководител на Общонародна фондация „ Христо Ботев “ : " Да, склонен съм. И ще задвижим процедурата, с цел да се види какво ще се получи, тъй като другояче всичко ще остане в областта на догатките и може да провокира спекулации и разнообразни фалшификации, което постоянно се случва към такива дати – 2 юни, 6 януари и така нататък Ще се отвори гробът, ще се вземат подобаващите кости от експертите и ще се изследват дружно с тази кост, от която е извлечена човешка ДНК. Ако в действителност се потвърди посредством ДНК разбора, това ще бъде нещо доста значимо за цялата българска общност. "
Въпросът за изваждането на костите на Иванка Ботева се слага за първи път пред фамилията и това става точно след откриването на останките в пещерата през 2023 година Процедурата ще бъде задвижена в околните няколко седмици.
Даниела Денизова, основен юрист в Оперативна програма " Гробищни паркове " : " За да бъде осъществена тази процедура, се подава заявление до шефа на Оперативна програма, надлежно съпроводено с настоящо уверение за наследници на титуляра на гроба, в тази ситуация това е братът на Христо Ботев - военачалник Кирил Ботев, заровен през 1944 година и заявката би трябвало да е подписано от всички наследници.
Българска национална телевизия: Понеже е минало много време от 1911 година, допустимо ли е да са останали кости?
- Възможно е да са останали част от по-плътните кости, само че е огромна вероятността и да не се открият кости в гроба. При разкопаването на гроба първо ще се открият костите на Кирил Ботев, който е заровен над Иванка Ботева и при изкопаване на по-голяма дълбочина се надявам да се доближи до нейните кости. "
От общинското дружество " Гробищни паркове " дават обещание да поемат финансите.
Даниела Денизова, основен юрист в Оперативна програма " Гробищни паркове " : " След приемане на заявката ще уведомим документално Столична община за желанието да освободим от таксата наследниците на Христо Ботев и надлежно допускам, че ще бъде позитивен отговора, няма по какъв начин да не се почете такова искане, още повече, че се касае за майката на народен воин. "
Изваждане на кости на известни българи до момента не е имало. Но да се върнем към пещерата в местността „ Манастирски дол “. Академик Митев не е оптимист, че останките са на Ботев. Според негова догадка главата на поета не е била заровена там, а откритата и оценена в Швеция парченце е точно от череп.
Академикът счита, че четниците на Ботев са заровили главата му някъде покрай мястото на гибелта му – в местността Йолковица под връх Камарата на Врачанския Балкан.
Според сведенията на писателя Николай Иванов пък главата на Ботев е била отсечена от османците.
Николай Иванов, публицист : На другия ден главата е набучена и със седемте предния ден убити четници… с музика идват на шествие във Враца.
Акад. проф. доктор Ваньо Митев : Къде е главата на Ботев – това е огромната мистерия. И аз считам, че би трябвало да се съсредоточим върху това да забележим всички хипотези за това къде може да бъде главата на Ботев и те да бъдат изследвани.
Има, несъмнено, и напълно друга догадка – че костите в местността „ Манастирски дол “ са от разнообразни хора и са носени в пещерата от животни, които са я обитавали.
Георги Ганецовски, шеф на Регионалния исторически музей – Враца : " По-голяма част от костите бяха известно време при нас. Гледаха ги експерти, които единомислещо, дружно с нас, откриха, че става въпрос за мощно фрагментирани кости, огромна част от които са скотски, само че има и такива със подозрения за човешки, които са гризани от хищници. И в подтекста на тази скална дипла, в която са открити, съгласно експерти това е скривалище на див звяр. "
И още – шефът на Врачанския музей твърди, че овчарят Вълчо Учиндолски е нямало от кое място да познава Ботев – не го е виждал нито на фотография, нито онлайн.
Георги Ганецовски, шеф на Регионалния исторически музей – Враца : " Дори да е намерил някакви човешки остатъци, той от кое място е бил сигурен, че те са на войводата поетът Христо Ботев? Логиката е, в случай че са открити такива остатъци, те да са сложени до църквата „ Св. Троица “ при „ Манастирски дол “, която е безусловно на 50–60 метра от въпросната скална дипла, а не човек да се катери като планинар по тази канара, с цел да ги крие, и то на място, което е задоволително налично за хищници и зверове. Логиката е да бъдат заровени в земята и то на свято място. "
Въпреки че всичко казано дотук е в границите на хипотезите, позитивното за науката е, че скоро ще има пример на ДНК, с който да се съпоставят всички открити кости, за които се допуска, че може да са на Ботев. И по този начин да се отхвърлят или удостоверяват хипотези. Засега догатки за Ботеви кости има единствено за Пантеона-костница в Скравена, където се съхраняват черепи и кости на 10 Ботеви четници, и за село Гурково, където има тленни остатъци на още двама.
Боян Ботйов : Дали е допустимо някой от тези черепи да е на войводата – не мога да кажа. За други места, в случай че се приказва за кости на войводата, нито съм чувал, нито ще е в действителност издържано в исторически проект. Историческата истина е това, което се потвърждава и се знае.
Академик проф. доктор Ваньо Митев : Когато приключим този стадий, който сме на път да завършваме, тогава ще предложа да създадем един лист на разновидностите, като ги подредим – по-вероятни и по-малко евентуални – и да стартираме всеки един да изследваме. Това е единственият метод да се стигне до обективната истина.
Боян Ботйов : Друг метод не виждам… Процедурата е дълга и мудна, само че си заслужава, съгласно мен.
Автор: Елиана Димитрова
Репортери: Мирела Дончева, Мирослава Георгиева
Като ехтене от честванията, отбелязващи гибелта на Христо Ботев, остава загадката къде е гробът на войводата и къде се намират неговите кости. От човешки остатъци, открити в пещера във Врачанския Балкан, е извлечена ДНК, с цел да се ревизира една от хипотезите на локален краевед за останките на Ботев. За задачата наследникът на Ботевия жанр Боян Ботйов е склонен да се извадят костите на майката на поета Иванка и да бъдат изследвани.
Потомъкът на Христо Ботев - Боян Ботйов, е склонен да бъдат извадени кости от гроба на майката на поета Иванка Ботева. От тях да бъде извлечена ДНК и тя да се съпостави с ДНК от костици, открити в пещера във Врачанския Балкан. Ще се намерят ли тленните остатъци на поета? Не се знае. Но даже и това да не стане, към този момент ще има ДНК, с която да се съпоставя.
Всичко почнало, когато великотърновският публицист Николай Иванов разкрил следствени протоколи от 1934 година от разпити за гибелта на Христо Ботев. От разказите на очевидците ставало ясно, че четири дни след последното стълкновение на четата овчарят Вълчо Учиндолски твърди, че е разкрил тялото на поета, или най-малко това, което останало от него след набезите на животните.
Според свидетелствата той споделил на младия пастир Петър Мазнев.
Николай Иванов, публицист : „ Не бива по този начин да се пилеят християнски кости и аз ще отида да видя какво мога да направя. “ Взима една мотика и една кирка и с магарето си отива. Това са тленни остатъци към този момент от Ботев, не цялото тяло, и той ги събира овчарят във връхната си дреха и ги заравя. Казва: „ Зарових ги покрай манастира. “
Според писателя това са руините на манастира „ Св. Троица “ край Враца. След оглед се оказало обаче, че надали там се намират тленните остатъци на Ботев. В същото време човек от село Медковец – Иво Михайлов – разказал, че в рода му знаят за помени за Ботев, правени по-високо в планината. Така била открита пещерата – дребна пролука в скалата над поточе, покрай разрушената черква „ Св. Троица “ в местността „ Манастирски дол “. На 10 юли и на 4 октомври 2023 година, в две експедиции, Христо Илиев от Враца пръв се качва и изважда останките.
Боян Ботйов, ръководител на Общонародна фондация „ Христо Ботев “ : Отидохме там, извадени бяха кости и се направи протокол със знанието и единодушието на Регионалния исторически музей във Враца. Има протокол, има снимков материал.
Николай Иванов, публицист : " По костите, които ние извадихме, има следи от животни, защото диви животни – лисици и орли – са създали една купчина от остатъка. "
Костите били предадени на Съдебна медицина и на учен Ваньо Митев. С финансовата поддръжка на Медицинския университет в София той почнал да търси способи за добиване на ДНК.
Акад. проф. доктор Ваньо Митев, шеф на Научноизследователски институт по новаторска здравна просвета : " За страдание, след толкоз дълго време това, което е останало и е открито в тази дребна пещеричка, са няколко кости, които са в доста неприятно положение. За да може да се извлече ДНК от някоя кост, тя не би трябвало да бъде изложена на атмосферни условия. По тази причина ние направихме всичко допустимо, само че в нашите условия не успяхме и взехме решение да се свържем с лаборатория, която е топ лаборатория в това отношение и се занимава единствено с добиване на антична ДНК. "
В лаборатория в Швеция съумели да извлекат ДНК, само че единствено от една от костиците – от главата, и то прекомерно малко количество. Опитите за добиване на повече ДНК не престават. За да се откри дали тя е на Ботев, би трябвало да се съпостави с ДНК на негови родственици. Най-подходяща е майка му Иванка Ботева, умряла през 1911 година От шведската лаборатория се съгласили да създадат сравнението, откакто им бъде изпратена нужната кост за разбор.
Акад. проф. доктор Ваньо Митев : " За тях по принцип не съставлява интерес да извличат ДНК от кости, които са на 50, 100 или 150 години. Но ние ги убедихме, като казахме, че става въпрос за национална чест и за народен воин, и те се съгласиха. "
И наследникът на Ботевия жанр Боян Ботйов счита, че идната стъпка за доказване на хипотезата дали откритите остатъци са на Ботев е да се вземе кост от майката на поета, която почива в фамилен гроб на Централните софийски гробища.
Боян Ботйов, ръководител на Общонародна фондация „ Христо Ботев “ : " Да, склонен съм. И ще задвижим процедурата, с цел да се види какво ще се получи, тъй като другояче всичко ще остане в областта на догатките и може да провокира спекулации и разнообразни фалшификации, което постоянно се случва към такива дати – 2 юни, 6 януари и така нататък Ще се отвори гробът, ще се вземат подобаващите кости от експертите и ще се изследват дружно с тази кост, от която е извлечена човешка ДНК. Ако в действителност се потвърди посредством ДНК разбора, това ще бъде нещо доста значимо за цялата българска общност. "
Въпросът за изваждането на костите на Иванка Ботева се слага за първи път пред фамилията и това става точно след откриването на останките в пещерата през 2023 година Процедурата ще бъде задвижена в околните няколко седмици.
Даниела Денизова, основен юрист в Оперативна програма " Гробищни паркове " : " За да бъде осъществена тази процедура, се подава заявление до шефа на Оперативна програма, надлежно съпроводено с настоящо уверение за наследници на титуляра на гроба, в тази ситуация това е братът на Христо Ботев - военачалник Кирил Ботев, заровен през 1944 година и заявката би трябвало да е подписано от всички наследници.
Българска национална телевизия: Понеже е минало много време от 1911 година, допустимо ли е да са останали кости?
- Възможно е да са останали част от по-плътните кости, само че е огромна вероятността и да не се открият кости в гроба. При разкопаването на гроба първо ще се открият костите на Кирил Ботев, който е заровен над Иванка Ботева и при изкопаване на по-голяма дълбочина се надявам да се доближи до нейните кости. "
От общинското дружество " Гробищни паркове " дават обещание да поемат финансите.
Даниела Денизова, основен юрист в Оперативна програма " Гробищни паркове " : " След приемане на заявката ще уведомим документално Столична община за желанието да освободим от таксата наследниците на Христо Ботев и надлежно допускам, че ще бъде позитивен отговора, няма по какъв начин да не се почете такова искане, още повече, че се касае за майката на народен воин. "
Изваждане на кости на известни българи до момента не е имало. Но да се върнем към пещерата в местността „ Манастирски дол “. Академик Митев не е оптимист, че останките са на Ботев. Според негова догадка главата на поета не е била заровена там, а откритата и оценена в Швеция парченце е точно от череп.
Академикът счита, че четниците на Ботев са заровили главата му някъде покрай мястото на гибелта му – в местността Йолковица под връх Камарата на Врачанския Балкан.
Според сведенията на писателя Николай Иванов пък главата на Ботев е била отсечена от османците.
Николай Иванов, публицист : На другия ден главата е набучена и със седемте предния ден убити четници… с музика идват на шествие във Враца.
Акад. проф. доктор Ваньо Митев : Къде е главата на Ботев – това е огромната мистерия. И аз считам, че би трябвало да се съсредоточим върху това да забележим всички хипотези за това къде може да бъде главата на Ботев и те да бъдат изследвани.
Има, несъмнено, и напълно друга догадка – че костите в местността „ Манастирски дол “ са от разнообразни хора и са носени в пещерата от животни, които са я обитавали.
Георги Ганецовски, шеф на Регионалния исторически музей – Враца : " По-голяма част от костите бяха известно време при нас. Гледаха ги експерти, които единомислещо, дружно с нас, откриха, че става въпрос за мощно фрагментирани кости, огромна част от които са скотски, само че има и такива със подозрения за човешки, които са гризани от хищници. И в подтекста на тази скална дипла, в която са открити, съгласно експерти това е скривалище на див звяр. "
И още – шефът на Врачанския музей твърди, че овчарят Вълчо Учиндолски е нямало от кое място да познава Ботев – не го е виждал нито на фотография, нито онлайн.
Георги Ганецовски, шеф на Регионалния исторически музей – Враца : " Дори да е намерил някакви човешки остатъци, той от кое място е бил сигурен, че те са на войводата поетът Христо Ботев? Логиката е, в случай че са открити такива остатъци, те да са сложени до църквата „ Св. Троица “ при „ Манастирски дол “, която е безусловно на 50–60 метра от въпросната скална дипла, а не човек да се катери като планинар по тази канара, с цел да ги крие, и то на място, което е задоволително налично за хищници и зверове. Логиката е да бъдат заровени в земята и то на свято място. "
Въпреки че всичко казано дотук е в границите на хипотезите, позитивното за науката е, че скоро ще има пример на ДНК, с който да се съпоставят всички открити кости, за които се допуска, че може да са на Ботев. И по този начин да се отхвърлят или удостоверяват хипотези. Засега догатки за Ботеви кости има единствено за Пантеона-костница в Скравена, където се съхраняват черепи и кости на 10 Ботеви четници, и за село Гурково, където има тленни остатъци на още двама.
Боян Ботйов : Дали е допустимо някой от тези черепи да е на войводата – не мога да кажа. За други места, в случай че се приказва за кости на войводата, нито съм чувал, нито ще е в действителност издържано в исторически проект. Историческата истина е това, което се потвърждава и се знае.
Академик проф. доктор Ваньо Митев : Когато приключим този стадий, който сме на път да завършваме, тогава ще предложа да създадем един лист на разновидностите, като ги подредим – по-вероятни и по-малко евентуални – и да стартираме всеки един да изследваме. Това е единственият метод да се стигне до обективната истина.
Боян Ботйов : Друг метод не виждам… Процедурата е дълга и мудна, само че си заслужава, съгласно мен.
Автор: Елиана Димитрова
Репортери: Мирела Дончева, Мирослава Георгиева
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ