Само 4% от младежите у нас искат да станат политици
Сред младото потомство в България няма сериозна почва нито националният нихилизъм, нито евроскептицизмът. Това сподели пред БНР проф. доктор Петър-Емил Митев по отношение на огромно проучване на младежта, извършено от „ Галъп интернешънъл “, резултатите от което ще бъдат показани през днешния ден.
Международният проучвателен план е извършен по едно и също време в 10 страни от Югоизточна Европа. Целта му е да разпознава, опише и проучва младежките настройки и модели на държание в актуалното общество.
Проф. Митев уточни позитивните настройки измежду младото потомство в България:
„ Нашата юноша е в доста положително здравословно положение. Над 50% от младите споделят, че са в чудесно здраве, 30% споделят - доста положително, дребен % го дефинират като положително и единствено 1% споделят „ приблизително “. Нашата юноша живее в условия на висока техническа въоръженост. Не открихме респондент, който да няма мобилен телефон. Изчезнали са разликите сред града и селото във връзка с компютризацията, с изключение на в броя на компютрите. 94% от българските младежи имат компютър в фамилията си, а 44% показват, че имат повече от 1 компютър. Младежта има непрекъснат достъп до интернет. Само 11% от младежите нямат автомобил в фамилията. 87% от тях имат независима стая. 40% от младежите се усещат жители на света, а 55% се усещат европейци, 90% се усещат българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи “.
Лошата вест от проучването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до мъчителни мащаби както във връзка с обучение, по този начин и във връзка с работа, означи проф. доктор Петър-Емил Митев. По думите му дистанциите богат – безпаричен се преплитат с етническите дистанции.
„ Младите хора показват ненадейно доста за съществуването на корупция в системата на образованието. При нас разминаването на просветителната подготовка и трудовата реализация е значително - за едно учиш, а по-късно работиш друго “, разяснява социологът. По думите му все пак има висок блян към висше обучение.
„ Това е по-спокойно потомство, липсва онази раздразнителност, която беше присъща за времето на прехода “, сподели в умозаключение проф. Митев.
Той акцентира, че е липсващ страхът от безработица, само че е висока младежката сензитивност към обществената неправда.
Политическото отчуждение е повишено, означи още той и добави, че това се отнася също за присъединяване в изборите и политическата кариера. Само 3-4% от младежите демонстрират подобен интерес, също така те не са от най-хубавите:
„ Рискуваме да се утежни качеството на политическия хайлайф, тъй като към такива длъжности се ориентират не най-хубавите и готови младежи “.
Международният проучвателен план е извършен по едно и също време в 10 страни от Югоизточна Европа. Целта му е да разпознава, опише и проучва младежките настройки и модели на държание в актуалното общество.
Проф. Митев уточни позитивните настройки измежду младото потомство в България:
„ Нашата юноша е в доста положително здравословно положение. Над 50% от младите споделят, че са в чудесно здраве, 30% споделят - доста положително, дребен % го дефинират като положително и единствено 1% споделят „ приблизително “. Нашата юноша живее в условия на висока техническа въоръженост. Не открихме респондент, който да няма мобилен телефон. Изчезнали са разликите сред града и селото във връзка с компютризацията, с изключение на в броя на компютрите. 94% от българските младежи имат компютър в фамилията си, а 44% показват, че имат повече от 1 компютър. Младежта има непрекъснат достъп до интернет. Само 11% от младежите нямат автомобил в фамилията. 87% от тях имат независима стая. 40% от младежите се усещат жители на света, а 55% се усещат европейци, 90% се усещат българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи “.
Лошата вест от проучването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до мъчителни мащаби както във връзка с обучение, по този начин и във връзка с работа, означи проф. доктор Петър-Емил Митев. По думите му дистанциите богат – безпаричен се преплитат с етническите дистанции.
„ Младите хора показват ненадейно доста за съществуването на корупция в системата на образованието. При нас разминаването на просветителната подготовка и трудовата реализация е значително - за едно учиш, а по-късно работиш друго “, разяснява социологът. По думите му все пак има висок блян към висше обучение.
„ Това е по-спокойно потомство, липсва онази раздразнителност, която беше присъща за времето на прехода “, сподели в умозаключение проф. Митев.
Той акцентира, че е липсващ страхът от безработица, само че е висока младежката сензитивност към обществената неправда.
Политическото отчуждение е повишено, означи още той и добави, че това се отнася също за присъединяване в изборите и политическата кариера. Само 3-4% от младежите демонстрират подобен интерес, също така те не са от най-хубавите:
„ Рискуваме да се утежни качеството на политическия хайлайф, тъй като към такива длъжности се ориентират не най-хубавите и готови младежи “.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ