По-малко от 0,5% от площта на горските територии в България

По-малко от 0,5% от площта на горските територии в България е наранена от съхнене на иглолистни дървесни типове, по съответно при насажденията от бял и черен бор . Причината е разпространяването на фитопатогенни гъби . Милион и половина хектара са изкуствено основаните горски насаждения в страната през 20-ти век. При част от тях, основани отвън естествения им ареал на разпространяване, се следи този развой. На територията на България за последните шест месеца са наранени към 212 000 дка . Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните доктор инж. Мирослав Маринов по време на заседание по стопанисване на горите – 2024 година в Държавно горско стопанство в Хисар, териториално отделение на Южноцентрално държавно дружество.

Той изясни, че главните аргументи за съхненето са свързани с настъпилите през последните години продължителни засушавания и по-високи температури , довели до сензитивно понижаване на атмосферната мокрота и водните ресурси в почвата.

„ Това води до намалена физиологична резистентност на горите и става причина за развиване на гъбни патогени и нападания от насекомни вредители. Явлението не е проблем, тъй като е натурален развой и страната ще предприеме ограничения, като след деликатен разбор и преценка за всяко съответно насаждение при потребност ще се организира санитарна сеч “ , посочи заместник-министърът.

По думите му за вземането на верните решения са нужни познания и на практика опит, което е повода за днешната работна среща на терен.

„ Тук участват професори от Лесотехническия университет и Института за гората, които оферират работещи научно-обосновани експертни отзиви, за решение на проблемите “ , сподели той и добави, че е належащо необятен кръг от експерти да обединят старания за устойчивото стопанисване на гората.

Заместник-министърът уточни, че другите пръскания за битка с тези вредители не са задоволително ефикасни и дори не са на практика вероятни от време на време, освен това и не дават нужният резултат. Той уточни още, че има взаимно направена методика , по която насажденията са разграничени на едва, приблизително и мощно наранени и за всеки терен ще се взема съответно решение, тъй като лесовъдството е районна просвета и се подхващат дейности, отговарящи на спецификата на засегнатия регион.

Заместник-министърът бе безапелационен, че всеобща сеч няма да има , ще има само санитарни мероприятия, които ще бъдат ориентирани към възстановяване на здравословното положение на насажденията. Според него няма да има заплаха от ерозионни процеси при осъществяването на санитарната сеч в засегнатите горски територии.

„ Очакваме на някои места да има краткотрайна смяна в ландшафта, за възобновяване на който лесовъдите ще подхващат своевременни дейности “ , означи той. Заместник-министърът добави, че поради високите летни температури се усилва евентуалната опция от пожари, а тази растителност, която изсъхва е от най-голям клас на пожароопасност и би трябвало да се подхващат превантивни, бързи, ефикасни и съответни ограничения.

Заместник-министър Маринов посети обекти с друга степен на увреждане от фитопатогенните гъби в региона на град Хисаря , където провалите са най- огромни. В предишното на тези места са осъществени противоерозионни залесявания за преодоляване на пороите. Степента на увреждане зависи от типа на съответните патогени и характерните условия на средата. След осъществяването на санитарната сеч при потребност страната има подготвеност да залеси с локални широколистни дървесни типове.

Калин Стоянов разиска с представители на ОССЕ идните избори