Криза с керосина: Европейските авиокомпании искат спешна помощ от...
Сред концепциите е и взаимно закупуване на гориво на равнище Европейски Съюз, по сходство на модела, употребен при газовата рецесия през 2022 година
Секторът към този момент изпитва съществени усложнения поради рестриктивните мерки на полетите след началото на спора в края на февруари. Европейската организация за авиационна сигурност забрани на европейските самолетни компании да летят над елементи от Персийския залив, в това число над Обединените арабски емирства и Катар, най-малко до 24 април.
Допълнително напрежение основава и затварянето на Ормузкия пролив – основен маршрут за енергийни доставки, което покачва опасенията от дефицит на керосин. Според Airports Council International Europe сходен дефицит може да се усети в Европа единствено след няколко седмици.
Авиокомпаниите упорстват и за законодателни промени – да вземем за пример условието за наложителни 90-дневни петролни запаси да обхване категорично и авиационното гориво. Освен това желаят изясненост дали анулираните полети поради военни дейности ще се смятат за целесъобразно неизползване на летищни слотове.
Очаква се Европейската комисия да показа пакет от ограничения на 22 април, ориентирани към ограничение на резултатите от рецесията върху енергийните пазари, само че към този момент не е ясно дали авиацията ще бъде измежду главните цели.
Преди дни Международният съвет на летищата изпрати писмо до еврокомисаря по превоза Апостолос Цицикостас, в което предизвести, че европейските аеропорти могат да се сблъскат със сериозен дефицит на авиационно гориво, в случай че придвижването през Ормузкия пролив не бъде възобновено в границите на идващите три седмици. Според организацията при продължаващи ограничавания в този основен маршрут за енергийни доставки дефицитът на керосин може да стане систематичен за целия Европейски съюз. Това би имало съществени стопански последствия, в това число риск от нарушавания на разписанията в пиковия летен туристически сезон.
От съвета приканиха европейските институции да наблюдават деликатно доставките на нефт, защото макар примирието сред Съединени американски щати и Иран цените на силата остават високи и нестабилни.
Проблемът с керосина
Европа е изправена пред възходящ риск от дефицит на самолетно гориво, защото геополитическото напрежение в Близкия изток слага под въпрос стабилността на една от най-важните енергийни вериги за доставки в света. Зависимостта на континента от импорт на керосин е основен фактор в актуалната рецесия, която може да има директно отражение върху авиацията, стопанската система и летния туристически сезон.
Европейските рафинерии обичайно са ориентирани към производството на дизел, което значи, че континентът не може самичък да задоволи потребностите си от авиационно гориво. Около 40–50% от керосина се внася, като главните снабдители са страните от Персийския залив, Съединени американски щати, както и огромни рафинерийни центрове в Индия и Китай. Допълнително страни като Норвегия и Казахстан също обезпечават необработен нефт, който се преработва в Европа.
Най-важният енергиен кулоар в тази система остава Ормузкият пролив, през който минават 40% от доставките на керосин за Стария континент. Проблемът е, че за разлика от суровия нефт, който може отчасти да бъде пренасочен посредством тръбопроводи, керосинът мъчно може да бъде превозен по различни направления. При затваряне на Ормузкия пролив доставките стопират съвсем неотложно, а заместването им с количества от други райони е постепенно и скъпо.
Последиците към този момент се усещат. Авиокомпаниите са изправени пред нараснали разноски, което се отразява върху цените на билетите. Някои превозвачи обмислят понижаване на полетите или потребление на така наречен „ tankering “ – зареждане на повече гориво в райони, където то е налично, с цел да се избегне зареждане на летища с дефицит. Макар част от страните да разполагат със стратегически запаси, те са предопределени за краткосрочни рецесии и не могат да компенсират нескончаем дефицит на импорт.
Тази рецесия още веднъж слага въпроса за енергийната самостоятелност на Европа. Една от дълготрайните направления е развиването на устойчиви авиационни горива (SAF), чието потребление към този момент е наложително в дребен %. Засега обаче производството им е прекомерно лимитирано, с цел да размени обичайния керосин.
Друг евентуален източник е Африка. Нови рафинерии, като тази в Нигерия, стартират да изнасят гориво към Европа, само че размерите към момента не са задоволителни, с цел да компенсират възможни загуби от Близкия изток.
Сегашната обстановка ясно демонстрира какъв брой уязвима е европейската авиация от световните енергийни разтърсвания. Един стеснен морски проход като Ормуз се оказва основен за действието на цели промишлености. Ако доставките не бъдат нормализирани в къси периоди, следствията могат да се усетят надалеч оттатък летищата – в туризма, търговията и цялата европейска стопанска система.
Секторът към този момент изпитва съществени усложнения поради рестриктивните мерки на полетите след началото на спора в края на февруари. Европейската организация за авиационна сигурност забрани на европейските самолетни компании да летят над елементи от Персийския залив, в това число над Обединените арабски емирства и Катар, най-малко до 24 април.
Допълнително напрежение основава и затварянето на Ормузкия пролив – основен маршрут за енергийни доставки, което покачва опасенията от дефицит на керосин. Според Airports Council International Europe сходен дефицит може да се усети в Европа единствено след няколко седмици.
Авиокомпаниите упорстват и за законодателни промени – да вземем за пример условието за наложителни 90-дневни петролни запаси да обхване категорично и авиационното гориво. Освен това желаят изясненост дали анулираните полети поради военни дейности ще се смятат за целесъобразно неизползване на летищни слотове.
Очаква се Европейската комисия да показа пакет от ограничения на 22 април, ориентирани към ограничение на резултатите от рецесията върху енергийните пазари, само че към този момент не е ясно дали авиацията ще бъде измежду главните цели.
Преди дни Международният съвет на летищата изпрати писмо до еврокомисаря по превоза Апостолос Цицикостас, в което предизвести, че европейските аеропорти могат да се сблъскат със сериозен дефицит на авиационно гориво, в случай че придвижването през Ормузкия пролив не бъде възобновено в границите на идващите три седмици. Според организацията при продължаващи ограничавания в този основен маршрут за енергийни доставки дефицитът на керосин може да стане систематичен за целия Европейски съюз. Това би имало съществени стопански последствия, в това число риск от нарушавания на разписанията в пиковия летен туристически сезон.
От съвета приканиха европейските институции да наблюдават деликатно доставките на нефт, защото макар примирието сред Съединени американски щати и Иран цените на силата остават високи и нестабилни.
Проблемът с керосина
Европа е изправена пред възходящ риск от дефицит на самолетно гориво, защото геополитическото напрежение в Близкия изток слага под въпрос стабилността на една от най-важните енергийни вериги за доставки в света. Зависимостта на континента от импорт на керосин е основен фактор в актуалната рецесия, която може да има директно отражение върху авиацията, стопанската система и летния туристически сезон.
Европейските рафинерии обичайно са ориентирани към производството на дизел, което значи, че континентът не може самичък да задоволи потребностите си от авиационно гориво. Около 40–50% от керосина се внася, като главните снабдители са страните от Персийския залив, Съединени американски щати, както и огромни рафинерийни центрове в Индия и Китай. Допълнително страни като Норвегия и Казахстан също обезпечават необработен нефт, който се преработва в Европа.
Най-важният енергиен кулоар в тази система остава Ормузкият пролив, през който минават 40% от доставките на керосин за Стария континент. Проблемът е, че за разлика от суровия нефт, който може отчасти да бъде пренасочен посредством тръбопроводи, керосинът мъчно може да бъде превозен по различни направления. При затваряне на Ормузкия пролив доставките стопират съвсем неотложно, а заместването им с количества от други райони е постепенно и скъпо.
Последиците към този момент се усещат. Авиокомпаниите са изправени пред нараснали разноски, което се отразява върху цените на билетите. Някои превозвачи обмислят понижаване на полетите или потребление на така наречен „ tankering “ – зареждане на повече гориво в райони, където то е налично, с цел да се избегне зареждане на летища с дефицит. Макар част от страните да разполагат със стратегически запаси, те са предопределени за краткосрочни рецесии и не могат да компенсират нескончаем дефицит на импорт.
Тази рецесия още веднъж слага въпроса за енергийната самостоятелност на Европа. Една от дълготрайните направления е развиването на устойчиви авиационни горива (SAF), чието потребление към този момент е наложително в дребен %. Засега обаче производството им е прекомерно лимитирано, с цел да размени обичайния керосин.
Друг евентуален източник е Африка. Нови рафинерии, като тази в Нигерия, стартират да изнасят гориво към Европа, само че размерите към момента не са задоволителни, с цел да компенсират възможни загуби от Близкия изток.
Сегашната обстановка ясно демонстрира какъв брой уязвима е европейската авиация от световните енергийни разтърсвания. Един стеснен морски проход като Ормуз се оказва основен за действието на цели промишлености. Ако доставките не бъдат нормализирани в къси периоди, следствията могат да се усетят надалеч оттатък летищата – в туризма, търговията и цялата европейска стопанска система.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ