Антилопа кана
Сред огромното многообразие на антилопите, антилопата кана се отличава със своите размери. Тя е едро животно и в антични времена на територията на африканския континент каните са били многочислен дивеч. Затова още в древността хората са я преследвали, за което описват скалните рисунки в пещерите. Такива има открити в пустинята Калахари.
Освен месото, индивидът е употребил и дългите до 120 сантиметра рога на животното.
Когато каната тича, се чува тон, сходен на щракане. Този тон идва от пръстите на животното, които се удрят един в различен. Чува се от разстояние и прилича тон, издаван от копитото на елен. Когато е застрашена, антилопата кана скача доста високо. Скоковете стигат до 2 метра.
Тъй като е доста преследвана, каната през днешния ден е съвсем изчезнала в дивата природа. Отглеждат я обаче сполучливо в резервати, което дава вяра, че типът ще оцелее и ще бъде съживен. Ето какво още може да се каже за антилопите кана.
Класификация и етимология на антилопа кана
Антилопите кана са с научно наименование Taurotragus и са най-едрият тип африкански антилопи, спадащи към Винторогите антилопи - Strepsicerotini. Те са в състава на подсемейството на Говедата - Bovinae и семейство Bovidae- Кухороги.
Най-големите антилопи от африканската савана са показани от 2 типа: елементарната антилопа - оryx и гигантската антилопа - derbianus.
Авторитетът на рода е немският зоолог Йохан Андреас Вагнер, който ги загатва за първи път през 1855 година. Името на животното е формирано от 2 гръцки думи - Таврос, което значи бик или огромна юница и Трагос, което значи козел, тъй като на животното пораства четина като брадата на козела.
Описание на антилопа кана
Това са артидоктали, принадлежащи на фамилията на говедата. Големината им варира доста съгласно типа. Дължината на тялото се движи от 205 до 340 сантиметра, височината им е от 1. 5 до 1. 8 метра, а междинното телесно тегло е от 460 до 670 кг. Възрастен мъжки обаче може да тежи до 940 кг.
Тези огромни животни имат прекомерно дълги рога. При мъжките са до 1. 2 метра, при женските стигат до 60-70 сантиметра. Рогата им са извити във форма на серпантина, като рога имат както мъжките, по този начин и женските.
Козината им има цвят на охра, само че с възрастта става все по-сива, като може да бъде мрачно сива. Зоологът Йоргенсен счита, че цветът на козината на мъжкия може да отразява равнищата на андроген - мъжки хормон, който е по-висок по време на промени в тялото. Козината им линее.
Над гръбнака им минава тъмна линия и от нея се стичат тънки бели линии по краищата към корема. При някои типове тези маркировки липсват, съществуването им зависи от географския район. Опашката им е тънка, стига до скакателните стави и най-после приключва с черен пискюл.
Главата на антилопата кана е тясна по отношение на размера на тялото, носът им е дълъг и много стеснен, а ушите им са остри. При мъжките на челото пораства къдраво бретонче. До ръба на окото имат по две бели лентички. Кожата на врата им се събира на гънки и образува провесен подгръдник.
Краката им са здрави, бързи и дават опция за сериозен отскок, те прескачат доста високи трудности, когато са под опасност.
Местообитания и метод на живот на антилопа кана
Обикновената кана - Taurotragus оryx се среща в саваните на Източна Африка, а гигантската кана - Taurotragus derbianus населява гористите савани и покрайнините на горите в Централна и Западна Африка.
Каната избира открити територии. Може да бъде както планинска област, по този начин и полупустиня. Живеят в редките гори, в равнините, където има шубраци и в саваните.
Стадото нормално наброява от 30 до 70 индивида, само че в интервалите на миграция може да доближи до 1000 броя.
По предписание групите им се състоят от женски с дребните и млади човеци. Стадото се води от двама мъжки. Като цяло типът е номадски, от време на време образуват общи стада със зебрите и други типове антилопи.
При настъпване на суша, животните мигрират към региони, близки до речните долини. Те се движат непрестанно в територията си, в търсене на храна.
Антилопите кана са доста внимателни животни и това е изцяло понятно за суровите условия на живот в Африка. На намерено е невероятно да бъдат доближени тези животни на повече от 450-500 метра.
Хранене на антилопи кана
Тези антилопи не могат да се дефинират към придирчивите животни в Африка. Те са несъмнено тревопасни. Храната им са листата, пресните филизи, клонките на храстите и дърветата. Понякога ядат и трева, само че избират най-прясната и сочната. Структурата на зъбите им е такава, че е подобаваща за дъвчене на листа и по тази причина са по-внимателни с тревите. Следобед в горещо време каните стоят на сянка и постепенно дъвчат храната си, те са преживни.
Сутрин и в късния следобяд, когато не е прекомерно горещо, пасат в териториите. В най-горещите дни пасат нощем.
Ако листата не доближават, ядат кората на дърветата, някои зърна, а също и плодове. За да стигнат до клубените или корените на растенията те могат да копаят почвата. За да доближат листата по високите клони на дърветата, те ги огъват с рогата си. Тези животни могат да преживеят дълго време без вода. Влага получават от храната си.
Враговете им са лъвът, за който са плячка, а дребните са нападани от хиените, гепардите и леопардите, за които са плячка. Майките постоянно се бият с гепарди, с цел да запазят дребните си.
Размножаване на антилопа кана
При женската антилопа кана пубертетът стартира на 2 години, а при мъжките на 3 години. Размножителния сезон зависи от региона, който населява антилопата. Малките се раждат когато и да е през годината.
Бременността трае 9 месеца, само че от време на време е с няколко седмици по-къса. Обикновено се ражда 1 малко.
Чифтосването най-често стартира през декември или януари. По това време няколко женски образуват малко стадо. Заедно те притеглят мъжки. Правото да бъде сътрудник получава най-силният мъжки, който побеждава в борбата за женските.
Преди раждането женската намира заслон, където се изолира, нормално това са гъстите шубраци. Малкото тежи 25-35 кг при раждането си и през първия месец не напуща скривалището. Майката идва при него няколко пъти дневно, с цел да го кърми. Когато дребното стане задоволително мощно, с цел да бъде пълновръстен член на стадото, то се причислява към него. Майката и дребното непрестанно поддържат връзка със система от звуци.
Женската храни дребното с мляко в продължение на 5 месеца. Грижата за телето обаче продължава през цялата първа година от живота му.
Младите женски остават в стадото много дълго време. Младите мъжки добиват отличителните си черти едвам през пубертета. Те се разграничават от женските със мощното си тяло, гънката на гърлото и повдигнатия си тил.
Защитен статус
През предишния век се следи повишено понижаване на антилопите кана заради дейния лов. Месото на антилопата кана е доста питателно, с доста протеини и малко мазнини. Млякото им се смята за лечебно, защото е богато на калций.
Причина за понижена популация са и заболяванията, на които са податливи антилопите кана. Днес ги отглеждат сполучливо в плен. Ловът на антилопи кана е неразрешен от законите на страните, на чиито територии живеят.
