Когато котките превзеха Британския музей
Сред скъпите артефакти и културни съкровища в Британския музей посетителят през 20-и век може да открие и тайфа котки.
Според The New York Times котките са наети като ловци на мишоци в Британския музей най-малко от XIX век. В писмо от 1868 година, съхранявано в Британската библиотека, се показва възнаграждение от 1,5 пенса дневно за всяка котка за услугите ѝ. Те получават също по този начин здравни грижи, служебно жилище и обилие от риба и варено месо, с цел да добавят диетата си от мишия дивеч.
Известно време животинките са считани за обичана част от личния състав – само че това не всеки път е било по този начин. След Втората международна война колония от десетки диви котки заплашва да презвеме музея, което принуждава група чиновници да подхващат дейности.
Стая 4 – Три черни гранитни скулптури на богинята Сахмет, c. 1400 година пр.н.е
В началото на 20-ти век писаните се трансформират от чисто практическо средство в част от идентичността на музея с помощта на една съответна котка. Блек Джек – черен с беличко по гърдите и „ удивително дълги мустаци “ – избира Кръглата читалня пред студените алеи отвън постройката. След като един ден се оказва заключен вътре, той прекарва времето си като накъсва един куп вестници. Тежката орис за това смело действие обаче съумява да избегне, когато двама чиновници на музея го приютяват и по този начин го отвличат настрани от по-малко милостивите си сътрудници. Блек Джек е сметнат за мъртъв и когато няколко седмици по-късно вълшебен се появява още веднъж в читалнята, на никой не му направи усещане.
Може би котаракът схваща какъв брой значими са връзките, с цел да напредне в кариерата си. Той печели сърцето на сър Ърнест Уолис Бадж, египтолог от Британския музей, и откакто намира бездомно коте и го осиновява, Блек Джек рационално го занася в краката на известния академик, който пък неотложно го взел вкъщи си през 1908 година
Наречено Майк, дребното ново коте израства и засенчва своя предходник по популярност и известност като разделя времето си сред дома на Бъдж и музея, където гони и се бие даже с бездомните кучета, дръзнали да дойдат на негова територия. Макар че идва от улицата, Майк бързо привиква на хубавото – да получава лакомства от чиновниците на музея. Ако в нормалната му чинийка в залата за хранене няма мляко, „ той леко забиваше нокти в нечии крайник, до момента в който се търкаше в него и мяукаше “, съгласно помощник-охранителя в отдела за печатни книги. В диетата му участват морски език, сардини и пикша, а към треската той изпитва същинска злост. Когато умира през 1929 година на 20-годишна възраст, некрологът му е оповестен в The Evening Standard.
Дотогава бездомните котки, които живеят към Британския музей, към този момент се бяха научили да се възползват от доброжелателността на личния състав, която Блек Джек и Майк бяха възпитавали в продължение на десетилетия. Но без харизматичните си талисмани, множащите се котки в последна сметка се трансформират от тачени любимци във вредители, които би трябвало да бъдат изпъдени.
Една от непредвидените последствия от Втората международна война е неконтролируемата популация от котки в Лондон. Тези, които остават без дом поради Блица, се събират на групи по улиците, с цел да оцелеят. През десетилетията след войната групите се разрастват до неконтролируеми размери и през 1960 година една такава тайфа се настанява в музей.
На тези котки към този момент им е по-трудно да завоюват сърцата на хората спрямо Блек Джак и Майк – те са злобни, мръсни и заболели. И не се задоволят с това да се крият из задните улици: доста от тях съумяват да се промъкнат вътре, където хапят и драскат чиновниците и раждат котенца по рафтовете с книги.
В продължение на 15 години музеят пробва многочислени тактики за ограничение на популацията, в това число мрежи, клопки и възбрана на храненето на животните. Когато числеността на колонията наближава 100, към този момент се обмисля по-драстичен метод: цялостно заличаване. Британското държавно управление утвърждава решението и музеят е изцяло подготвен да приведе проекта в деяние.
За благополучие на айлурофилите обаче анонимна група чиновници убеждава виновните лица да опитат по-хуманна тактика. Предложението им е да съберат котките, да се кастрират и обезпаразитят в Кралския ветеринарен лицей и да им се намерят стопани. След няколко месеца тази тактика свива непокорната колония до едвам шест котета.
Тази по-скромна тайфа към този момент наподобява повече на ловджийската тайфа за мишки в музея като първата, от началото на 20 век. Приблизително по същото време, в края на 70-те години на предишния век, Рекс Шепърд стартира работа в музея като чистач и вижда опция: дружно с други чиновници основават Дружество за отбрана на котките – група, която се занимава с поддържането на хуманния развой, с помощта на който колонията беше овладяна. В допълнение към обезпечаването на ветеринарни визити на музейните котки, организацията включва котките във „ ведомост за заплати “, финансирана от дарения, основава специфични места за хранене и построява подслон, обособен от деликатните сбирки на музея. Котки като Попет, Пипин, Мейзи и Сюзън публично поемат функционалностите, които последно са изпълнявали Майк и Блек Джек.
Стая 4 – Древноегипетска бронзова скулптура на котка от Късния интервал, ок. 664–332 пр.н.е
Дружество и неговите подопечни обаче стават жертва на личния си триумф – тъй като програмата на музея за кастриране и осиновяване работи толкоз добре, че до 1985 година колонията от котки понижава до нула. Оттогава Дружеството е необуздано, а всички бездомни котки, които през днешния ден могат да се видят по коридорите, са неофициални.
Музеят не е единственото място, което се е възползвало от гладните животни: Катедралата в Ексетър, Югозападна Англия, има котешка врата още от XVI в., а през днешния ден английското държавно управление употребява хиляди котки, с цел да държи под надзор популацията от плъхове и мишки. Но единственото доказателство, което е останало от мишеловците на Британския музей, са някои отрязъци от архивите, знак, предупреждаващ, че храненето на котките е „ строго неразрешено “ отвън избрани зони, и спомените на редица чиновници.
