Балканите – единни срещу руската инвазия в Украйна, но разединени в детайлите
Сред балканските страни няма страна, която да не осъди съветската експанзия против Украйна, почнала на 24 февруари тази година. И до момента в който в това позицията им наподобява извънредно еднопосочна, всяка от страните от района има свои специфики и нюанси в отношението си към войната, обусловени от личната си външна политика и ползи. Най-явен образец за това е Сърбия, която обичайно поддържа близки връзки с Москва и отхвърля да се причисли към европейските наказания против нея. Турция също се отличава с опита си да балансира и да играе ролята на медиатор сред Украйна и Русия. Но при по-внимателно вглеждане в позицията и на останалите балкански страни има дискретни, само че основни особености, демонстрира преглед на Българска телеграфна агенция по тематиката.
Турция
Още преди Русия да нахлуе в Украйна Турция, която поддържа положителни връзки и с двете страни, се опитваше да посредничи за разрешаването на спора сред Москва и Киев. Месеци преди 24 февруари президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи да посредничи за намирането на решение за преустановяване на рецесията, като се трансформира в основен медиатор и в един от най-активните " миротворци ". По време на визитата си в Киев на 3 февруари Ердоган разгласи, че Турция е подготвена да бъде хазаин на договаряния сред Москва и Киев.
Турция има относително уравновесена и неутрална позиция по отношение на спора, като турските представители са деликатни в изказванията си, защото желаят да запазят доверието и на двете страни. Макар Анкара да осъди съветското навлизане в Украйна и да продава и подарява на Киев дроновете " Байрактар ", тя не се причисли към глобите на Запада против Москва . В прочувствено изказване през февруари президентът Ердоган съобщи, че " Турция няма да се откаже нито от Русия, нито от Украйна ".
След доста дипломатически старания на Анкара през март в Анталия бе проведена тристранна среща на външните министри на Русия, Украйна и Турция. Това бе първата среща сред външните министри на двете страни в спора отдавна насам. На срещата обаче не излезе мечтаното от целия свят решение за помирение.
През идващите месеци дейната дипломация на Турция продължи, като турските представители поддържаха непрекъснат контакт с сътрудниците си в Русия и Украйна, а Ердоган не се отхвърли от концепцията си да провежда среща сред президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски. Турският водач неведнъж повтаря, че Анкара се пробва да провежда такава среща на турска територия.
На 22 юли бе реализирано извънредно значимо съглашение за безвреден експорт на зърно и хранителни артикули от украински пристанища. Споразумението бе подписано в Истанбул сред Турция, Руската федерация, Украйна и Организация на обединените нации. Също по този начин в Истанбул бе основан Съвместен координационен център за ревизиране на товарите. Милиони тонове зърно бяха изнесени от юли месец до момента. Споразумението за износа на зърно бе удължено с още 120 дни, считано от 19 ноември.
Анкара поставя огромни старания и да оказва помощ за размяната на военнопленници сред Киев и Москва. И Путин, и Зеленски са благодарили на Ердоган за ролята му в договарянията за размяната на военнопленници .
Очевидно Анкара, както и всяка друга страна, преследва и свои лични цели в опита си да бъде миротворец при разрешаването на комплицирания спор към Украйна. Стокообменът сред Украйна и Турция през предходната година възлезе на 7,5 милиарда $ годишно, а през идващите няколко години се възнамерява той да доближи 10 милиарда $ годишно. Стокообменът сред Турция и Русия през 2021 година доближи до 33 милиарда $. Вероятно Ердоган ще продължи да пробва да играе ролята на медиатор сред Путин и Зеленски, като най-много не не помни за ползите на Турция.
Румъния
Като страна членка на Европейския съюз и НАТО, която също така има най-дългата сухопътна граница с Украйна, Румъния работи интензивно в поддръжка на Украйна и украинските жители още от първите дни на експлоадирането на войната. Действията на румънските институции са единни и координирани през цялото време.
Още при започване на март в пограничния окръг Сучава стартира да действа интернационален филантропичен център, който улеснява филантропичните колета от други страни за Украйна. Румънското държавно управление също откликва на молбите на Киев и дава гориво, медикаменти, храна и коли за спешна помощ.
Около три милиона бежанци от Украйна влязоха в Румъния тази година, а към 90 000 от тях останаха краткотрайно в страната. За настаняването и прехраната на бежанците румънското държавно управление е отпуснало към 75 милиона евро, като средствата ще бъдат възобновени от Европейски Съюз. Румънските управляващи предоставиха на бежанците от Украйна свободен достъп до медицински услуги, обучение, пазар на труда и публичен превоз.
Румъния се причисли към резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации, с която бе наказано противозаконното анексиране на украински територии и осъди по най-остър метод така наречен " референдуми " в четири украински района, окупирани от съветските сили.
След началото на войната двустранните контакти сред Румъния и Украйна също бяха интензивни. Украинският външен министър Дмитро Кулеба посети Букурещ през април, румънският министър председател Николае Чука бе в Киев същия месец дружно с ръководителя на Камарата на депутатите Марчел Чолаку, а президентът Клаус Йоханис посети Киев през юни дружно с президента на Франция, канцлера на Германия и министър-председателя на Италия. Румъния бе измежду първите страни от Европейски Съюз, които отвориха още веднъж посолството си в Киев макар масираните ракетни офанзиви.
По самодейност на Румъния през есента бе задействан тристранен механизъм с Украйна и Молдова, в границите на който страните се договориха за тясно съдействие, с цел да противодействат на опитите на Русия да подкопае енергийната сигурност на Украйна и Молдова. Румъния внасяше електрическа енергия от Украйна, а когато бомбардировките против гражданската инфраструктура на Украйна принудиха страната да спре износа на електрическа енергия за Молдова, Румъния бързо стартира да доставя ток на Кишинев. В началото на този месец Букурещ стартира да доставя на Молдова и природен газ.
Румъния също по този начин интензивно взе участие в улеснението на превозването и преноса на украинско зърно до интернационалните пазари, като за задачата разшири директния потенциал на пристанищата в Констанца и Галац.
Букурещ интензивно поддържа и ползва глобите на Европейски Съюз против Русия и стартирането на Мисията на Европейски Съюз за военна помощ в поддръжка на Украйна (EUMAM), ориентирана към образование и подготовка на украинската войска.
Заради войната в Украйна на територията на Румъния бе образувана една от новите бойни групи на НАТО с присъединяване на военни от Франция, Белгия и Нидерландия.
Военната помощ на Румъния за Украйна е тематика табу за румънските политици. През април, когато Дмитро Кулеба бе в Букурещ, той съобщи: " Оръжията, както и парите, обичат мълчанието и ние не разясняваме какво получаваме и от кое място, в случай че няма публично известие за това. Политиката на Румъния от 24 февруари насам е умна. Останалото можете да си го изтълкувате сами ".
В румънски и украински медии излизат от време на време изявления за румънско оръжие, употребявано в Украйна, само че публични известия в тази посока липсват . Президентът Клаус Йоханис съобщи през юни в Киев, че Румъния е направила всичко по силите си, с цел да помогне на Украйна, и даде обещание тази помощ да продължи.
През Румъния се доставя директно военно съоръжение за Украйна, а публично е известно, че Румъния има непринуден принос във фондовете на НАТО, предопределени за подсилване на устойчивостта и отбранителните качества на Украйна в размер до 400 000 $.
Миналия месец бе обявено, че украинското държавно управление е одобрило рамково съглашение с Румъния за военно-техническо съдействие, което обезпечава правна рамка за закупуване на оръжия и военно съоръжение в границите на взаимни планове. Според информацията, оповестена и от Ройтерс и Укринформ, съглашението е било подписано още през 2020 година, само че се е нуждаело от утвърждението на украинското държавно управление, с цел да влезе в действие.
Румъния поддържа също дейностите на Международния углавен съд за следствие на закононарушенията геноцид, военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени на територията на Украйна от съветските сили. Страната се причисли и към делото, заведено от Украйна против Руската федерация в Европейския съд по правата на индивида.
Гърция
Още през цялото време на съветската инвазия в Украйна Гърция зае безапелационна позиция в поддръжка на украинската страна и на териториалната й целокупност - събитие, което се удостоверява от трите визити в Украйна на гръцкия външен министър Никос Дендиас след началото на войната, както и от визитата на президентката на Гърция Катерина Сакеларопулу в Киев през ноември.
Сериозен фактор за ориентирането на Гърция в поддръжка на Украйна, наред с правилата на интернационалното право и солидарността с останалите страни от Европейски Съюз, изигра съществуването на доста гръцко малцинство в Южна Украйна и изключително в Мариупол, който стана обект на най-безмилостните съветски офанзиви и продължителна блокада. Гръцкият консул в Мариупол беше и последният западен посланик, който напусна града. Заслужава да се означи, че ясна позиция против съветската експанзия зае и Гръцката православна черква, която още през 2019 година призна и автокефалната Украинска черква.
За Гърция рецесията в Украйна е добър мотив, който тя употребява при всеки случай да подчертае неприемливостта на ревизионизма и опасността от война и нуждата от ценене на интернационалното право и на териториалната целокупност на страните. Не е належащо изключително задълбочено познаване на гръцката дипломация, с цел да се забележи, че с тези формулировки Гърция непроменяемо директно или индиректно насочва към Турция, която упреква точно в ревизионизъм, настъпателност, неуважение на интернационалното право и на суверенитета й. Не инцидентно на 13 декември на конференция в Париж, отдадена на солидарността с Украйна, Дендиас съобщи, че Гърция работи за това всеки ревизионизъм и всяка опасност за война да бъдат считани от интернационалната общественост за изменничество и тя да бъде задължена да застане на страната на тези, които са застрашени от по-големите си съседи.
В този подтекст Гърция е измежду дейните снабдители на въоръжение за Украйна, като съгласно оценки за интервала от началото на съветската инвазия до 7 юни Атина е била на осмо място в света по оръжейни доставки за Киев. Твърди се, че цената на гръцките доставки е достигнала за интервала 260 млн. $. След юни формалните данни за оръжейните доставки за Украйна стават все по-редки, като е известно, че Гърция е доставяла най-вече снаряди диаметър 155 мм, както и автоматизирано въоръжение и патрони. Има изказвания, че Атина е изпратила още ракети " Стингър " и муниции за реактивни системи за залпов огън РМ-70. Гърция също така даде на Украйна 40 бойни машини на пехотата БМП-1 съветско произвеждане против същия брой немски бронетранспортьори " Мардер ", като към този момент е известно, че най-малко първите 20 бронетранспортьора са доставени на украинската войска. Напоследък има засилени клюки, че се разисква Гърция за даде съветските противовъздушни ракетни системи С-300, с които разполага. Гръцки представители обаче неведнъж са заявявали, че Гърция не може да се лиши от комплексите С-300, до момента в който не получи авансово най-малко равностойни други системи. През предходната седмица за първи път гръцкият министър на защитата Никос Панайотопулос разяснява публично въпроса и съобщи, че прехвърлянето на С-300 от Гърция за Украйна е допустимо, в случай че Съединени американски щати разположат на остров Крит зенитно-ракетни комплекси " Пейтриът " и ги интегрират в гръцката противовъздушна отбрана.
Около 100 хиляди украински бежанци са намерили леговище в Гърция, където им е обезпечен заслон, здравно обслужване и достъп до просветителната система.
Кипър
Както по множеството интернационалните въпроси и във връзка с войната в Украйна позицията на Република Кипър наподобява координирана с тази на Гърция, само че въпреки всичко могат да се виждат някои на пръв взор дребни, само че в действителност обилни разлики.
Подобно на Гърция, Кипър също изрази поддръжка за Украйна против съветската инвазия, като сложи акцент върху нуждата от съблюдаване на правилата на интернационалното право и на териториалната целокупност и суверенитета на страните. И в този случай не е мъчно да се забележи нескритото увещание за съвсем половинвековната окупация на Северен Кипър от Турция, а кипърският президент Никос Анастасиадис напълно непосредствено направи паралел сред съветската инвазия в Украйна и турската в Кипър.
Същевременно Анастасиадис съобщи ясно, че Кипър няма да изпрати оръжие в Украйна , като изясни това с турската окупация на острова и нуждата да бъдат непокътнати отбранителните качества на кипърските въоръжени сили. Макар че кипърският президент остави отворена малка врата за полемики при положение, че се откри страна, която изиска да размени остаряло кипърско въоръжение с по-модерно, най-вероятно кипърското държавно управление няма фактически предпочитание да внесе нови усложнения в без друго комплицираната интернационална обстановка към Кипър. На фона на натиска от страна на Турция за решение на кипърския въпрос посредством две страни, публична Никозия не би желала да рискува поддръжката на нито един член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, бил той и Русия. Слуховете, които се появиха през есента, за вероятно разкриване на съветско консулство в непризнатата Севернокипърска турска република бяха опровергани от Москва, само че послужиха волно или несъзнателно като увещание за деликатното равновесие, което би трябвало да пази Република Кипър. През ноември обаче Кипър изрази подготвеност и ще взе участие в европейската задача за образование на украинската войска.
В момента съгласно оценките в Кипър има близо 15 хиляди украински бежанци, като този брой е относително непрекъснат от пролетта насам. Република Кипър интензивно дава филантропична помощ и в самата Украйна, като по време на конференцията за взаимност с Украйна в Париж на 13 декември кипърското външно министерство разгласи, че страната му е изпратила в Украйна най-големия пакет филантропична помощ в историята си.
Сърбия
Сърбия е възприемана като един от дребното останали другари на Русия в Европа, защото не взе участие в налагането на глобите против Москва.
Белград обаче не застава постоянно зад отколешния си съдружник. Например Сърбия поддържа през март резолюцията на Организация на обединените нации, осъждаща съветската експанзия против Украйна, а през октомври - резолюция, с която се отхвърля съветското анексиране на украинска територия.
Натискът от Запад за присъединението на Белград към глобите обаче пораства непрестанно и недвусмислено, изключително в светлината на статута на Сърбия на страна претендент за участие в Европейски Съюз.
Миналата седмица да вземем за пример Съветът на Европейски Съюз изрази " надълбоко страдание " поради отхвърли на Белград да синхронизира външната си политика с политиката на блока за въвеждането на наказания против Москва.
Сръбското държавно управление и президентът Александър Вучич дефинират участието на страната в Европейски Съюз като външнополитически приоритет, само че в случай че Сърбия обаче продължи да седи на два стола, рискува европейските й сътрудници да спрат преговорния развой.
Белградските управляващи изясняват балансиращата си политика с това, че не е в полза на Сърбия да заема безапелационна позиция. Страната е съвсем напълно подвластна от съветския газ и нефт , а отводът от глобите й икономисва главоболия с доставките на енергоносителите. Освен това сръбските експортьори не престават да се радват на големия съветски пазар, а националният авиопревозвач Еър Сърбия (Air Serbia) е една от дребното европейски самолетни компании, които не престават да печелят от поддържането на постоянни полети до Москва.
Сърбите не са не запомнили също по този начин, че Русия не поддържа въздушните удари на НАТО против Югославия поради Косово през 1999 и западните наказания преди този момент. Освен това Москва не признава независимостта на тогавашната сръбска област и защото има право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, има опция да блокира приемането на Косово в организацията.
Анкета на неправителствената организация " Църта " сочи, че през месец октомври за въвеждането на наказания против Русия са били 19 % от запитаните, а за опазване на положителните връзки с Москва - 61 на 100.
Черна гора
Черна гора, която е член на НАТО и води договаряния за присъединение към Европейски Съюз, споделя на публично ниво позицията на страните от двете организации за спора сред Русия и Украйна. Мненията в обществото обаче са поделени, като огромната етническа сръбска общественост в Черна гора като цяло е по-благосклонна към съветския разказ, в сравнение с тези, които се дефинират като черногорци или албанци.
На 8 април Черна гора удостовери решението да се причисли към глобите на Европейски Съюз против Русия, а на 7 март Москва добави Черна гора към листата на вражеските страни.
През юни черногорският министър председател Дритан Абазович посети Украйна дружно с албанския министър председател Еди Рама. Двамата бяха измежду първите районни водачи, посетили страната след нашествието на Русия.
По-рано Черна гора изпрати на Украйна медикаменти и военни дарения на стойност 400 000 евро. Министерството на защитата обаче сподели, че данните за даренията са поверителни.
На 30 юли Народното събрание на Черна гора одобри резолюция, в която осъди съветската военна инвазия в Украйна и даде обещание, че външната политика на страната ще бъде съгласувана със западните сътрудници.
Въпреки общата православна религия, връзките сред Русия и Черна гора се утежниха доста , изключително след 2014 година, когато Черна гора се причисли към западните наказания, наложени на Русия поради анексирането на Кримския полуостров. През 2016 година Черна гора упрекна Русия, че е спонсорирала несполучлив опит за прелом, за който се твърди, че е бил квалифициран, с цел да осуети присъединението на Черна гора към НАТО.
Малката адриатическа страна разгласи няколко съветски дипломати за личност нон грата, с което провокира ответна реакция от Москва. Освен това Русия забрани на министъра на външните работи Ранко Кривокапич, на министъра на защитата Рашко Коневич и на някогашния шеф на Агенцията за национална сигурност Саво Кентера да влизат в страната.
През есента черногорските управляващи разкриха огромна мрежа за шпионаж, работила в интерес на съветското разузнаване . Според изявления в локалните медии част от мрежата са били двама черногорски жители, шестима съветски дипломати и към трийсет съветски жители, пребиваващи в Черна гора. Шестимата дипломати бяха експулсирани.
Според локални медии Русия е осигурявала финансиране на черногорската партия Демократичен фронт през 2016 година и най-вероятно преди изборите през 2018 година Информацията излезе в подтекста на публикуването на части от отчет на американското разузнаване, съгласно който от 2014 година Русия е платила над 300 милиона $ допълнително от 20 страни като част от своите старания за придобиване на въздействие в чужбина.
В началото на декември министър председателят на Черна гора Дритан Абазович и президентът на Украйна Володимир Зеленски подписаха взаимна декларация за евроатлантическата вероятност на Украйна, в която държавното управление в Подгорица се ангажира да поддържа Украйна посредством военни и филантропични дарения, а също и с приемането на украински бежанци. По публични данни от февруари т.г. до момента в Черна гора са влезнали над 80 000 украински жители. В момента в Черна гора се намират 7150 души, а 7056 души са подали молба за интернационална протекция, оповестява Болкан инсайт.
Косово
Косово се причисли неотложно към всички наказания, наложени от Съединени американски щати и Европейски Съюз на Русия и през март отпусна помощ за Украйна от 100 хиляди евро.
Съветът на Европа приветства на 15 декември Косово за мощната поддръжка, която оказва против съветската военна експанзия в Украйна, за ясната геостратегическа ориентировка на страната и за непрекъснатото използване на ограничаващите ограничения, наложени от страна на Европейски Съюз най-много на Русия и Беларус.
Украйна е една от страните, които не признават независимостта на Косово . Въпреки това страната дава краткотрайно леговище на общо 12 публицисти по стратегия " Журналисти в резиденция - Косово ", инициирана от Европейския център за независимост на печата и медиите (ECPMF) и финансово подкрепена от държавното управление на Република Косово.
Украинската журналистка Дария Мешчерякова, която обитава в Косово, сподели през септември, че Украйна е по-близо отвсякога до признаването на независимостта на Косово. Тя приказва и за нежната обстановка сред Косово и Сърбия, за която акцентира, че не вижда никаква заплаха, защото Сърбия не може да направи нищо без Русия (която е дълготраен съдружник на Сърбия), до момента в който последната е фокусирана върху войната в Украйна.
Албания
Още в първите дни след 24 февруари албанският министър по европейските въпроси и външните работи Олта Джачка излезе с позиция, за която сподели, че е " на Албания и всички албанци ". В нея Джачка назова съветската експанзия към Украйна " непровокирана " и заяви за присъединението " без съмнение " на Албания към глобите, наложени на съветската страна от Европейски Съюз. Ограничителните ограничения, наложени от страната на Русия, са в региона на финансите, енергетиката, превоза и технологиите.
На 27 февруари Албания затвори въздушното си пространство за съветските оператори и самолети, които биха могли да са благосъстоятелност на съветски жители.
Министър Джачка сподели, че Албания ще помогне съгласно опциите си с военни и болнични хранителни запаси и ще продължава да взе участие във всяка самодейност и предприемане на ограничения от страна на съдружниците и сътрудниците си Европейски Съюз и Съединени американски щати във връзка с войната в Украйна. В началото на юни министерският съвет на Албания отпусна финансова помощ за Украйна на стойност един милион евро.
Джачка заяви също, че до края на съветското нападението в Украйна Албания няма да взе участие в нито една спортна среща против Руската федерация.
Общото заседание на Организация на обединените нации утвърди при започване на март резолюция, която осъжда военната експанзия на Русия в Украйна, упорства за изтеглянето на съветските войски от територията на Украйна и за разрешаването на спора по преговорен път. Тя се базира на по-ранна резолюция, показана от Съединени американски щати и Албания пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Хърватия
На 18 октомври тази година хърватският президент Зоран Миланович разяснява възможната помощ, която Хърватия би могла да предложи на Украйна. Той съобщи, че като главнокомандващ е срещу концепцията за образование на украински бойци в Хърватия , защото съгласно него това би означавало да се докара войната в Хърватия.
На идващия ден, 19 октомври, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович съобщи, че Хърватия, посредством задача на Европейски Съюз, ще спомага за образованието на украински бойци. Той осъди позицията на президента и поддръжниците му.
След като министърът на защитата на Хърватия Марио Баножич насочи публично предложение към президента Миланович, с което търси единодушието му за присъединяване на хърватски бойци в обучителната задача на Европейски Съюз EUMAM, Миланович отговори, че това не е съгласно конституцията и не съществува интернационален контракт, който да се почете в този случай, а министърът на защитата на Хърватия не е индивидът, който да насочва такова искане към президента.
Въпреки безапелационния отговор на президента Миланович, хърватското държавно управление внесе в Народното събрание предложение за присъединяване на хърватската войска в задачата на Европейски Съюз. Правителството предложи в задачата да вземат участие 80 представители на въоръжените сили на Република Хърватия с опция за ротация и до 100 представители на украинските сили да могат да влязат в Хърватия с опция за ротация през 2022, 2023 и 2024 година
Комисията по защитата на хърватския парламент поддържа предлагането за присъединяване в EUMAM, само че на 16 декември в хърватския парламент решението за присъединяване в образованието на украински бойци не беше признато. Предложението събра 97 от нужните 101 гласа " за ", т.е. единствено четири гласа не стигнаха на Народното събрание, с цел да утвърди присъединяване в EUMAM. Премиерът Пленкович съобщи, че няма да има второ гласоподаване.
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина, в която от 1992-1995 година бушуваше братоубийствена война, в която починаха над 100 000 души, още през цялото време на войната в Украйна застана зад Киев и подложения на експанзия украински народ. В първите месеци на войната Сараево изпрати филантропична помощ, страната одобри и украински бежанци.
Политическите оценки за протичащото се в Украйна в балканската страна, която е разграничена на мюсюлманско-хърватска Федерация Босна и Херцеговина и на Република Сръбска, обаче не са еднопосочни. В Република Сръбска, която следва политиката на Белград, надвиват проруските позиции, до момента в който в другата съставка на Босна и Херцеговина осъждането на войната и дейностите на Москва е по-категорично.
Хърватският и бошнячкият членове на председателството на страната Желко Комшич и Шефик Джаферович остро осъдиха нападението на Русия над Украйна през февруари тази година. Същевременно сръбският член на председателството Милорад Додик съобщи, че Босна и Херцеговина е неутрална и няма да заема позиция .
" Босна и Херцеговина поддържа териториалната целокупност и суверенитета на Украйна, което значи естествено, че експанзията се осъжда. Босна се причисли към мненията на демократичния свят ", съобщи на 3 март 2022 година бошнячкият член на тричленното председателство Шефик Джаферович. Той посочи, че Босна и Херцеговина е подписала с Европейски Съюз Договор за стабилизиране и асоцииране, в който написа, че Босна и Херцеговина координира външната си политика с тази на Европейски Съюз. " Някой желае да промени това, само че не може ", сподели той.
Милорад Додик, по това време сръбски член на председателството, а сега президент на Република Сръбска, още преди съветското навлизане поставяше неутралността като единствен вероятен отговор на рецесията в Украйна. Той осъди стъпките на представителя на Босна в Организация на обединените нации Свен Алкалай, който поддържа декларацията за войната в Украйна, в която се осъжда Русия, защото не е имало единодушие в Република Сръбска за тази стъпка. Освен че се опълчи на осъждането на съветската експанзия, Милорад Додик на няколко пъти посещава Русия, с цел да договаря газ на удобни цени, изтъквайки положителните си връзки с съветското управление и огромното другарство сред Република Сръбска и Русия.
Пример за различията в Босна и Херцеговина към войната в Украйна стана и това, че двама жители на Босна и Херцеговина - някогашният посланик Слободан Шоя и професорът по философия от Баня Лука Олег Солдат - участваха като наблюдаващи в референдумите за разединение на украински области. Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Бисера Туркович съобщи тогава, че страната не е изпращала публични наблюдаващи на незаконните референдуми в Украйна. Туркович сподели, че лицата, които в медиите се показват като наблюдаващи от Босна и Херцеговина, не са упълномощени, не са дипломатически или публични лица на Босна и Херцеговина и по никакъв метод не съставляват страната и нейните институции.
" Босна и Херцеговина почита суверенитета и териториалната целокупност на Украйна. Тя също се причисли към всички заявления на Европейския съюз и интернационалните институции, в които се осъжда експанзията против интернационално приета страна ", съобщи Туркович.
Въпреки различията на политическо ниво, множеството от елементарните хора в Босна и Херцеговина, претърпели ужасите на войната, съчувстват на страданията на украинския народ. Има обаче и такива, както означават анализатори, които се възхищават на Путин.
Масови манифестации против войната бяха извършени в Сараево и други градове на Босна и Херцеговина при започване на съветската експанзия. Акции по събиране на филантропична помощ за бедстващото в Украйна население също имаше изключително напролет. През април от Сараево за Украйна бе изпратена филантропична помощ от здравна техника, храни, превързочни и хигиенични материали.Организаторите на акцията обявиха, че за пръв път такава огромна филантропична помощ се изпраща отвън границите на страната.
Република Северна Македония
Веднага след началото на военния спор държавното управление на Република Северна Македония се причисли към новия пакет от ограничаващи ограничения на Съвета на Европейски Съюз във връзка с Русия, приемайки и всички предходни решения за наказания от 2014 година
Към Украйна беше изпратена филантропична помощ, а през лятото, в началото посредством медиите, а по-късно и от изказване на Министерството на защитата на Република Северна Македония, стана ясно, че страната е дарила на Украйна трето потомство танкове. Без да уточнят броя на дарените танкове, от министерството на защитата оповестиха, че дарената техника е неконкурентна и несъвместими със стандартите на НАТО и че за утилизацията й ще би трябвало да бъде заделен спомагателен финансов запас.
" Северна Македония към този момент подари военна техника за Украйна няколко пъти в сходство с техните претенции и потребности и в съгласуваност със съдружниците от НАТО ", съобщи тогава министерството на защитата в Скопие. Република Северна Македония като надеждна членка на НАТО, в единодушие със съдружниците и сътрудниците, зачитайки териториалната целокупност, суверенитета и правото на самозащита на Украйна, като в същото време строго осъжда експанзията на Русия против Украйна, взе решение за изпращане на министерството на защитата на Украйна на несъмнено количество материални средства, показаха от ведомството.
На реакцията от страна на говорителката на съветското министерство на външните работи на Русия Мария Захарова, която съобщи, че " Русия счита, че предаването от държавното управление на Република Северна Македония на танкове Т-72 на Украйна е огромна неточност, която единствено ще помогне на незаконните дейности на режима в Киев ", от министерството на защитата и министерството на външните работи дадоха отговор, че през цялото време на съветската инвазия в Украйна Скопие е осъдило военната интервенция в тази страна и е било " в поддръжка на териториалната целокупност, суверенитета и независимостта на страната и на първо място в поддръжка на мира, човешките права и интернационалния ред, учреден на правила ".
В страната няма бежанци от Украйна макар готовността, която от държавното управление оповестиха да ги одобряват. С помощта на България и на други партньорски страни Северна Македония съумя да изтегли свои жители и фамилиите им от Украйна при започване на военните дейности там.
От оповестено неотдавна изследване на организация Маркет вижън стана ясно, че повече от половината от жителите на Република Северна Македония (51,2%) считат, че политиката на страната във връзка с протичащото се в Украйна " не е мъдра ", 25,7 % считат противоположното, а 23,2 % нямат мнение. По-голяма част от жителите в страната (62,8%) не утвърждават и икономическите наказания във връзка с Русия, към които Северна Македония се причисли, а 70,9 % от интервюираните не поддържат даването на оръжие на Украйна от страна на държавното управление, сочат данните от изследването.
Словения
Веднага след началото на войната Словения осъди съветската експанзия, а едвам два дни след започването й държавното управление в Любляна разгласи, че ще даде на Украйна шлемове, оръжие и муниции. През лятото словенската военно-техническа помощ се ускори, като Любляна подари на Киев 35 бронетранспортьора BVP M80A, създадени в някогашна Югославия. През есента Словения даде и 28 танка М-55S, против които получи от Германия 40 военни транспортни машини - 35 камиона 8x8 и 5 цистерни 8x8.
Словения разгласи присъединяване си и в подготвителната задача на Европейски Съюз за военно подкрепяне на Украйна (EUMAM) с до 30 военнослужещи.
В началото на април Словения изиска забележителна част от дипломатите в съветското посолство да изоставен страната.
Също по този начин Словения изрично поддържа ускорената вероятност за присъединение на Украйна към Европейски Съюз. Външният министър Таня Файон обаче неотдавна изрази запаси към присъединението на Украйна към НАТО поради огромните опасности за сигурността, които биха зародили от това.
Любляна е дейна и в оказването на филантропична помощ за украинските бежанци, като даже одобри 20 деца от сиропиталище на възраст сред една и три и половина години.
Турция
Още преди Русия да нахлуе в Украйна Турция, която поддържа положителни връзки и с двете страни, се опитваше да посредничи за разрешаването на спора сред Москва и Киев. Месеци преди 24 февруари президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи да посредничи за намирането на решение за преустановяване на рецесията, като се трансформира в основен медиатор и в един от най-активните " миротворци ". По време на визитата си в Киев на 3 февруари Ердоган разгласи, че Турция е подготвена да бъде хазаин на договаряния сред Москва и Киев.
Турция има относително уравновесена и неутрална позиция по отношение на спора, като турските представители са деликатни в изказванията си, защото желаят да запазят доверието и на двете страни. Макар Анкара да осъди съветското навлизане в Украйна и да продава и подарява на Киев дроновете " Байрактар ", тя не се причисли към глобите на Запада против Москва . В прочувствено изказване през февруари президентът Ердоган съобщи, че " Турция няма да се откаже нито от Русия, нито от Украйна ".
След доста дипломатически старания на Анкара през март в Анталия бе проведена тристранна среща на външните министри на Русия, Украйна и Турция. Това бе първата среща сред външните министри на двете страни в спора отдавна насам. На срещата обаче не излезе мечтаното от целия свят решение за помирение.
През идващите месеци дейната дипломация на Турция продължи, като турските представители поддържаха непрекъснат контакт с сътрудниците си в Русия и Украйна, а Ердоган не се отхвърли от концепцията си да провежда среща сред президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски. Турският водач неведнъж повтаря, че Анкара се пробва да провежда такава среща на турска територия.
На 22 юли бе реализирано извънредно значимо съглашение за безвреден експорт на зърно и хранителни артикули от украински пристанища. Споразумението бе подписано в Истанбул сред Турция, Руската федерация, Украйна и Организация на обединените нации. Също по този начин в Истанбул бе основан Съвместен координационен център за ревизиране на товарите. Милиони тонове зърно бяха изнесени от юли месец до момента. Споразумението за износа на зърно бе удължено с още 120 дни, считано от 19 ноември.
Анкара поставя огромни старания и да оказва помощ за размяната на военнопленници сред Киев и Москва. И Путин, и Зеленски са благодарили на Ердоган за ролята му в договарянията за размяната на военнопленници .
Очевидно Анкара, както и всяка друга страна, преследва и свои лични цели в опита си да бъде миротворец при разрешаването на комплицирания спор към Украйна. Стокообменът сред Украйна и Турция през предходната година възлезе на 7,5 милиарда $ годишно, а през идващите няколко години се възнамерява той да доближи 10 милиарда $ годишно. Стокообменът сред Турция и Русия през 2021 година доближи до 33 милиарда $. Вероятно Ердоган ще продължи да пробва да играе ролята на медиатор сред Путин и Зеленски, като най-много не не помни за ползите на Турция.
Румъния
Като страна членка на Европейския съюз и НАТО, която също така има най-дългата сухопътна граница с Украйна, Румъния работи интензивно в поддръжка на Украйна и украинските жители още от първите дни на експлоадирането на войната. Действията на румънските институции са единни и координирани през цялото време.
Още при започване на март в пограничния окръг Сучава стартира да действа интернационален филантропичен център, който улеснява филантропичните колета от други страни за Украйна. Румънското държавно управление също откликва на молбите на Киев и дава гориво, медикаменти, храна и коли за спешна помощ.
Около три милиона бежанци от Украйна влязоха в Румъния тази година, а към 90 000 от тях останаха краткотрайно в страната. За настаняването и прехраната на бежанците румънското държавно управление е отпуснало към 75 милиона евро, като средствата ще бъдат възобновени от Европейски Съюз. Румънските управляващи предоставиха на бежанците от Украйна свободен достъп до медицински услуги, обучение, пазар на труда и публичен превоз.
Румъния се причисли към резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации, с която бе наказано противозаконното анексиране на украински територии и осъди по най-остър метод така наречен " референдуми " в четири украински района, окупирани от съветските сили.
След началото на войната двустранните контакти сред Румъния и Украйна също бяха интензивни. Украинският външен министър Дмитро Кулеба посети Букурещ през април, румънският министър председател Николае Чука бе в Киев същия месец дружно с ръководителя на Камарата на депутатите Марчел Чолаку, а президентът Клаус Йоханис посети Киев през юни дружно с президента на Франция, канцлера на Германия и министър-председателя на Италия. Румъния бе измежду първите страни от Европейски Съюз, които отвориха още веднъж посолството си в Киев макар масираните ракетни офанзиви.
По самодейност на Румъния през есента бе задействан тристранен механизъм с Украйна и Молдова, в границите на който страните се договориха за тясно съдействие, с цел да противодействат на опитите на Русия да подкопае енергийната сигурност на Украйна и Молдова. Румъния внасяше електрическа енергия от Украйна, а когато бомбардировките против гражданската инфраструктура на Украйна принудиха страната да спре износа на електрическа енергия за Молдова, Румъния бързо стартира да доставя ток на Кишинев. В началото на този месец Букурещ стартира да доставя на Молдова и природен газ.
Румъния също по този начин интензивно взе участие в улеснението на превозването и преноса на украинско зърно до интернационалните пазари, като за задачата разшири директния потенциал на пристанищата в Констанца и Галац.
Букурещ интензивно поддържа и ползва глобите на Европейски Съюз против Русия и стартирането на Мисията на Европейски Съюз за военна помощ в поддръжка на Украйна (EUMAM), ориентирана към образование и подготовка на украинската войска.
Заради войната в Украйна на територията на Румъния бе образувана една от новите бойни групи на НАТО с присъединяване на военни от Франция, Белгия и Нидерландия.
Военната помощ на Румъния за Украйна е тематика табу за румънските политици. През април, когато Дмитро Кулеба бе в Букурещ, той съобщи: " Оръжията, както и парите, обичат мълчанието и ние не разясняваме какво получаваме и от кое място, в случай че няма публично известие за това. Политиката на Румъния от 24 февруари насам е умна. Останалото можете да си го изтълкувате сами ".
В румънски и украински медии излизат от време на време изявления за румънско оръжие, употребявано в Украйна, само че публични известия в тази посока липсват . Президентът Клаус Йоханис съобщи през юни в Киев, че Румъния е направила всичко по силите си, с цел да помогне на Украйна, и даде обещание тази помощ да продължи.
През Румъния се доставя директно военно съоръжение за Украйна, а публично е известно, че Румъния има непринуден принос във фондовете на НАТО, предопределени за подсилване на устойчивостта и отбранителните качества на Украйна в размер до 400 000 $.
Миналия месец бе обявено, че украинското държавно управление е одобрило рамково съглашение с Румъния за военно-техническо съдействие, което обезпечава правна рамка за закупуване на оръжия и военно съоръжение в границите на взаимни планове. Според информацията, оповестена и от Ройтерс и Укринформ, съглашението е било подписано още през 2020 година, само че се е нуждаело от утвърждението на украинското държавно управление, с цел да влезе в действие.
Румъния поддържа също дейностите на Международния углавен съд за следствие на закононарушенията геноцид, военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени на територията на Украйна от съветските сили. Страната се причисли и към делото, заведено от Украйна против Руската федерация в Европейския съд по правата на индивида.
Гърция
Още през цялото време на съветската инвазия в Украйна Гърция зае безапелационна позиция в поддръжка на украинската страна и на териториалната й целокупност - събитие, което се удостоверява от трите визити в Украйна на гръцкия външен министър Никос Дендиас след началото на войната, както и от визитата на президентката на Гърция Катерина Сакеларопулу в Киев през ноември.
Сериозен фактор за ориентирането на Гърция в поддръжка на Украйна, наред с правилата на интернационалното право и солидарността с останалите страни от Европейски Съюз, изигра съществуването на доста гръцко малцинство в Южна Украйна и изключително в Мариупол, който стана обект на най-безмилостните съветски офанзиви и продължителна блокада. Гръцкият консул в Мариупол беше и последният западен посланик, който напусна града. Заслужава да се означи, че ясна позиция против съветската експанзия зае и Гръцката православна черква, която още през 2019 година призна и автокефалната Украинска черква.
За Гърция рецесията в Украйна е добър мотив, който тя употребява при всеки случай да подчертае неприемливостта на ревизионизма и опасността от война и нуждата от ценене на интернационалното право и на териториалната целокупност на страните. Не е належащо изключително задълбочено познаване на гръцката дипломация, с цел да се забележи, че с тези формулировки Гърция непроменяемо директно или индиректно насочва към Турция, която упреква точно в ревизионизъм, настъпателност, неуважение на интернационалното право и на суверенитета й. Не инцидентно на 13 декември на конференция в Париж, отдадена на солидарността с Украйна, Дендиас съобщи, че Гърция работи за това всеки ревизионизъм и всяка опасност за война да бъдат считани от интернационалната общественост за изменничество и тя да бъде задължена да застане на страната на тези, които са застрашени от по-големите си съседи.
В този подтекст Гърция е измежду дейните снабдители на въоръжение за Украйна, като съгласно оценки за интервала от началото на съветската инвазия до 7 юни Атина е била на осмо място в света по оръжейни доставки за Киев. Твърди се, че цената на гръцките доставки е достигнала за интервала 260 млн. $. След юни формалните данни за оръжейните доставки за Украйна стават все по-редки, като е известно, че Гърция е доставяла най-вече снаряди диаметър 155 мм, както и автоматизирано въоръжение и патрони. Има изказвания, че Атина е изпратила още ракети " Стингър " и муниции за реактивни системи за залпов огън РМ-70. Гърция също така даде на Украйна 40 бойни машини на пехотата БМП-1 съветско произвеждане против същия брой немски бронетранспортьори " Мардер ", като към този момент е известно, че най-малко първите 20 бронетранспортьора са доставени на украинската войска. Напоследък има засилени клюки, че се разисква Гърция за даде съветските противовъздушни ракетни системи С-300, с които разполага. Гръцки представители обаче неведнъж са заявявали, че Гърция не може да се лиши от комплексите С-300, до момента в който не получи авансово най-малко равностойни други системи. През предходната седмица за първи път гръцкият министър на защитата Никос Панайотопулос разяснява публично въпроса и съобщи, че прехвърлянето на С-300 от Гърция за Украйна е допустимо, в случай че Съединени американски щати разположат на остров Крит зенитно-ракетни комплекси " Пейтриът " и ги интегрират в гръцката противовъздушна отбрана.
Около 100 хиляди украински бежанци са намерили леговище в Гърция, където им е обезпечен заслон, здравно обслужване и достъп до просветителната система.
Кипър
Както по множеството интернационалните въпроси и във връзка с войната в Украйна позицията на Република Кипър наподобява координирана с тази на Гърция, само че въпреки всичко могат да се виждат някои на пръв взор дребни, само че в действителност обилни разлики.
Подобно на Гърция, Кипър също изрази поддръжка за Украйна против съветската инвазия, като сложи акцент върху нуждата от съблюдаване на правилата на интернационалното право и на териториалната целокупност и суверенитета на страните. И в този случай не е мъчно да се забележи нескритото увещание за съвсем половинвековната окупация на Северен Кипър от Турция, а кипърският президент Никос Анастасиадис напълно непосредствено направи паралел сред съветската инвазия в Украйна и турската в Кипър.
Същевременно Анастасиадис съобщи ясно, че Кипър няма да изпрати оръжие в Украйна , като изясни това с турската окупация на острова и нуждата да бъдат непокътнати отбранителните качества на кипърските въоръжени сили. Макар че кипърският президент остави отворена малка врата за полемики при положение, че се откри страна, която изиска да размени остаряло кипърско въоръжение с по-модерно, най-вероятно кипърското държавно управление няма фактически предпочитание да внесе нови усложнения в без друго комплицираната интернационална обстановка към Кипър. На фона на натиска от страна на Турция за решение на кипърския въпрос посредством две страни, публична Никозия не би желала да рискува поддръжката на нито един член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, бил той и Русия. Слуховете, които се появиха през есента, за вероятно разкриване на съветско консулство в непризнатата Севернокипърска турска република бяха опровергани от Москва, само че послужиха волно или несъзнателно като увещание за деликатното равновесие, което би трябвало да пази Република Кипър. През ноември обаче Кипър изрази подготвеност и ще взе участие в европейската задача за образование на украинската войска.
В момента съгласно оценките в Кипър има близо 15 хиляди украински бежанци, като този брой е относително непрекъснат от пролетта насам. Република Кипър интензивно дава филантропична помощ и в самата Украйна, като по време на конференцията за взаимност с Украйна в Париж на 13 декември кипърското външно министерство разгласи, че страната му е изпратила в Украйна най-големия пакет филантропична помощ в историята си.
Сърбия
Сърбия е възприемана като един от дребното останали другари на Русия в Европа, защото не взе участие в налагането на глобите против Москва.
Белград обаче не застава постоянно зад отколешния си съдружник. Например Сърбия поддържа през март резолюцията на Организация на обединените нации, осъждаща съветската експанзия против Украйна, а през октомври - резолюция, с която се отхвърля съветското анексиране на украинска територия.
Натискът от Запад за присъединението на Белград към глобите обаче пораства непрестанно и недвусмислено, изключително в светлината на статута на Сърбия на страна претендент за участие в Европейски Съюз.
Миналата седмица да вземем за пример Съветът на Европейски Съюз изрази " надълбоко страдание " поради отхвърли на Белград да синхронизира външната си политика с политиката на блока за въвеждането на наказания против Москва.
Сръбското държавно управление и президентът Александър Вучич дефинират участието на страната в Европейски Съюз като външнополитически приоритет, само че в случай че Сърбия обаче продължи да седи на два стола, рискува европейските й сътрудници да спрат преговорния развой.
Белградските управляващи изясняват балансиращата си политика с това, че не е в полза на Сърбия да заема безапелационна позиция. Страната е съвсем напълно подвластна от съветския газ и нефт , а отводът от глобите й икономисва главоболия с доставките на енергоносителите. Освен това сръбските експортьори не престават да се радват на големия съветски пазар, а националният авиопревозвач Еър Сърбия (Air Serbia) е една от дребното европейски самолетни компании, които не престават да печелят от поддържането на постоянни полети до Москва.
Сърбите не са не запомнили също по този начин, че Русия не поддържа въздушните удари на НАТО против Югославия поради Косово през 1999 и западните наказания преди този момент. Освен това Москва не признава независимостта на тогавашната сръбска област и защото има право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, има опция да блокира приемането на Косово в организацията.
Анкета на неправителствената организация " Църта " сочи, че през месец октомври за въвеждането на наказания против Русия са били 19 % от запитаните, а за опазване на положителните връзки с Москва - 61 на 100.
Черна гора
Черна гора, която е член на НАТО и води договаряния за присъединение към Европейски Съюз, споделя на публично ниво позицията на страните от двете организации за спора сред Русия и Украйна. Мненията в обществото обаче са поделени, като огромната етническа сръбска общественост в Черна гора като цяло е по-благосклонна към съветския разказ, в сравнение с тези, които се дефинират като черногорци или албанци.
На 8 април Черна гора удостовери решението да се причисли към глобите на Европейски Съюз против Русия, а на 7 март Москва добави Черна гора към листата на вражеските страни.
През юни черногорският министър председател Дритан Абазович посети Украйна дружно с албанския министър председател Еди Рама. Двамата бяха измежду първите районни водачи, посетили страната след нашествието на Русия.
По-рано Черна гора изпрати на Украйна медикаменти и военни дарения на стойност 400 000 евро. Министерството на защитата обаче сподели, че данните за даренията са поверителни.
На 30 юли Народното събрание на Черна гора одобри резолюция, в която осъди съветската военна инвазия в Украйна и даде обещание, че външната политика на страната ще бъде съгласувана със западните сътрудници.
Въпреки общата православна религия, връзките сред Русия и Черна гора се утежниха доста , изключително след 2014 година, когато Черна гора се причисли към западните наказания, наложени на Русия поради анексирането на Кримския полуостров. През 2016 година Черна гора упрекна Русия, че е спонсорирала несполучлив опит за прелом, за който се твърди, че е бил квалифициран, с цел да осуети присъединението на Черна гора към НАТО.
Малката адриатическа страна разгласи няколко съветски дипломати за личност нон грата, с което провокира ответна реакция от Москва. Освен това Русия забрани на министъра на външните работи Ранко Кривокапич, на министъра на защитата Рашко Коневич и на някогашния шеф на Агенцията за национална сигурност Саво Кентера да влизат в страната.
През есента черногорските управляващи разкриха огромна мрежа за шпионаж, работила в интерес на съветското разузнаване . Според изявления в локалните медии част от мрежата са били двама черногорски жители, шестима съветски дипломати и към трийсет съветски жители, пребиваващи в Черна гора. Шестимата дипломати бяха експулсирани.
Според локални медии Русия е осигурявала финансиране на черногорската партия Демократичен фронт през 2016 година и най-вероятно преди изборите през 2018 година Информацията излезе в подтекста на публикуването на части от отчет на американското разузнаване, съгласно който от 2014 година Русия е платила над 300 милиона $ допълнително от 20 страни като част от своите старания за придобиване на въздействие в чужбина.
В началото на декември министър председателят на Черна гора Дритан Абазович и президентът на Украйна Володимир Зеленски подписаха взаимна декларация за евроатлантическата вероятност на Украйна, в която държавното управление в Подгорица се ангажира да поддържа Украйна посредством военни и филантропични дарения, а също и с приемането на украински бежанци. По публични данни от февруари т.г. до момента в Черна гора са влезнали над 80 000 украински жители. В момента в Черна гора се намират 7150 души, а 7056 души са подали молба за интернационална протекция, оповестява Болкан инсайт.
Косово
Косово се причисли неотложно към всички наказания, наложени от Съединени американски щати и Европейски Съюз на Русия и през март отпусна помощ за Украйна от 100 хиляди евро.
Съветът на Европа приветства на 15 декември Косово за мощната поддръжка, която оказва против съветската военна експанзия в Украйна, за ясната геостратегическа ориентировка на страната и за непрекъснатото използване на ограничаващите ограничения, наложени от страна на Европейски Съюз най-много на Русия и Беларус.
Украйна е една от страните, които не признават независимостта на Косово . Въпреки това страната дава краткотрайно леговище на общо 12 публицисти по стратегия " Журналисти в резиденция - Косово ", инициирана от Европейския център за независимост на печата и медиите (ECPMF) и финансово подкрепена от държавното управление на Република Косово.
Украинската журналистка Дария Мешчерякова, която обитава в Косово, сподели през септември, че Украйна е по-близо отвсякога до признаването на независимостта на Косово. Тя приказва и за нежната обстановка сред Косово и Сърбия, за която акцентира, че не вижда никаква заплаха, защото Сърбия не може да направи нищо без Русия (която е дълготраен съдружник на Сърбия), до момента в който последната е фокусирана върху войната в Украйна.
Албания
Още в първите дни след 24 февруари албанският министър по европейските въпроси и външните работи Олта Джачка излезе с позиция, за която сподели, че е " на Албания и всички албанци ". В нея Джачка назова съветската експанзия към Украйна " непровокирана " и заяви за присъединението " без съмнение " на Албания към глобите, наложени на съветската страна от Европейски Съюз. Ограничителните ограничения, наложени от страната на Русия, са в региона на финансите, енергетиката, превоза и технологиите.
На 27 февруари Албания затвори въздушното си пространство за съветските оператори и самолети, които биха могли да са благосъстоятелност на съветски жители.
Министър Джачка сподели, че Албания ще помогне съгласно опциите си с военни и болнични хранителни запаси и ще продължава да взе участие във всяка самодейност и предприемане на ограничения от страна на съдружниците и сътрудниците си Европейски Съюз и Съединени американски щати във връзка с войната в Украйна. В началото на юни министерският съвет на Албания отпусна финансова помощ за Украйна на стойност един милион евро.
Джачка заяви също, че до края на съветското нападението в Украйна Албания няма да взе участие в нито една спортна среща против Руската федерация.
Общото заседание на Организация на обединените нации утвърди при започване на март резолюция, която осъжда военната експанзия на Русия в Украйна, упорства за изтеглянето на съветските войски от територията на Украйна и за разрешаването на спора по преговорен път. Тя се базира на по-ранна резолюция, показана от Съединени американски щати и Албания пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Хърватия
На 18 октомври тази година хърватският президент Зоран Миланович разяснява възможната помощ, която Хърватия би могла да предложи на Украйна. Той съобщи, че като главнокомандващ е срещу концепцията за образование на украински бойци в Хърватия , защото съгласно него това би означавало да се докара войната в Хърватия.
На идващия ден, 19 октомври, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович съобщи, че Хърватия, посредством задача на Европейски Съюз, ще спомага за образованието на украински бойци. Той осъди позицията на президента и поддръжниците му.
След като министърът на защитата на Хърватия Марио Баножич насочи публично предложение към президента Миланович, с което търси единодушието му за присъединяване на хърватски бойци в обучителната задача на Европейски Съюз EUMAM, Миланович отговори, че това не е съгласно конституцията и не съществува интернационален контракт, който да се почете в този случай, а министърът на защитата на Хърватия не е индивидът, който да насочва такова искане към президента.
Въпреки безапелационния отговор на президента Миланович, хърватското държавно управление внесе в Народното събрание предложение за присъединяване на хърватската войска в задачата на Европейски Съюз. Правителството предложи в задачата да вземат участие 80 представители на въоръжените сили на Република Хърватия с опция за ротация и до 100 представители на украинските сили да могат да влязат в Хърватия с опция за ротация през 2022, 2023 и 2024 година
Комисията по защитата на хърватския парламент поддържа предлагането за присъединяване в EUMAM, само че на 16 декември в хърватския парламент решението за присъединяване в образованието на украински бойци не беше признато. Предложението събра 97 от нужните 101 гласа " за ", т.е. единствено четири гласа не стигнаха на Народното събрание, с цел да утвърди присъединяване в EUMAM. Премиерът Пленкович съобщи, че няма да има второ гласоподаване.
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина, в която от 1992-1995 година бушуваше братоубийствена война, в която починаха над 100 000 души, още през цялото време на войната в Украйна застана зад Киев и подложения на експанзия украински народ. В първите месеци на войната Сараево изпрати филантропична помощ, страната одобри и украински бежанци.
Политическите оценки за протичащото се в Украйна в балканската страна, която е разграничена на мюсюлманско-хърватска Федерация Босна и Херцеговина и на Република Сръбска, обаче не са еднопосочни. В Република Сръбска, която следва политиката на Белград, надвиват проруските позиции, до момента в който в другата съставка на Босна и Херцеговина осъждането на войната и дейностите на Москва е по-категорично.
Хърватският и бошнячкият членове на председателството на страната Желко Комшич и Шефик Джаферович остро осъдиха нападението на Русия над Украйна през февруари тази година. Същевременно сръбският член на председателството Милорад Додик съобщи, че Босна и Херцеговина е неутрална и няма да заема позиция .
" Босна и Херцеговина поддържа териториалната целокупност и суверенитета на Украйна, което значи естествено, че експанзията се осъжда. Босна се причисли към мненията на демократичния свят ", съобщи на 3 март 2022 година бошнячкият член на тричленното председателство Шефик Джаферович. Той посочи, че Босна и Херцеговина е подписала с Европейски Съюз Договор за стабилизиране и асоцииране, в който написа, че Босна и Херцеговина координира външната си политика с тази на Европейски Съюз. " Някой желае да промени това, само че не може ", сподели той.
Милорад Додик, по това време сръбски член на председателството, а сега президент на Република Сръбска, още преди съветското навлизане поставяше неутралността като единствен вероятен отговор на рецесията в Украйна. Той осъди стъпките на представителя на Босна в Организация на обединените нации Свен Алкалай, който поддържа декларацията за войната в Украйна, в която се осъжда Русия, защото не е имало единодушие в Република Сръбска за тази стъпка. Освен че се опълчи на осъждането на съветската експанзия, Милорад Додик на няколко пъти посещава Русия, с цел да договаря газ на удобни цени, изтъквайки положителните си връзки с съветското управление и огромното другарство сред Република Сръбска и Русия.
Пример за различията в Босна и Херцеговина към войната в Украйна стана и това, че двама жители на Босна и Херцеговина - някогашният посланик Слободан Шоя и професорът по философия от Баня Лука Олег Солдат - участваха като наблюдаващи в референдумите за разединение на украински области. Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Бисера Туркович съобщи тогава, че страната не е изпращала публични наблюдаващи на незаконните референдуми в Украйна. Туркович сподели, че лицата, които в медиите се показват като наблюдаващи от Босна и Херцеговина, не са упълномощени, не са дипломатически или публични лица на Босна и Херцеговина и по никакъв метод не съставляват страната и нейните институции.
" Босна и Херцеговина почита суверенитета и териториалната целокупност на Украйна. Тя също се причисли към всички заявления на Европейския съюз и интернационалните институции, в които се осъжда експанзията против интернационално приета страна ", съобщи Туркович.
Въпреки различията на политическо ниво, множеството от елементарните хора в Босна и Херцеговина, претърпели ужасите на войната, съчувстват на страданията на украинския народ. Има обаче и такива, както означават анализатори, които се възхищават на Путин.
Масови манифестации против войната бяха извършени в Сараево и други градове на Босна и Херцеговина при започване на съветската експанзия. Акции по събиране на филантропична помощ за бедстващото в Украйна население също имаше изключително напролет. През април от Сараево за Украйна бе изпратена филантропична помощ от здравна техника, храни, превързочни и хигиенични материали.Организаторите на акцията обявиха, че за пръв път такава огромна филантропична помощ се изпраща отвън границите на страната.
Република Северна Македония
Веднага след началото на военния спор държавното управление на Република Северна Македония се причисли към новия пакет от ограничаващи ограничения на Съвета на Европейски Съюз във връзка с Русия, приемайки и всички предходни решения за наказания от 2014 година
Към Украйна беше изпратена филантропична помощ, а през лятото, в началото посредством медиите, а по-късно и от изказване на Министерството на защитата на Република Северна Македония, стана ясно, че страната е дарила на Украйна трето потомство танкове. Без да уточнят броя на дарените танкове, от министерството на защитата оповестиха, че дарената техника е неконкурентна и несъвместими със стандартите на НАТО и че за утилизацията й ще би трябвало да бъде заделен спомагателен финансов запас.
" Северна Македония към този момент подари военна техника за Украйна няколко пъти в сходство с техните претенции и потребности и в съгласуваност със съдружниците от НАТО ", съобщи тогава министерството на защитата в Скопие. Република Северна Македония като надеждна членка на НАТО, в единодушие със съдружниците и сътрудниците, зачитайки териториалната целокупност, суверенитета и правото на самозащита на Украйна, като в същото време строго осъжда експанзията на Русия против Украйна, взе решение за изпращане на министерството на защитата на Украйна на несъмнено количество материални средства, показаха от ведомството.
На реакцията от страна на говорителката на съветското министерство на външните работи на Русия Мария Захарова, която съобщи, че " Русия счита, че предаването от държавното управление на Република Северна Македония на танкове Т-72 на Украйна е огромна неточност, която единствено ще помогне на незаконните дейности на режима в Киев ", от министерството на защитата и министерството на външните работи дадоха отговор, че през цялото време на съветската инвазия в Украйна Скопие е осъдило военната интервенция в тази страна и е било " в поддръжка на териториалната целокупност, суверенитета и независимостта на страната и на първо място в поддръжка на мира, човешките права и интернационалния ред, учреден на правила ".
В страната няма бежанци от Украйна макар готовността, която от държавното управление оповестиха да ги одобряват. С помощта на България и на други партньорски страни Северна Македония съумя да изтегли свои жители и фамилиите им от Украйна при започване на военните дейности там.
От оповестено неотдавна изследване на организация Маркет вижън стана ясно, че повече от половината от жителите на Република Северна Македония (51,2%) считат, че политиката на страната във връзка с протичащото се в Украйна " не е мъдра ", 25,7 % считат противоположното, а 23,2 % нямат мнение. По-голяма част от жителите в страната (62,8%) не утвърждават и икономическите наказания във връзка с Русия, към които Северна Македония се причисли, а 70,9 % от интервюираните не поддържат даването на оръжие на Украйна от страна на държавното управление, сочат данните от изследването.
Словения
Веднага след началото на войната Словения осъди съветската експанзия, а едвам два дни след започването й държавното управление в Любляна разгласи, че ще даде на Украйна шлемове, оръжие и муниции. През лятото словенската военно-техническа помощ се ускори, като Любляна подари на Киев 35 бронетранспортьора BVP M80A, създадени в някогашна Югославия. През есента Словения даде и 28 танка М-55S, против които получи от Германия 40 военни транспортни машини - 35 камиона 8x8 и 5 цистерни 8x8.
Словения разгласи присъединяване си и в подготвителната задача на Европейски Съюз за военно подкрепяне на Украйна (EUMAM) с до 30 военнослужещи.
В началото на април Словения изиска забележителна част от дипломатите в съветското посолство да изоставен страната.
Също по този начин Словения изрично поддържа ускорената вероятност за присъединение на Украйна към Европейски Съюз. Външният министър Таня Файон обаче неотдавна изрази запаси към присъединението на Украйна към НАТО поради огромните опасности за сигурността, които биха зародили от това.
Любляна е дейна и в оказването на филантропична помощ за украинските бежанци, като даже одобри 20 деца от сиропиталище на възраст сред една и три и половина години.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ