Черна Молинезия
Сред акваристите се следи огромно многообразие в желанията към избран тип аквариумни рибки. Най-вече желанията се подчиняват на цветовото многообразие, тъй като една пъстроцветна приказност в аквариума притегля интерес.
Друга причина за засилено предпочитание към владение на даден тип са особености на нейната визия като забавно издължени перки или особено тяло, както и необикновени издължения или съществуване на доста гръбни перки.
Сред акваристите има интерес и към характера на рибките като постоянно се избират по-активните типове и особеностите на метода им на живот поради желанията за наблюдаване денем или през нощта, в горния край или дъното на съда.
Начинаещите акваристи нормално се интересуват от развъждането на рибките, по-лесните и непретенциозни измежду тях се радват на по-голям интерес. Но въпреки всичко притежателите на аквариуми търсят най-много съчетаване на повече благоприятни условия - лесни за развъждане рибки, които съставляват интерес с външния си тип, с метода си на живот и са издръжливи и дейни дълго време. Тези условия са изпълнени от един забавен тип измежду аквариумните рибки - черна молинезия. Ето някои детайлности за нея.
Класификация и генезис на молинезията
Видът молинезия е показан в акваристиката за първи път през 1899 година и незабавно провокира интерес. Той нараства непрестанно и скоро непретенциозната гостенка от Новия свят се трансформира в една от най-широко публикуваните декоративни рибки в света.
В природата тези рибки населяват разнообразни водни басейни, те могат да бъдат следени както в дребните рекички, езерца, по този начин и в дребни потоци. Представители на този тип има и в бракичните води, където намират водорасли и фитопланктон.
Първоначално молинезии са били виждани единствено в родната им Северна и Южна Америка, само че по-късно ги популяризират в други страни - Израел, Колумбия, Япония, Тайван.
Заедно с заплати, гупи и хелери, те принадлежат към семейство Рoecilia. Могат да се кръстосват с останалите членове на фамилията. Молинезията е публикувана в 3 разновидности:
- Черна молинезия, наричана още лирова, мраморна или късоплавна
- Високоплавна молинеза
- Молинезия велифера
На външен тип те са сходни със своите братовчеди хелери и гупи, само че молитата, както още назовават молинезиите, демонстрират наклонност да са малко по-едри и по-енергични. Те също са с подчертана характерност и настъпателност, съпоставени с платите примерно, които наподобяват по-послушни.
Класификация е изложение на черна молинезия
Снимка: ruinemans.com Poecilia sphenops е латинското название на черната молинезия, по-често наричана елементарна. Тя е най-малката от трите типа. Представлява меланистична порода, която е черна на всички места. Тя е една от най-известните аквариумни рибки и е толкоз лесна за развъждане, както са гупите.
Черната молинезия е култивирана порода и се е приспособила чудесно за живот в аквариумни условия.
Родният обсег на черното моли е на север от Венецуела и Колумбия до Мексико с изолирани популации на някои карибски острови. Дивите през днешния ден са необичайност, а тези, които се продават, се развъждат всеобщо в Далечния изток и Източна Европа. Има въведени някои диви популации в Съединени американски щати, Япония, Сингапур и други.
Как наподобява черната молинезия?
Цветът на тази риба омайва наблюдаващия. Това е бездънен, кадифен, въгленово-черен цвят. Интензивно оцветени са също очите, устните и перките на рибката. Особено ценени измежду акваристите са екземплярите с черешова ресница и несъчетани перки.
Черната молинезия има странично сплескано относително необятно тяло, като при женската коремът е очевидно по-изпъкнал. Мъжката е по-дребна.
Ако се отглеждат вярно, те доближават до към 6-10 сантиметра дължина.
Половият диморфизъм се следи и във връзка с перките. Мъжките черни молинезии имат по-големи гръбни перки от женските и това улеснява разпознаването на пола.
Мъжките също така имат модифицирана анална перка, гоноподиум.
Тези рибки са дълголетни, могат да доживеят до 5 години.
Поведение на черната молинезия
Черната молинезия принадлежи към живораждащи риби. Това са миролюбиви и енергични плувци, които живеят на групи с други аквариумни жители от техния тип или други живородки. Мъжките от време на време се карат между тях, само че не са толкоз нападателни, че да се стига до пострадвания.
Живеят без проблем с други екземпляри с сходна на тяхната величина и със същите условия към качествата на водата. Обикновено може да им се любуваме в един съд с коридорас, тетри и други Харациди, които избират по-твърда вода.
Неподходящо е съжителството на молинезии със златните рибки и някои по-агресивни аквариумни рибки.
Грижи за черната молинезия
За да им се основат подобаващи условия за живот, черните молинезиии би трябвало да се държат в аквариум с съдържимост към 100 литра. Ще понесат добре тропически температури от 24 до 30 градуса.
В идеалния случай водата би трябвало да бъде леко кисела, до леко алкална, pH от 7, 2-8, 2, а твърдостта от 11 до 30 dGH. Трябва да се помни, че те не обичат меката вода и по тази причина постоянно акваристът би трябвало да се придържа към по-твърда. Черната молинезия ще бъде търсена в горните и междинните елементи на подобен аквариум.
Тези рибки се усещат удобно в съд с вода, където има изобилна аквариумна растителност. Тя им обезпечава подобаващи места за оттегляне и скриване. Препоръчват се бързорастящи типове, които стигат до повърхността на водата.
Хранене на черна молинезия
Черните молинезии са главно тревопасни рибки. Хранят се с фина растителна основа на люспи. Черните молинезии ядат и водорасли, както и червеи и по тази причина някои акваристи са склонни да ги дефинират като всеядни. Може да им се дава както суха и гранулирана, по този начин и замразена храна за рибки.
Размножаване на черна молинезия
Тези аквариумни жители се развъждат относително елементарно, даже може да пренаселят общия аквариум. Те са живородни и след раждането дребните са изцяло независими и се хранят с храната на възрастните.
Желателно е на 1 мъжки да се обезпечи компанията на 2-3 женски, тъй като в случай че мъжките са повече, непрестанно тормозят женските. При размножаване е добре да се поддържа температура на водата от 26 градуса.
Гестационният интервал е към 28 дни, след което се раждат от 20 до 150 дребни, само че най-често от 20 до 60 рибки.
Ако дребните бъдат оставени в общия аквариум, те ще бъдат изядени от по-големите жители. Най-добре да се обезпечи обособен аквариум на майката, където бременната черна молинезия да роди, а след това да бъдат преместени, само че в огромния съд би трябвало да има задоволително места за скривалище за тях, в случай че няма опция да се отдели майката и дребните да порастват необезпокоявани.
Болести при черната молинезия
Молинезиите имат по-ниска резистентност на гъбични инфекции от други типове аквариумни рибки. Тъй като черните молинезии могат да боледуват от всички тропични заболявания, най-добре средата им на живот да прилича естествената, с цел да се предпазят.
Стресът е една от главните аргументи за заболяванията по аквариумните рибки и по тази причина положителните укрития ще понижат мощно равнищата на стрес.
Качествената и разнообразна храна също е изискване да се усещат добре.
Добре е при всяка смяна да се прибавя субстрат, растения или укрития, които са добре измити, с цел да могат рибките по-лесно да понесат измененията или новите жители, които се прибавят.
Всички модификации на черната молинезия са по-слаби генетично. Красивите извити перки вървят с по-слаба резистентност и по-кратък живот.
