Сребро или олово?“ – Пабло Ескобар не оставя никого неутрален

„ Сребро или олово? “ – Пабло Ескобар не оставя никого безпристрастен в своя свят оттатък закона. На него Netflix посвещава хитовия сериал „ Наркос “, по който американският създател на бестселъри Джеф Мериот основава завладяващия разказ „ Наркос. Нокътът на Ягуара “. В книгата той изследва до каква степен може да стигне човек, преди да бъде морално пречупен от събитията. Изданието излезе на български на 7 септември с логото на „ Кръг “. Преводът е на Пейчо Кънев, а акомодацията на истинската корица е на Наталия Чайкина.

„ Наркос. Нокътът на ягуара “ разказва оптимално достоверно детайлности за живота и активността на именития „ кокаинов крал “ Ескобар, разказани от гледната точка на младия Хосе Агилар. Той се трансформира от почтен служител на реда в безсъвестен наемен палач.

През 1980-те Пабло Ескобар издига „ Меделин “ от средностатистическа незаконна организация до един от най-мощните наркокартели и то с осезаемо политическо въздействие в Колумбия и Латинска Америка. Самият Ескобар се трансформира в един от най-богатите хора в света, като през 1989 година списание „ Форбс “ го подрежда на седмо място в класацията си. Кокаиновата империя на наркобарона се разраства със зашеметяваща експедитивност, тонове от белия прахуляк се изнасят в Съединени американски щати, а облагата доближава до към 70 милиона $ дневно.

Американско-колумбийският сериал на Netflix (2015 – 2017), въодушевил книгата, има две номинации за „ Златен глобус “ – за най-хубав сериал и най-хубав артист в основна роля. Епизодите впечатляват с динамично деяние и трогателен сюжет. Успехът на „ Наркос “ води и до основаването на продължение – „ Наркос: Мексико “ (2018 – 2021).

Джеф Мериот (1955) е създател на повече от 70 романа, основно в хорър жанра, и на доста комикси. Отличен с голям брой литературни награди, той е работил и като редактор, маркетинг изпълнителен шеф в издателство и книжар.

Представяме ви фрагмент от „ Наркос. Нокътът на ягуара “:

***

Когато прекрачи прага на жилището им, го обзе възприятие на позор. Той бе станал част от отвличането и убийството на друго човешко създание. Заради труда си получи пачка с пари, които още не си беше направил труда да преброи, само че сигурно бяха повече от петдесет хиляди песос.

По някакъв метод парите в допълнение утежниха всичко.

Той си събу обувките и влезе в спалнята. Леглото беше празно, само че вратата на банята бе затворена.

– Луиса, тук съм – сподели той.

– Идвам след минутка.

Отиде в кухнята и си изми ръцете и лицето на мивката. Тя към момента не беше излязла, по тази причина той се върна в спалнята и съблече окървавените си облекла. Вместо да ги постави при мръсното пране, Агилар ги събра на топка и ги натика в боклука. Нищо, което носеше, не можеше да бъде почистено. Той си пожела, в случай че можеше, да смъкне и кожата си.

Най-накрая Луиса излезе. Тя го видя да стои гол и бързо потегли към него. През прозореца започваше да навлиза ранната утринна светлина.

– Ох, Хосе, добре ли си?

– Добре съм, скъпа – отвърна той. – Ти по какъв начин си?

– Аз... беше ми самотно. И обезпокоеното.

– Няма защо да се тревожиш. Беше просто работа. Вече свърши.

– Работа? Ти си затрупан с кръв! Миришеш на пушек, алкохол и касапница.

– Имам потребност от един душ.

– Какво се случва, Хосе? Можеш да ми кажеш. Аз съм ти жена.

– Знам, скъпа. Точно по тази причина не мога да ти кажа. Колкото по-малко знаеш...

– Какво? Какво е това, по-малкото?

– Нищо. Не желая да пострадаш. Не знам какво ще върша, в случай че бъдеш засегната.

– Някой ще ме нарани ли? В заплаха ли съм? Ами ти?

Той постави ръцете си върху рамената. Тя беше съвсем в нервност и Агилар трябваше да я успокои, преди да се изкъпе.

– Не си в заплаха, скъпа.

– Сигурен ли си? Обещаваш ли ми?

– Обещавам ти.

Когато я ухажваше, се бе заклел в никакъв случай да не я лъже, и още веднъж – щом се ожениха. Вече беше нарушил тази клетва, само че в никакъв случай не бе считал, че ще е по толкоз жесток метод, както се случи. Беше оказал помощ за убийството на човек. Този мъж не приличаше на разбойник, само че Агилар не знаеше доста неща за него. Всеки дебитор на Пабло Ескобар би следвало да има някакви незаконни връзки и в случай че казусът бе подобен, някой можеше да пристигна да търси убийците му.

Не трябваше да не помни и служителите на реда – най-малко честните. Те бяха оставили тялото на улицата, която сутринта щеше да се изпълни с коли напълно покрай офиса на кмета на Меделин. Ще последва следствие. Колко мъчно ще им бъде да го свържат с закононарушението? Поне трима полицейски чиновници бяха взели участие; даже един от тях да си отвореше устата, с Агилар беше свършено.

Тя, наподобява, не му вярваше и той не знаеше по какъв начин да я убеди в нещо, което беше неистина.

– Скъпа, нуждая се от душ. Тези няколко дни бяха тежки. Изморен съм.

– Пиян ли си?

– Не. Снощи пих малко текила с Алберто. Предната вечер – малко бира. Това е всичко.

Луиса изглеждаше тъжна. Тя си задъвка долната джука и сведе взор.

– Вече не мога да те позная.

– Познаваш ме, скъпа. Аз съм си. Просто трябваше да свърша една работа. Беше кофти, само че към този момент завърши.

– Добре – сподели тя след няколко секунди. – Изкъпи се. Когато излезеш, ще ти кажа нещо.

– Нещо хубаво ли е?

– Така мисля. Надявам се. Но към този момент не съм толкоз сигурна.

– Какво е? Кажи ми в този момент.

– После, откакто се изкъпеш.

Ако тя имаше да му каже нещо, което щеше да му помогне да изчегърта от съзнанието си облика на падналия на земята Кастеланос, локвата кръв под него, отвратителната дупка до окото му, тогава искаше да го чуе.

– Не, в този момент. Моля те, Луиса, в този момент. Трябва да знам.

– Ами не си представях тъкмо по този начин момента, в който ти го споделям, само че... – Лицето очевидно се успокои, лека усмивка плъзна по устните и погледът светна. – Бременна съм!

В очите на Агилар се появиха сълзи, закапаха, изляха се по бузите му. Започна да хълца, след това да плаче.

Притисна я мощно към голото си, окървавено тяло и се опита да я убеди, че това са сълзи от наслада.

Не беше сигурен дали съумя.