Сребреница

СРЕБРЕНИЦА: 30 години болката не позволява да забравим

Сребреница – има събития в международната история, които желаеме да забравим, желаеме да не са се случвали, желаеме да незнаем за тях. Но знаем…и няма по какъв начин да забравим случилото се през юли 1995 година, в последните месеци на гражданската война в Босна и Херцеговина.

Сръбските сили под командването на военачалник Ратко Младич правят систематичното изтребване на над 8 000 босненски мюсюлмани – мъже и момчета – в и към Сребреница.

11 юли

Масовото ликвидиране стартира след рухването на града на 11 юли – макар че той е разгласен от Организация на обединените нации за „ зона за сигурност “ и се намира под защитата на холандски миротворчески контингент. Днес, 30 години по-късно, светът отбелязва годишнината от това закононарушение, прието от два интернационалните съда за геноцид – първият геноцид в Европа след Втората международна война.

Корпусът „ Дрина “ на армията на Република Сръбска завладява анклава Сребреница след дългогодишна блокада, която довежда до изострен дефицит на храна, вода и медикаменти.

В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 елементи. Едната колона от 10 – 15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Друга част от към 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните елементи на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Тази втора група е подложена на 2-дневен гнет с изборни изтезания, телата от които са безсистемно насъбрани на забележими места. Босненските сърби с неочаквани жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват дами, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко доближава степен на полуда. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.

Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват дамите и най-малките деца на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански “ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата на възраст над 13 година Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: „ изтръгнаха ми го от ръцете “, „ тогава му чух гласа за финален път “.

Бежанския лагер край Тузла

След депортацията хиляди дами, деца и възрастни са откарани с рейсове към територии, следени от босненското държавно управление. Много от тях намират заслон в бежанския лагер край Тузла – град в североизточна Босна, който се трансформира в първа спирка на оживелите.

Именно там интернационалните организации стартират да събират свидетелства за всеобщите изтезания, половото принуждение и изчезналите близки.

В лагера дамите разпознават облекла, часовници, обувки – последните следи от съпрузи и синове, които са били отведени от сръбските сили и след това убити.

Престъплението в Сребреница е част от по-широк проект, дефиниран още през 1992 година под името „ Шест стратегически цели “ на сръбския народ в Босна. Една от тях е изчистването на Източна Босна от мюсюлманското й население и основаването на етнически хомогенна сръбска територия, която да бъде обединена със Сърбия.

Планът се осъществя посредством систематични депортации, изнасилвания, убийства и опустошения, финансирани и подпомагани от Белград, тогава столица на Югославия. По време на войната в Босна умират над 100 000 души, а над 2,2 милиона са разселени.

Радован Караджич и Ратко Младич

Двамата съществени виновници – Радован Караджич и Ратко Младич – са задържани след години на укриване. Караджич, хванат през 2008 година в Белград, в началото е наказан на 40 години затвор, само че през 2019 година наказването е увеличено на пожизнен затвор.

Младич е задържан през 2011 година, а през 2021 година последната правосъдна инстанция в Хага удостоверява доживотната му присъда. Делото против него продължава девет години – в хода му са изслушани 377 очевидци и са показани близо 10 000 доказателства.

Урсула фон дер Лайен

Някои събития в историята хвърлят сянка, която остава през поколенията. Така и геноцидът в Сребреница е една от най-мрачните глави в груповата памет на Европа, съобщи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във връзка 30-ата годишнина от геноцида в Сребреница.

„ Минаха 30 години от това закононарушение. Днес желая да почетем убитите момчета и мъже бошняци, общо 8300, както и тези, които към момента се водят изчезнали “.

През 2024 година Организация на обединените нации одобри резолюция, с която разгласи публично 11 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Документът беше импортиран от Германия и Руанда и получи поддръжка.

19 страни бяха „ срещу “ – измежду тях, несъмнено, Сърбия, както и Русия, която го назова „ едностранен “ и „ политически съкрушен “. Зад Додик и Вучич застава и техният общ другар – министър председателят на Унгария Виктор Орбан.

Друго общо сред тримата е близостта им с Москва и режима на Владимир Путин.

Резолюцията докара до политически трус и в България, откакто изтекоха дипломатически документи, че служебният министър председател тогава Димитър Главчев е изискал представителят на България на Общото заседание на Организация на обединените нации да не поддържа документа.