Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят
Сравняваме се с най-богатите в света, по-леко с черногледството!
- Движим се напред и нагоре като страна, само че все не настигаме европейците. Не си харесваме и живота, пълним челните места в класациите по злощастие. Имате ли оптимистична доктрина, с която да обясните балканското ни обезверение и бъдещето ни в Европейски Съюз, господин Алексиев?
- Българинът не трябва да не помни едно - че Евросъюзът е първокласен клуб, страните от който се подреждат измежду най-богатите в света. Затова би трябвало да сме доста деликатни и не толкоз черногледи, когато се съпоставяме с тях. Когато влязохме в Европейски Съюз, минималната ни работна заплата беше под 15%, а в този момент е над 30% от тази в Люксембург, където е най-висока в целия Европейски Съюз. Вярно, сънародниците ни, които работят за минимална работна заплата, остават над 2 пъти по-бедни от събратята си в Люксембург, само че разликата сред тях е 2 пъти по-малка след 2007 година Сходни са индикаторите и за междинната работна заплата. Така че наклонност на
застигане на
европейците има
и тя е безспорна в съвсем всички индикатори като стандарт на живот в България.
- Видима е обаче за вас и статистиците, не и за елементарния българин. Защо?
- Защото, откогато сме влезнали в Европейски Съюз, по-бързо от междинните приходи нарастват единствено тези на висшистите. Тази е повода някои индикатори за неравноправие да се покачват. Не е безусловно нещо неприятно, а по-скоро натурален развой, който е разследване от проблеми в просветителната система, структурата на работната мощ, в районното развиване.
- 6800 евро от Брутният вътрешен продукт у нас се падат на човек от популацията против 29 100 евро приблизително в Европейски Съюз. Това е 4 пъти по-малко, и явно незадоволително, с цел да се трансформира в нещо положително за нас. При какви условия нашата стопанска система би трябвало да проработи толкоз добре, че да доближим средноевропейския Брутният вътрешен продукт на човек?
- В страната ни към този момент има
област, чието
развиване е над
средноевропейското
- София
Брутният вътрешен продукт на глава от столичани е колкото средноевропейския, като пренебрегнем разликите в цените, несъмнено. Вземем ли обаче Северозапада, там напредъкът в последните 10 година е най-малък - 27-29% от междинното за Европейски Съюз. Дори във втория по беднотия в Европейски Съюз подобен регион - Североизточна Румъния, към този момент са стигнали 36% от междинния за Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт. Като цяло през последните 2 година румънците реализираха двойно по-висок от нас напредък. Тук можем да се похвалим единствено с региони с по-изразителен прогрес, не като цяло.
- Какво ни пречи?
- Не ни доближават работна мощ и квалифицирани фрагменти. Очаквам обстановката да се усъвършенства с улеснението на вноса на работна ръка от чужбина. Освен това при нас нещата се случват по-бавно по линия на основни промени като тази в правосъдната система. В по-дългосрочен проект би трябвало да се мисли и за промени в образованието. Малка страна и с стеснен запас като нашата би трябвало да притегля повече вложения от чужбина. Това обаче не се случва през последните 2-3 години.
- Славим се като едни от най-масовите притежатели на жилища в Европейски Съюз. Тук те са към 4 милиона, 84% от българите имат лична къща или апартамент.
- На Запад е процедура да живееш чартърен. Докато в някогашните соцстрани - да имаш лично жилище. Българите сме 6-и в Европейски Съюз по население, което живее в лични жилища (84%). Лидери са обаче румънците - 96%. Проблемът е, че в тези жилища живеят по няколко генерации и тази претъпканост е видна и от данните на Евростат.
- Според статистиките 75% от българите живеят в градовете, а 34% - в шестте огромни регионални центъра - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе.
- Много се приказва
за изгубването на
селата, към този момент даже
и на дребни градове
Но повода за всичко това не е от началото на прехода, а по-назад - 50-60-те години на предишния век. Ще видите по статистиките, че огромната част от изселването на селата стартира таман тогава, след колективизацията на земята. И след опитите за преструктурирането на стопанската система от земеделска в индустриална, което кара хората да търсят прехранване в градовете.Тъкмо тази е повода у нас, а и в други някогашни соцстрани хората да имат жилище и да се концентрират в огромните градове. Това е и повода за по-ниската интензивност на селските ни региони от тази в Европейски Съюз. Заетостта в българските градове е по-висока от междинната за Европейски Съюз, само че тази в по-слабо обитаемоте региони е сензитивно по-ниска.
- Данни на Асоциацията на притежателите на аграрни земи демонстрират, че българите имат най-силно раздробената земеделска земя в Европейски Съюз - обработваеми у нас са 38 млн. дка, които обаче са разграничени на 25 милиона части, а притежателите им са 3,5 млн. Какво вършим с тях?
- Повечето от обработваемите ни аграрни земи са в развой на уедряване - това е пътят към по-добри условия за произвеждане. Нужни са обаче още вложения, които да разрешат по едно и също време облага и конкурентни цени. Проблем е, че при започване на еврочленството приоритет в селското ни стопанство имаха техническите култури и това повлия отрицателно на отглеждането на животни, овощарството - обичайни и типични за земеделието ни. Затова видяхме рекордни добиви на царевица, пшеница, слънчоглед.
- Щрих от портрета на актуалния българин е, че го устоят родственици на работа в чужбина, или получаващи заплата от чужбина на обща сума от 860 млн. евро, или към 1,7 млрд лева годишно! По този индикатор сме на 4-о място в Европейски Съюз. Обратното - на опашката сме по изпращане на пари към чужбина - единствено към 9 млн. евро.
- Много българи работят зад граница, а фамилиите им са тук. Докато противоположният поток е в пъти по-слаб и е мъчно да стане по-голям поради разликите и нивата в заплатите на Запад. Тези 1,7 милиарда лева са значим източник на средства за българските семейства. Грешно е обаче да се вършат съпоставения сред този запас и директните задгранични вложения, както се е случвало по медии. Че парите от чужбина са повече от непознатите вложения в страната, че работещите зад граница в действителност са водещият задграничен вложител и така нататък Голяма част от тези 1,7 милиарда лева обаче поддържат приходите на хората, отиват непосредствено към ползване. Докато концепцията зад вложенията е дълготрайно основаване на благосъстояние.
Има и друго разследване, което удря по така наречен демотивирани млади, които нито учат, нито работят, нито търсят претовареност, тъй като родителите им от чужбина ги устоят. Жалко, на фона на дефицита на работна ръка.
- Делът на висшистките в България е по-висок от този измежду мъжете, а са по-ниско заплатени. Какво вършим против тази наклонност?
- Надявам се с ограниченията за повдигане на приходите на работещите в образованието, опазването на здравето, обществените действия, където повече от заетите са дами (в Европа сред 60 и 80 на 100 от заетите в тези браншове са жени), да решат отчасти този проблем. Предполагам, че в околните години и в образованието, както се случи в опазването на здравето,
от ден на ден учебни заведения
ще влязат в частния
бранш
Това е изискване за по-високи приходи.
- Едва по 2% от мъжете и дамите са на повърхностен работен ден против 34% при дамите и 9% при мъжете в Европейски Съюз!
- Поради по принцип по-ниските заплати у нас хората не виждат смисъл в тези форми на претовареност, а липсват и обичаи в тази посока. Но в IT компания студент на гъвкаво работно време може да изкара 1000-2000 лева от къщи. Въпрос на умения, учене и подготовка.
- Какъв портрет на българина си съставихте от тези данни?
- Западните концепции за триумфа на актуалния човек на пазара на труда към момента не се ползват или не работят в България. Българинът няма рефлекса да реагира на безработица с преквалификация, с по-нататъшно образование за друга специалност.
В момента в изискванията на рекордна претовареност на трудоспособното население и съвсем рекордно ниска безработица страната ни насочва множеството пари към субсидирана претовареност. От това обаче няма смисъл. Тези пари би трябвало да се насочат към ограничения и
стратегии за
основаване на трудови
привички и просвета
на търсене на работа
и продължаващо образование освен измежду безработните, а и измежду работещите. Това е пътят българският служащ да е по-конкурентен.
Първите стъпки в дуалното обучение през днешния ден също са извънредно значими да задържим младите в учебно заведение, изключително от по-рисковите групи. 14-15-годишните в Германия, Австрия към този момент стартират работа на тази възраст за по няколко часа седмично, получават заплащане за труда си незабавно и тогава става по-лесно за просветителната система да ги задържи. Тази процедура би трябвало да стане действителност и у нас.
-Роден в София
-Завършил интернационалните връзки и публицистика в СУ “Св. Клиомент Охридски ”
-Старши икономист в Института за пазарна стопанска система
-Главен редактор на уеб страницата infograf.bg /24chasa.bg
- Движим се напред и нагоре като страна, само че все не настигаме европейците. Не си харесваме и живота, пълним челните места в класациите по злощастие. Имате ли оптимистична доктрина, с която да обясните балканското ни обезверение и бъдещето ни в Европейски Съюз, господин Алексиев?
- Българинът не трябва да не помни едно - че Евросъюзът е първокласен клуб, страните от който се подреждат измежду най-богатите в света. Затова би трябвало да сме доста деликатни и не толкоз черногледи, когато се съпоставяме с тях. Когато влязохме в Европейски Съюз, минималната ни работна заплата беше под 15%, а в този момент е над 30% от тази в Люксембург, където е най-висока в целия Европейски Съюз. Вярно, сънародниците ни, които работят за минимална работна заплата, остават над 2 пъти по-бедни от събратята си в Люксембург, само че разликата сред тях е 2 пъти по-малка след 2007 година Сходни са индикаторите и за междинната работна заплата. Така че наклонност на
застигане на
европейците има
и тя е безспорна в съвсем всички индикатори като стандарт на живот в България.
- Видима е обаче за вас и статистиците, не и за елементарния българин. Защо?
- Защото, откогато сме влезнали в Европейски Съюз, по-бързо от междинните приходи нарастват единствено тези на висшистите. Тази е повода някои индикатори за неравноправие да се покачват. Не е безусловно нещо неприятно, а по-скоро натурален развой, който е разследване от проблеми в просветителната система, структурата на работната мощ, в районното развиване.
- 6800 евро от Брутният вътрешен продукт у нас се падат на човек от популацията против 29 100 евро приблизително в Европейски Съюз. Това е 4 пъти по-малко, и явно незадоволително, с цел да се трансформира в нещо положително за нас. При какви условия нашата стопанска система би трябвало да проработи толкоз добре, че да доближим средноевропейския Брутният вътрешен продукт на човек?
- В страната ни към този момент има
област, чието
развиване е над
средноевропейското
- София
Брутният вътрешен продукт на глава от столичани е колкото средноевропейския, като пренебрегнем разликите в цените, несъмнено. Вземем ли обаче Северозапада, там напредъкът в последните 10 година е най-малък - 27-29% от междинното за Европейски Съюз. Дори във втория по беднотия в Европейски Съюз подобен регион - Североизточна Румъния, към този момент са стигнали 36% от междинния за Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт. Като цяло през последните 2 година румънците реализираха двойно по-висок от нас напредък. Тук можем да се похвалим единствено с региони с по-изразителен прогрес, не като цяло.
- Какво ни пречи?
- Не ни доближават работна мощ и квалифицирани фрагменти. Очаквам обстановката да се усъвършенства с улеснението на вноса на работна ръка от чужбина. Освен това при нас нещата се случват по-бавно по линия на основни промени като тази в правосъдната система. В по-дългосрочен проект би трябвало да се мисли и за промени в образованието. Малка страна и с стеснен запас като нашата би трябвало да притегля повече вложения от чужбина. Това обаче не се случва през последните 2-3 години.
- Славим се като едни от най-масовите притежатели на жилища в Европейски Съюз. Тук те са към 4 милиона, 84% от българите имат лична къща или апартамент.
- На Запад е процедура да живееш чартърен. Докато в някогашните соцстрани - да имаш лично жилище. Българите сме 6-и в Европейски Съюз по население, което живее в лични жилища (84%). Лидери са обаче румънците - 96%. Проблемът е, че в тези жилища живеят по няколко генерации и тази претъпканост е видна и от данните на Евростат.
- Според статистиките 75% от българите живеят в градовете, а 34% - в шестте огромни регионални центъра - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе.
- Много се приказва
за изгубването на
селата, към този момент даже
и на дребни градове
Но повода за всичко това не е от началото на прехода, а по-назад - 50-60-те години на предишния век. Ще видите по статистиките, че огромната част от изселването на селата стартира таман тогава, след колективизацията на земята. И след опитите за преструктурирането на стопанската система от земеделска в индустриална, което кара хората да търсят прехранване в градовете.Тъкмо тази е повода у нас, а и в други някогашни соцстрани хората да имат жилище и да се концентрират в огромните градове. Това е и повода за по-ниската интензивност на селските ни региони от тази в Европейски Съюз. Заетостта в българските градове е по-висока от междинната за Европейски Съюз, само че тази в по-слабо обитаемоте региони е сензитивно по-ниска.
- Данни на Асоциацията на притежателите на аграрни земи демонстрират, че българите имат най-силно раздробената земеделска земя в Европейски Съюз - обработваеми у нас са 38 млн. дка, които обаче са разграничени на 25 милиона части, а притежателите им са 3,5 млн. Какво вършим с тях?
- Повечето от обработваемите ни аграрни земи са в развой на уедряване - това е пътят към по-добри условия за произвеждане. Нужни са обаче още вложения, които да разрешат по едно и също време облага и конкурентни цени. Проблем е, че при започване на еврочленството приоритет в селското ни стопанство имаха техническите култури и това повлия отрицателно на отглеждането на животни, овощарството - обичайни и типични за земеделието ни. Затова видяхме рекордни добиви на царевица, пшеница, слънчоглед.
- Щрих от портрета на актуалния българин е, че го устоят родственици на работа в чужбина, или получаващи заплата от чужбина на обща сума от 860 млн. евро, или към 1,7 млрд лева годишно! По този индикатор сме на 4-о място в Европейски Съюз. Обратното - на опашката сме по изпращане на пари към чужбина - единствено към 9 млн. евро.
- Много българи работят зад граница, а фамилиите им са тук. Докато противоположният поток е в пъти по-слаб и е мъчно да стане по-голям поради разликите и нивата в заплатите на Запад. Тези 1,7 милиарда лева са значим източник на средства за българските семейства. Грешно е обаче да се вършат съпоставения сред този запас и директните задгранични вложения, както се е случвало по медии. Че парите от чужбина са повече от непознатите вложения в страната, че работещите зад граница в действителност са водещият задграничен вложител и така нататък Голяма част от тези 1,7 милиарда лева обаче поддържат приходите на хората, отиват непосредствено към ползване. Докато концепцията зад вложенията е дълготрайно основаване на благосъстояние.
Има и друго разследване, което удря по така наречен демотивирани млади, които нито учат, нито работят, нито търсят претовареност, тъй като родителите им от чужбина ги устоят. Жалко, на фона на дефицита на работна ръка.
- Делът на висшистките в България е по-висок от този измежду мъжете, а са по-ниско заплатени. Какво вършим против тази наклонност?
- Надявам се с ограниченията за повдигане на приходите на работещите в образованието, опазването на здравето, обществените действия, където повече от заетите са дами (в Европа сред 60 и 80 на 100 от заетите в тези браншове са жени), да решат отчасти този проблем. Предполагам, че в околните години и в образованието, както се случи в опазването на здравето,
от ден на ден учебни заведения
ще влязат в частния
бранш
Това е изискване за по-високи приходи.
- Едва по 2% от мъжете и дамите са на повърхностен работен ден против 34% при дамите и 9% при мъжете в Европейски Съюз!
- Поради по принцип по-ниските заплати у нас хората не виждат смисъл в тези форми на претовареност, а липсват и обичаи в тази посока. Но в IT компания студент на гъвкаво работно време може да изкара 1000-2000 лева от къщи. Въпрос на умения, учене и подготовка.
- Какъв портрет на българина си съставихте от тези данни?
- Западните концепции за триумфа на актуалния човек на пазара на труда към момента не се ползват или не работят в България. Българинът няма рефлекса да реагира на безработица с преквалификация, с по-нататъшно образование за друга специалност.
В момента в изискванията на рекордна претовареност на трудоспособното население и съвсем рекордно ниска безработица страната ни насочва множеството пари към субсидирана претовареност. От това обаче няма смисъл. Тези пари би трябвало да се насочат към ограничения и
стратегии за
основаване на трудови
привички и просвета
на търсене на работа
и продължаващо образование освен измежду безработните, а и измежду работещите. Това е пътят българският служащ да е по-конкурентен.
Първите стъпки в дуалното обучение през днешния ден също са извънредно значими да задържим младите в учебно заведение, изключително от по-рисковите групи. 14-15-годишните в Германия, Австрия към този момент стартират работа на тази възраст за по няколко часа седмично, получават заплащане за труда си незабавно и тогава става по-лесно за просветителната система да ги задържи. Тази процедура би трябвало да стане действителност и у нас.
-Роден в София
-Завършил интернационалните връзки и публицистика в СУ “Св. Клиомент Охридски ”
-Старши икономист в Института за пазарна стопанска система
-Главен редактор на уеб страницата infograf.bg /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ