Историк: Сръбско-българската война е първата, в която Българската армия участва като армия на една възстановена държава
Сръбско-българската война е първата война, в която Българската войска взе участие като войска на една възобновена страна. Тя се трансформира в това събитие, което узаконява Съединението на България. Това сподели историкът доцент Стефан Шивачев в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Сръбско-българската война е част от реализацията на великосръбската концепция, чиято реализация стартира след възобновяване на сръбската страна в първите десетилетия на ХІХ век. " След Руско-турската освободителна война като реализация на тази концепция Сърбия придобива Нишко, Пиротско, Поморавието, т.е. има едно системно разширение на изток и завземане на области с чисто българско население “, уточни историкът.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия всички чакат Турция да възвърне остарялото статукво на самостоятелната османска провинция и българските войски са дислоцирани на българо-турската граница. " Може би това е подценяване на младото българско командване на заплахата от страна на Сърбия, само че когато сръбските дивизии стартират да настъпват, се оказва, че дислоцирането на източнорумелийската милиция от турската граница е въпрос на избавление на България. За по-малко от 48 часа тези войски се натоварват на влакови композиции, от турската граница идват до Белово и оттова нататък – пеш до Сливница.
Веднага след Освобождението с помощта на Временното съветско ръководство е основано Военното учебно заведение – в началото в Пловдив, а по-късно в София. " Само за седем години след Освобождението те съумяват да реализират една изключителна подготовка. Българските офицери управляват бойните дейности брилянтно. Българските бойци демонстрират изключителна храброст и готовност “, означи Стефан Шивачев.
Сръбско-българската война е част от реализацията на великосръбската концепция, чиято реализация стартира след възобновяване на сръбската страна в първите десетилетия на ХІХ век. " След Руско-турската освободителна война като реализация на тази концепция Сърбия придобива Нишко, Пиротско, Поморавието, т.е. има едно системно разширение на изток и завземане на области с чисто българско население “, уточни историкът.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия всички чакат Турция да възвърне остарялото статукво на самостоятелната османска провинция и българските войски са дислоцирани на българо-турската граница. " Може би това е подценяване на младото българско командване на заплахата от страна на Сърбия, само че когато сръбските дивизии стартират да настъпват, се оказва, че дислоцирането на източнорумелийската милиция от турската граница е въпрос на избавление на България. За по-малко от 48 часа тези войски се натоварват на влакови композиции, от турската граница идват до Белово и оттова нататък – пеш до Сливница.
Веднага след Освобождението с помощта на Временното съветско ръководство е основано Военното учебно заведение – в началото в Пловдив, а по-късно в София. " Само за седем години след Освобождението те съумяват да реализират една изключителна подготовка. Българските офицери управляват бойните дейности брилянтно. Българските бойци демонстрират изключителна храброст и готовност “, означи Стефан Шивачев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




