Сръбският в. Данас: Българите в страната продължават да изчезват и до днес
Сръбският вестник " Данас " разгласява два материала, в които отразява проблемите на българското малцинство в Сърбия от гледната точка на разнообразни представители на общността. В материалите се показват статистики и вероятни аргументи за емиграцията или даже отхвърли на българите да се заявяват като такива на националните преброявания в Сърбия, съобщи БНР.
Посочва се, че съгласно последното броене на популацията в Сърбия българското малцинство наброява общо малкто под 13 хиляди души, до момента в който на преброяването през 1948 година са били съвсем 60 хиляди. Най-много българи са " изчезнали " през интервала сред 1971 година и 1991 година, само че не престават да „ изчезват “ и до през днешния ден, отбелязва " Данас ", представен от Българска телеграфна агенция.
Според интервюираните от " Данас " представители на българската общественост това се дължи на две аргументи - емиграция и " мимикрия ". " Бягството " от българската еднаквост постоянно се изяснява от представители на българското малцинство в Сърбия с обстоятелството, че българите са най-многобройни в пограничните райони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които мъчно се намира добра работа и заплата. " Данас " отбелязва, че за намаляването на броя на българите в този регион способства и участието на България в Европейски Съюз, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и " по-добър живот ".
Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков акцентира, че 90 % от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети за висшето си обучение.
В. " Данас " разгласява и публикация на ръководителя на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов. В текста той слага въпроса - в случай че в действителност не е ужасно да се определяш като българин в Сърбия, тогава за какво има " мимикрия ", " т.е. скриване на българския генезис като метод за оцеляване в Сърбия ".
Посочва се, че съгласно последното броене на популацията в Сърбия българското малцинство наброява общо малкто под 13 хиляди души, до момента в който на преброяването през 1948 година са били съвсем 60 хиляди. Най-много българи са " изчезнали " през интервала сред 1971 година и 1991 година, само че не престават да „ изчезват “ и до през днешния ден, отбелязва " Данас ", представен от Българска телеграфна агенция.
Според интервюираните от " Данас " представители на българската общественост това се дължи на две аргументи - емиграция и " мимикрия ". " Бягството " от българската еднаквост постоянно се изяснява от представители на българското малцинство в Сърбия с обстоятелството, че българите са най-многобройни в пограничните райони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които мъчно се намира добра работа и заплата. " Данас " отбелязва, че за намаляването на броя на българите в този регион способства и участието на България в Европейски Съюз, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и " по-добър живот ".
Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков акцентира, че 90 % от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети за висшето си обучение.
В. " Данас " разгласява и публикация на ръководителя на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов. В текста той слага въпроса - в случай че в действителност не е ужасно да се определяш като българин в Сърбия, тогава за какво има " мимикрия ", " т.е. скриване на българския генезис като метод за оцеляване в Сърбия ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




