В Белград: Кога ще ги стигнем българите?
Сръбският президент Александър Вучич направи следващо заричане към жителите на Сърбия: Брутният вътрешен артикул /БВП/ на глава от популацията до 2027 година ще възлезе на " 15 250 евро ". Такъв Брутният вътрешен продукт на глава от популацията има България в края на 2023 година
Ако дадената дума на Вучич се сбъдне, след три години Сърбия ще бъде там, където е България през днешния ден.
Сърбия приключи 2023 година с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 11 360 $, а Вучич твърдеше, че по този индикатор Сърбия е водач в района на Западните Балкани. Но в случай че погледнем данните на Световната банка, най-високият индикатор в района в действителност е в Черна гора и той възлиза на 12 016 $.
Военновременна Украйна има по-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европа от Сърбия, следвана от Молдова, Беларус, Северна Македония, Албания и Босна и Херцеговина.
Това е един от индикаторите за стандарта на живот на жителите и в случай че погледнем тази ранглиста, можем да заключим, че Сърбия към момента е една от най-бедните страни в Европа.
България е с по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и през 2023 година той е 15 797 $, в Румъния през предходната година е 18 419 $, в Хърватия е 21 459 $, а в Словения - 32 163 $.
След три години, в случай че Сърбия реализира Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от " 15 250 евро " (около 16 000 долара), страната даже няма да се приближи до страните от Централна и Източна Европа: Унгария, Чехия, Полша, тъй като те към този момент доближават над 20 000 $. Чешката република пък надвишава 30 000 $.
Що се отнася страните, в които Брутният вътрешен продукт на глава от популацията нараства най-бързо, Сърбия също изостава. Според данни на Световната банка растежът е максимален в Хърватия, следвана от Румъния, България, Черна гора и Сърбия.
Икономисти обясниха пред сръбския вестник " Данас ", че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от " 15 250 евро " в Сърбия може да бъде реализиран до 2027 година, в случай че настоящият стопански напредък, декларираното нарастване на заплатите в обществения бранш, нарастването на минималната заплата, само че също и политиката на закрепен обменен курс се запазят. Всички тези фактори са наложителни за " напудрената действителност ", обещана от Вучич.
Икономистът Любодраг Савич предизвестява, че реализацията на този проект няма да зависи единствено от Сърбия, само че и от външни фактори, защото " живеем във време, в което нищо не е несъмнено и е мъчно да се реши дали нещо е реалистично постижимо ".
" Представете си, че преди 10 години обменяте 100 евро, получавате 11 700 динара и купувате 100 кг захар. Сега обменете 100 евро и още веднъж получавате 11 700 динара, само че не можете да купите 100 кг захар, а единствено 50 кг. Това е уловката, когато става дума за закрепени обменни курсове. Обещанията единствено разкрасяват действителната обстановка “, сподели Савич.
Той уточни още един проблем - популацията на Сърбия понижава освен поради хората, които напущат страната в търсене на по-добър живот, само че и поради спада на раждаемостта, като посочи, че това е проблем, с който се бори цяла Европа.
Икономистът Саша Джогович също има вяра, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от " 15 250 евро " може да бъде реализиран с надценен обменен курс на динара, обещания спад на инфлацията, който ще варира от 3,5 до 4%, и с висок ритъм на стопански напредък, който през идната година може да доближи 4,5%.
Джогович, въпреки това, счита, че заради емиграцията, това не е най-сигурният индикатор за стандарта на живот на жителите.
„ За да се реши дали има повишение на виталния стандарт на популацията, би трябвало да се вземат други индикатори. Някои от тях са покритието с потребителската кошница, динамичността на търговията на дребно, вътрешното туристическо търсене, нивото на беднотия “, сподели той.
Експертът уточни, че сега има смяна в покупателната дарба на сръбското население и тя е по-голяма от миналата година или по-ранни години, заради по-голямата икономическа динамичност и растежа на заплатите в публичните и частни браншове.
„ Но поражда въпросът какво ще се случи след 2028 година, по какъв начин ще бъде основана нова стойност и какви ще бъдат по-нататъшните фактори за напредък от 2028 година “, означи Джогович.
Според него това може да бъде литиевата мина посредством построяването на фабрика за произвеждане на акумулатори и електрически коли, само че единствено в случай че този план премине всички екологични процедури. | БГНЕС
------
Анализ на сръбския вестник " Данас "
Ако дадената дума на Вучич се сбъдне, след три години Сърбия ще бъде там, където е България през днешния ден.
Сърбия приключи 2023 година с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 11 360 $, а Вучич твърдеше, че по този индикатор Сърбия е водач в района на Западните Балкани. Но в случай че погледнем данните на Световната банка, най-високият индикатор в района в действителност е в Черна гора и той възлиза на 12 016 $.
Военновременна Украйна има по-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европа от Сърбия, следвана от Молдова, Беларус, Северна Македония, Албания и Босна и Херцеговина.
Това е един от индикаторите за стандарта на живот на жителите и в случай че погледнем тази ранглиста, можем да заключим, че Сърбия към момента е една от най-бедните страни в Европа.
България е с по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и през 2023 година той е 15 797 $, в Румъния през предходната година е 18 419 $, в Хърватия е 21 459 $, а в Словения - 32 163 $.
След три години, в случай че Сърбия реализира Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от " 15 250 евро " (около 16 000 долара), страната даже няма да се приближи до страните от Централна и Източна Европа: Унгария, Чехия, Полша, тъй като те към този момент доближават над 20 000 $. Чешката република пък надвишава 30 000 $.
Що се отнася страните, в които Брутният вътрешен продукт на глава от популацията нараства най-бързо, Сърбия също изостава. Според данни на Световната банка растежът е максимален в Хърватия, следвана от Румъния, България, Черна гора и Сърбия.
Икономисти обясниха пред сръбския вестник " Данас ", че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от " 15 250 евро " в Сърбия може да бъде реализиран до 2027 година, в случай че настоящият стопански напредък, декларираното нарастване на заплатите в обществения бранш, нарастването на минималната заплата, само че също и политиката на закрепен обменен курс се запазят. Всички тези фактори са наложителни за " напудрената действителност ", обещана от Вучич.
Икономистът Любодраг Савич предизвестява, че реализацията на този проект няма да зависи единствено от Сърбия, само че и от външни фактори, защото " живеем във време, в което нищо не е несъмнено и е мъчно да се реши дали нещо е реалистично постижимо ".
" Представете си, че преди 10 години обменяте 100 евро, получавате 11 700 динара и купувате 100 кг захар. Сега обменете 100 евро и още веднъж получавате 11 700 динара, само че не можете да купите 100 кг захар, а единствено 50 кг. Това е уловката, когато става дума за закрепени обменни курсове. Обещанията единствено разкрасяват действителната обстановка “, сподели Савич.
Той уточни още един проблем - популацията на Сърбия понижава освен поради хората, които напущат страната в търсене на по-добър живот, само че и поради спада на раждаемостта, като посочи, че това е проблем, с който се бори цяла Европа.
Икономистът Саша Джогович също има вяра, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от " 15 250 евро " може да бъде реализиран с надценен обменен курс на динара, обещания спад на инфлацията, който ще варира от 3,5 до 4%, и с висок ритъм на стопански напредък, който през идната година може да доближи 4,5%.
Джогович, въпреки това, счита, че заради емиграцията, това не е най-сигурният индикатор за стандарта на живот на жителите.
„ За да се реши дали има повишение на виталния стандарт на популацията, би трябвало да се вземат други индикатори. Някои от тях са покритието с потребителската кошница, динамичността на търговията на дребно, вътрешното туристическо търсене, нивото на беднотия “, сподели той.
Експертът уточни, че сега има смяна в покупателната дарба на сръбското население и тя е по-голяма от миналата година или по-ранни години, заради по-голямата икономическа динамичност и растежа на заплатите в публичните и частни браншове.
„ Но поражда въпросът какво ще се случи след 2028 година, по какъв начин ще бъде основана нова стойност и какви ще бъдат по-нататъшните фактори за напредък от 2028 година “, означи Джогович.
Според него това може да бъде литиевата мина посредством построяването на фабрика за произвеждане на акумулатори и електрически коли, само че единствено в случай че този план премине всички екологични процедури. | БГНЕС
------
Анализ на сръбския вестник " Данас "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ