Изключиха го от училище и превзе света
Сръбският музикант още веднъж е на интернационално турне, което през есента ще се отбие и в България
Балканската супер звезда Горан Брегович отвори дома си за феновете на NOVA. Сръбският музикант още веднъж е на интернационално турне, което през есента ще се отбие и в България. Малко прочут факт е, че като възпитаник Брегович е изключен от учебно заведение, тъй като не се справял добре с музиката. Срещал ли се с учителите си оттогава и какъв е животът му отвън сцената?
Когато се заприказва за вашето най-малко аз си представям едни дълги маси, с доста хора, с доста музика. Такъв ли в действителност е вашият живот – празненство?
Знаете ли, в случай че сте композитор, който усеща нещата, ще сте наясно, че музиката на Балканите постоянно е била композирана за пиянство, за маса. Ние нямаме опера като форма. Във времената, когато Монтеверди написа първата си опера, по това време е била неуспех. По това време сме имали единствено гусла. Прост инструмент, единствено един акомпанимент. Същият инструмент е бил юридически и в други столетия. За описване на истории, за пеене на разкази, приказки. Така че ние избягвахме операта. И в този момент просто вършим музика за пиянство. Харесва ми концепцията, че ще оставя част от моята музика в питейната традиция. И доколкото виждам, съумях да го направя. Трудно е да си представим пиянство в тази ера, в случай че не пеете някоя от моите песни. И харесва ми концепцията, че някои музиканти ще получат бакшиш, свирейки моята музика. Това е.
Имате ли секрети?
Не доста забавни секрети за вашата аудитория. Разбира се, имам секрети, които не са за деца. Вероятно някои деца ще гледат вашето предаване…
Ще сложим точка 18 плюс. Ако желаете.
90 плюс.
90 плюс, добре. Значи имате големи секрети. Прочетох някъде, че сте бил изключен във втори клас, тъй като учителите са Ви споделили, че не можете да свирите?
Знаете ли, за жалост започнах с цигулка. А цигулката е за друг вид момчета, не като мен. Аз съм по-скоро за китара. Цигулката е сериозен инструмент. Трябва да си в действителност сериозен, в случай че искаш да свириш на цигулка. Аз не съм този вид човек. Така наречените оперните момчета. Китарата – знаете два-три акомпанимента, и към този момент можете да пеете на девойките.
Срещнахте ли се ли се в миналото по-късно с тези учители, които са ви споделили, че не сте добре с музиката?
Не, мисля, че ставаше въпрос за гения ми. По-скоро бях неентусиазиран. Има в действителност огромна разлика сред китаристи и цигулари. Както споделят известните цигулари – с цигулката е елементарно. Може би е мъчно първите 40 години. Първите 40 години, след това е елементарно. С китарата е друго. Просто с няколко акомпанимента и сте вие.
Вашата музика е един от знаците на Балканите, само че сякаш доста хора се пробват да се разграничат от нашия полуостров?
Аз обичам да съм балканец. Разбира се, щеше да е по-удобно, в случай че бях американец, само че аз обичам да съм на Балканите. И одобрявам концепцията, че съм композитор от Балканите. Харесвам концепцията, че на Балканите, в случай че си музикант, в никакъв случай не става въпрос просто за музика. А просто музика на Балканите в никакъв случай не е задоволителна. Трябва да има щипка полуда. Така че тази полуда, това е нещото, което одобрявам в себе си, и обичам да го създавам, и одобрявам по какъв начин публиката реагира на балканската полуда, тъй като на всички места има някаква полуда. Но не знам, свирил съм доста – от Исландия до не знам, Аржентина, от Сибир до Калифорния. Винаги е хубаво да видиш по какъв начин хората реагират, когато смесиш балканска полуда с тяхната локална полуда.
