Белград обяви Рилския манастир за пазител на сръбските духовност и история
Сръбски историк разгласи Рилския манастир за " страж на сръбската история и нематериалност " и " знак на сръбското православие и просвета ", заяви БГНЕС.
Джордже Боянич твърди, че фрески в манастира на " старосръбски език ", които изобразяват сръбски владетели и светци, са преднамерено боядисвани и скривани.
„ След борбата при Велбъжд през 1330 година, водена от сръбския военачалник Стефан Дечански, Рилският манастир става част от сръбската страна “, написа Боянич на своя уеб страница.
Той съобщи, че особено място в историята на манастира заема Мара Бранкович, дъщерята на сръбския диктатор Джордже Бранкович и византийската принцеса Ирина, която се омъжва за султан Мурат II.
Според Боянич Реяната кула (Хрельова кула) е издигната от сръбския рицар Рея Охмучевич.
По думите на историка в подножието на кулата има каменна плоча с издълбан ктиторски надпис: „ По време на царуването на най-висшия стопанин цар Стефан Душан, господарят с огромни старания и средства съгради тази кула и я посвети на Св. Йоан Рилски и Богородица " Осеновица " (Покровителка), година 6843. "
" Вътре в манастирския комплекс има и остаряла библиотека с над 10 000 писмени и печатни документи и книги, доста от които на старосръбски език ", написа Джордже Боянич и прибавя:
" Посещението на Рилския манастир дава едно незабравимо прекарване от възраждането на сръбската история и нематериалност и сигурно си заслужава вниманието на всеки, който цени богатото културно завещание на нашия народ. "
Рилският манастир е учреден през първата половина на Х в. от небесния покровител на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастирът и до през днешния ден е люлка, стожер и вместилище на българския дух, и националност. Докато сведенията за ориста на мощите на св. Йоан през Х – ХІV в. са подробни, за самата Рилска обител те са нищожни. От ХІ в. до през днешния ден в манастирското книгохранилище се пазят книжовни монументи, като глаголическия дубликат на фамозното „ Наставление ” на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна активност. В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) се приказва за това, че българските държавници – царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.) и неговият правоприемник Каломан (1241 – 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение.
През 1334 – 1335 година Струмишкият протосеваст Хрельо, великодушен донор на Хилендарския манастир, построява защитна кула, отшелнически килии и храм, който бил на мястото на днешния, издигнат през 1834 година
През време на турското господство (ХV – ХІХ в.) Рилския манастир става център на духовно, културно и книжовно самозапазване и възобновление на българския дух и националност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се реалокира в обителта. Рилската библиотека бива обновена и обогатена с нови ръкописи. Към края на ХVІІ в. била основана книговезка работилница. Установени били връзки със Светогорски манастири, а през 1466 година бил подписан контракт с съветския манастир на Света Гора „ Св. Пантелеймон ” за взаимно подкрепяне и предоставяне на леговище при положение на заплаха. От XVI в. датират и връзките с Русия, където през идващите епохи няколко пъти били изпращани рилски монаси за събиране на дарения (книги, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, парични средства).
През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и учебни заведения. Изтъкнатият литератор и свещеник на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски – Патриарх на българската педагогика, приготвя учители и духовници за цялата страна. Той е създател и пръв преподавател на фамозната Габровска гимназия, напомня БГНЕС
Джордже Боянич твърди, че фрески в манастира на " старосръбски език ", които изобразяват сръбски владетели и светци, са преднамерено боядисвани и скривани.
„ След борбата при Велбъжд през 1330 година, водена от сръбския военачалник Стефан Дечански, Рилският манастир става част от сръбската страна “, написа Боянич на своя уеб страница.
Той съобщи, че особено място в историята на манастира заема Мара Бранкович, дъщерята на сръбския диктатор Джордже Бранкович и византийската принцеса Ирина, която се омъжва за султан Мурат II.
Според Боянич Реяната кула (Хрельова кула) е издигната от сръбския рицар Рея Охмучевич.
По думите на историка в подножието на кулата има каменна плоча с издълбан ктиторски надпис: „ По време на царуването на най-висшия стопанин цар Стефан Душан, господарят с огромни старания и средства съгради тази кула и я посвети на Св. Йоан Рилски и Богородица " Осеновица " (Покровителка), година 6843. "
" Вътре в манастирския комплекс има и остаряла библиотека с над 10 000 писмени и печатни документи и книги, доста от които на старосръбски език ", написа Джордже Боянич и прибавя:
" Посещението на Рилския манастир дава едно незабравимо прекарване от възраждането на сръбската история и нематериалност и сигурно си заслужава вниманието на всеки, който цени богатото културно завещание на нашия народ. "
Рилският манастир е учреден през първата половина на Х в. от небесния покровител на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастирът и до през днешния ден е люлка, стожер и вместилище на българския дух, и националност. Докато сведенията за ориста на мощите на св. Йоан през Х – ХІV в. са подробни, за самата Рилска обител те са нищожни. От ХІ в. до през днешния ден в манастирското книгохранилище се пазят книжовни монументи, като глаголическия дубликат на фамозното „ Наставление ” на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна активност. В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) се приказва за това, че българските държавници – царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.) и неговият правоприемник Каломан (1241 – 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение.
През 1334 – 1335 година Струмишкият протосеваст Хрельо, великодушен донор на Хилендарския манастир, построява защитна кула, отшелнически килии и храм, който бил на мястото на днешния, издигнат през 1834 година
През време на турското господство (ХV – ХІХ в.) Рилския манастир става център на духовно, културно и книжовно самозапазване и възобновление на българския дух и националност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се реалокира в обителта. Рилската библиотека бива обновена и обогатена с нови ръкописи. Към края на ХVІІ в. била основана книговезка работилница. Установени били връзки със Светогорски манастири, а през 1466 година бил подписан контракт с съветския манастир на Света Гора „ Св. Пантелеймон ” за взаимно подкрепяне и предоставяне на леговище при положение на заплаха. От XVI в. датират и връзките с Русия, където през идващите епохи няколко пъти били изпращани рилски монаси за събиране на дарения (книги, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, парични средства).
През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и учебни заведения. Изтъкнатият литератор и свещеник на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски – Патриарх на българската педагогика, приготвя учители и духовници за цялата страна. Той е създател и пръв преподавател на фамозната Габровска гимназия, напомня БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ