НСИ с данни за етническия състав на Бургаска област - турците 13,3 %, ромите - 4,2
Справката е доста забавна и дава информация за етническото систематизиране на популацията по общини
Националният статистически институт (НСИ) разгласява подробни данни за етнокултурната характерност на Бургаска област. Детайлната информация е направена на база на данните от последното броене откакто всеки един самичък е показал към коя етническа група се семоопределя и кой език възприева за майчин.
Според Национален статистически институт към 7 септември 2021 година в област Бургас българската етническа група обгръща 280 388, или 79.1% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група понижава с 1.4 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 47 286, или 13.3% от далите отговор лица. Относителният им дял остава неизменен спрямо 2011 година.
Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 14 893, или 4.2% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0.8 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 5 992 души, или 1.7%.
Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят , са 1 369 (0.4%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 4 436, или 1.3% от далите отговор лица.
В градовете живеят 87.1% от българския, 22.2% от турския и 40.6% от ромския етнос.
Българската етническа общественост доминира във всички общини на област Бургас като се изключи община Руен, където тя образува надлежно 4.6% от популацията на общината.
Лицата, самоопределили се към турската етническа общественост, са съсредоточени териториално основно в общините Руен (85.4%), Сунгурларе (39.0%), Айтос (38.3%) и Поморие (17.9%). Общо в четирите общини живее повече от половината от популацията на региона, самоопределило се към турската етническа група - 81.2%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички общини на региона. Най-голям е делът на ромския етнос в общините Средец - 18.9%, Малко Търново - 17.9%, следвани от Царево - 14.3%, Приморско - 10.3%, и Сунгурларе 9.2%.
Възраст и етнос
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 23.8%, при 15.4% и 5.9% надлежно за турската и ромската етническа група.
Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 27.4% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (15.6%) и най-нисък е този дял при българската общественост - 12.8%.
Близо една четвърт (27.6%) от лицата, които не могат да дефинират своята етническа принадлежност, и близо една пета (19.7%) от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 78.9% са с високо обучение (27.8% с висше и 51.1% със средно), то при популацията от турската етническа група с високо обучение са 40.8% (5.9% с висше и 34.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е 13.2%, надлежно 0.7% с висше и 12.5% със приключено приблизително обучение.
В съпоставяне с 2011 година и при трите съществени етнически групи се следи позитивна наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на лицата със приключено висше и приблизително обучение. За 10 години делът на популацията със приключено висше обучение нараства от 0.2 на 0.7% измежду ромската етническа група, от 2.6 на 5.9% измежду турската и от 21.7% през 2011 година на 27.8% през 2021 година измежду самоопределилите се към българската етническа група.
От лицата на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0.4% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 10.8% от ромската етническа група. Децата в наложителна учебна възраст (7 - 15 навършени години), останали отвън просветителния развой, са 8.3% при ромската общественост, 2.9% при турската и 1.2% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група. Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа с схващане на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 година 14.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3.1% и 0.8% надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Икономическа интензивност и етнос
Данните за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата от другите етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 65.7%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група - 27.2%.
Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (47.8%) от стопански дейните лица от този етнос са били безработни през следения интервал. Всеки шести стопански деен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил незает през следения интервал. Най-нисък е този индикатор при самоопределилите се от българската етническа група - 8.3% от стопански дейните лица.
Незаетите и неучастващи в обучение на възраст 15 - 29 навършени години през следения интервал варират от 19.0% за българската етническа група, 36.9% за турската до 62.0% за ромската.
Майчин език
Майчиният език е вторият обичайно изучаван при преброяванията етнокултурен симптом. Майчиният език е първият език, усвоен вкъщи в най-ранно детство. Българският е майчин език за 271 756 души, или 78.6% от популацията, турският - за 48 765 души, или за 14.1%, и ромският - за 13 702 души, или за 4.0% от далите отговор на въпроса. Друг майчин език са показали 6 565 души, или 1.9%. Лицата, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език са 1 103 (0.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 4 044, или 1.2% от далите отговор лица.
Връзката сред етническото самоопределяне и самоопределянето по майчин език е мощно изразена.
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - измежду далите отговор и на двата въпроса за етнос и майчин език 98.9% от лицата от българската етническа група показват българския за майчин език, 1 471 (0.5%) - турския, 249 (0.1%) - ромския, и 719 (0.3%) - различен.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 46 411 души (98.9%) майчин език е турският, а за 357, или 0.8%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределяне по майчин език:
13 390 души, или 91.7%, са показали ромския за майчин език; 621, или 4.3% - турски; 538, или 3.7% - български.
Националният статистически институт (НСИ) разгласява подробни данни за етнокултурната характерност на Бургаска област. Детайлната информация е направена на база на данните от последното броене откакто всеки един самичък е показал към коя етническа група се семоопределя и кой език възприева за майчин.
Според Национален статистически институт към 7 септември 2021 година в област Бургас българската етническа група обгръща 280 388, или 79.1% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група понижава с 1.4 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 47 286, или 13.3% от далите отговор лица. Относителният им дял остава неизменен спрямо 2011 година.
Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 14 893, или 4.2% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0.8 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 5 992 души, или 1.7%.
Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят , са 1 369 (0.4%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 4 436, или 1.3% от далите отговор лица.
В градовете живеят 87.1% от българския, 22.2% от турския и 40.6% от ромския етнос.
Българската етническа общественост доминира във всички общини на област Бургас като се изключи община Руен, където тя образува надлежно 4.6% от популацията на общината.
Лицата, самоопределили се към турската етническа общественост, са съсредоточени териториално основно в общините Руен (85.4%), Сунгурларе (39.0%), Айтос (38.3%) и Поморие (17.9%). Общо в четирите общини живее повече от половината от популацията на региона, самоопределило се към турската етническа група - 81.2%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички общини на региона. Най-голям е делът на ромския етнос в общините Средец - 18.9%, Малко Търново - 17.9%, следвани от Царево - 14.3%, Приморско - 10.3%, и Сунгурларе 9.2%.
Възраст и етнос
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 23.8%, при 15.4% и 5.9% надлежно за турската и ромската етническа група.
Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 27.4% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (15.6%) и най-нисък е този дял при българската общественост - 12.8%.
Близо една четвърт (27.6%) от лицата, които не могат да дефинират своята етническа принадлежност, и близо една пета (19.7%) от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 78.9% са с високо обучение (27.8% с висше и 51.1% със средно), то при популацията от турската етническа група с високо обучение са 40.8% (5.9% с висше и 34.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е 13.2%, надлежно 0.7% с висше и 12.5% със приключено приблизително обучение.
В съпоставяне с 2011 година и при трите съществени етнически групи се следи позитивна наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на лицата със приключено висше и приблизително обучение. За 10 години делът на популацията със приключено висше обучение нараства от 0.2 на 0.7% измежду ромската етническа група, от 2.6 на 5.9% измежду турската и от 21.7% през 2011 година на 27.8% през 2021 година измежду самоопределилите се към българската етническа група.
От лицата на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0.4% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 10.8% от ромската етническа група. Децата в наложителна учебна възраст (7 - 15 навършени години), останали отвън просветителния развой, са 8.3% при ромската общественост, 2.9% при турската и 1.2% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група. Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа с схващане на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 година 14.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3.1% и 0.8% надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Икономическа интензивност и етнос
Данните за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.
Налице са обилни разлики във връзка с присъединяване на пазара на труда на лицата от другите етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 65.7%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група - 27.2%.
Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (47.8%) от стопански дейните лица от този етнос са били безработни през следения интервал. Всеки шести стопански деен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил незает през следения интервал. Най-нисък е този индикатор при самоопределилите се от българската етническа група - 8.3% от стопански дейните лица.
Незаетите и неучастващи в обучение на възраст 15 - 29 навършени години през следения интервал варират от 19.0% за българската етническа група, 36.9% за турската до 62.0% за ромската.
Майчин език
Майчиният език е вторият обичайно изучаван при преброяванията етнокултурен симптом. Майчиният език е първият език, усвоен вкъщи в най-ранно детство. Българският е майчин език за 271 756 души, или 78.6% от популацията, турският - за 48 765 души, или за 14.1%, и ромският - за 13 702 души, или за 4.0% от далите отговор на въпроса. Друг майчин език са показали 6 565 души, или 1.9%. Лицата, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език са 1 103 (0.3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 4 044, или 1.2% от далите отговор лица.
Връзката сред етническото самоопределяне и самоопределянето по майчин език е мощно изразена.
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - измежду далите отговор и на двата въпроса за етнос и майчин език 98.9% от лицата от българската етническа група показват българския за майчин език, 1 471 (0.5%) - турския, 249 (0.1%) - ромския, и 719 (0.3%) - различен.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 46 411 души (98.9%) майчин език е турският, а за 357, или 0.8%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределяне по майчин език:
13 390 души, или 91.7%, са показали ромския за майчин език; 621, или 4.3% - турски; 538, или 3.7% - български.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ