Как и защо се е появила и развила емпатията?
Способността да разпознаваме личните и непознатите страсти и по какъв начин да реагираме на тях е помогнала на нашите предшественици да оцелеят и да се приспособяват към oбкръжаващата ги среда. Съпреживяването или емпатията (на старогръцки: ἐμπάθεια) ни разрешава да разбираме какви страсти и усеща изпитват хората към нас и по какъв начин да реагираме вярно на тях – да изразим състрадание и да предложим помощ или, назад, да не влизаме в контакт с агресора и да избегнем спора.
През първата половина на 20-ти век съветският и руски психолог Надежда Ладигина-Котс е отглеждала шимпанзе на име Джони и забелязала, че маймуната може да изпитва емпатия. Например, в случай че Джони се качвал на покрива, най-лесният метод да го накарате да слезе бил посредством състрадание. Психологът започвала да се преструва, че плаче, след което маймуната незабавно слизала и се вглеждала в лицето ѝ. Изследователката интерпретирала това държание като демонстрация на емпатия.
През 1964 година в Съединени американски щати учени са провели експеримент, при който два макака били поставяни в клетка с бариера по средата, която ги разделяла. Освен това, в едната половина на клетката имало две вериги: в случай че издърпвало първата, то животното можело да получи храна. Ако дърпало втората, то тогава единият макак още веднъж получавал храна, а другият получавал токов удар. В резултат на това маймуните взели участие в опита се научили да разграничават веригите и не дърпали тази, която водела до токов удар на другото животно. А някои маймуни, които сами били претърпели токови удари, спрели изцяло да дърпат двете вериги и сами се лишили от храна няколко дни, написа futurism.bg.
Подобни опити били извършени и с други животни. Например, канадски откриватели от Университета Макгил причинявали болка на мишки – инжектирали им оцетна киселина, формалдехид и изгаряли лапите им с топлинен лъч. След това животните били поставяни по двойки в контейнери. В резултат на това мишките, които гледали по какъв начин съседът им също страда, реагирали на своята болежка по-силно. Този резултат обаче се проявявал единствено когато гризачите били познати един с различен, т.е. били държани дружно в една и съща клетка повече от две седмици преди началото на опита.
Огледалните неврони
През 1992 година откриватели от Университета в Парма за пръв път открили в маймуните макак съществуването на по този начин наречените огледални неврони, които се възбуждали, наблюдавайки други животни. По-късно учените доказали съществуването на такива неврони и при хората.
Съществуват два типа огледални неврони. Едните от тях дават отговор за реакциите на мускулите и повтарянето на дейности след различен човек (или индивид), а другите са виновни за проявлението на емпатия. Тези, които спомагат за появяването на съпреживяване, се намират в темпоралния кортекс и амигдалата. От биологична позиция огледалните неврони и емпатията оказват помощ на животните да оцеляват. Когато членовете на стадото или общността споделят една и съща страст, да вземем за пример дружно се избавят от див звяр или честват дружно, животът им става по-безопасен и по-продуктивен.
Наличието на емпатия при животните допуска, че тази дарба е предадена на хората от техните предшественици – маймуните и се е развила по време на еволюцията на homo sapiens като биологичен тип. Сред аргументите за развиването на съпричастност и състрадание могат да се разграничат три съществени: грижа за потомството, съдействие и реакция на опасност.
Причини за развиването на емпатия
Грижа за поколение
Една от аргументите за развиване на емпатия е грижата за децата. Чувствителността към потребностите на потомството е важна за поддържането на типа и предотвратяването на риска от неговото изгубване. Бебето не може да се грижи единствено за себе си, тъй че родителите би трябвало да могат да схващат по кое време да го нахранят, успокоят или да му извърнат внимание. Децата алармират за тези и други свои потребности посредством реакции като рев и усмивка. Емпатията оказва помощ на родителите вярно да „ разчетат ” сигналите на своите потомци и да реагират на тях по подобаващ метод.
Сътрудничество
Друга причина за еволюцията на емпатията се явявала необходимостта от взаимна работа. Първо, сигурно е доста по-лесно да оцелееш по този метод. Второ, в групата се развива взаимопомощ, защото хората са по-склонни да оказват помощ на тези, които към този момент са им помогнали. Трето, една сплотена общественост може по-добре да се конкурира за запаси с друга група и да противостои взаимно на разнообразни провокации и закани. При груповата работа емпатията оказва помощ да се схващат страстите на другите и, отчитайки ги, да се построи по-добра връзка с членовете на общността.
Отговор на опасност
Способността в точния момент да разпознавате гнева и яростта оказва помощ да се избегнат рискове, пострадвания и даже гибел, т.е. според от обстановката да избегнете източника на експанзия, да заемете отбранителна позиция или да се подготвите за борба. Забавянето на вярната реакция дава преимущество на хищника или агресора при нахлуване против по-слабата плячка.
Емпатията в актуалното общество
Емпатията е вродена човешка дарба, само че не всеки я има. При хората с аутизъм и някои психологични разстройства емпатията от време на време е на доста ниско равнище заради нарушаванията при действието на мозъка.
През 2018 година откриватели от Университета в Кеймбридж проучили дали способността за емпатия при мъжете и дамите се разграничава. За да създадат това, те помолили участниците в опита да отговорят на въпроси в онлайн въпросник и да дават проба от слюнка за генетичен разбор. Оказало се, че на генетично равнище и мъжете, и дамите могат да съпреживяват еднообразно. Но, въз основа на отговорите от въпросника, се оказало, че дамите въпреки всичко били по-съпричастни. Според учените тези резултати са в съответствие с предходни проучвания в тази област. Освен това, откривателите изясняват по-високите качества към емпатия при дамите с другия от мъжете хормонален декор и съществуващите обществени фактори – стандартите и настройките по отношение на специфичните качества на дамите да съпреживяват и да се грижат за другите.
Нови данни от проучване на емпатията, извършено през 2024 г от компанията Businessolver, която към този момент деветата си година се занимава с проучване на тази тематика, акцентират сериозната разлика сред мечтаната и действителната емпатия на работното място. Резултатите от тяхното проучване за положението на съпричастността на работното място State of Workplace Empathy Study демонстрират, че емпатията, макар че е високо ценена от чиновниците на всички равнища, се демонстрира едва, т.е. чиновниците рядко усещат съчувствено държание от другите и надлежно от своя страна не моделират такова.
Например, 85% от чиновниците отбелязвали, че „ демонстрирането, че фамилията на служителя е също толкоз значимо, колкото работата му “ се явява значима част от държанието, показващо проявата на съпричастност на работното място. Обаче единствено 35% са следили сходно държание по отношение на тях от сътрудниците и началниците си. Още по-впечатляващо било, че единствено 30% от участниците заявили, че сами демонстрират сходно държание, макар че всички групи съобщавали, че сега са „ доста по-емпатични “, в сравнение с преди четири години.
Изследването посочило, че фундаментът за устойчива просвета на съпричастност в една компания се основава на способността да се поддържат чиновниците по едно и също време в три области – професионална, персонална и обществена. „ В идеалния случай организациите би трябвало да се стремят към просвета, в която се съчетава високата степен на отговорност с високи равнища на емпатия “, споделя Рей Шанахан, шеф по тактиките в Businessolver. „ Без отчетност, даже среда с високи равнища на емпатия може да замязя на детска градина, а съществуването на мощна отчетност без прояви на емпатия може да уподоби работното място на боен лагер.Най-добрите резултати се реализират при намирането на най-благоприятен баланс сред тях. ”
