Никола Станчев – първият български олимпийски шампион
Спортната популярност на България е едно от нещата, които ни карат да се гордеем, че сме българи. Макар че през днешния ден спортните ни триумфи са малко, задоволително е да се поровим в достиженията ни от предишното, с цел да усетим духа на първенците. Със сигурност със своята борбеност те демонстрират на света какво значи да носиш български дух.
При първите си участия на Олимпийските игри българите не съумяват да се класират на предни позиции, само че това не ги обезкуражава, даже в противен случай – родните спортисти стартират да упражняват още по-усърдно. Така се стига до паметната Олимпиада в Мелбърн през 1956 година, когато Никола Станчев печели златния орден в свободната битка в категория 79 кг. Това го прави първия български олимпийски първенец. Подобна персона заслужава да бъде по-добре позната и по тази причина сме посветили тази обява на него.
Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 година в село Твърдица, Бургаско. Още от дете следи многочислените национални битки в Странджанския край. Въпреки това житейският път на Никола се пресича с битката на съществено равнище напълно инцидентно. През 1949 година младежът е привикан в Ямбол, с цел да свидетелства по дело. Във влака той се засича с борците от Грудово, които отиват на републиканско състезание. Изненадващо те го канят да пристигна с тях. Никола има огромно предпочитание да продължи към столицата, а също така делото в Ямбол се отсрочва. За страдание обаче неналичието на каквито и да било финансови средства го попречва. Младежът обаче е хладнокръвен и подготвен да направи всичко, с цел да стигне до София. Събира стотинки на гарата и в последна сметка, въпреки и с известна доза шанс, съумява да обезпечи сумата и отпътува за столицата.
Още със стъпването си в залата той съумява да впечатли своя ментор, който го назовава саморасъл гений. След две години към този момент е притеглен в ЦСКА. Влиза и в националния тим, след което стартират и интернационалните му изяви. Първият сериозен успех в кариерата на странджанеца е точно на Олимпиадата в Мелбърн.
Състезанието стартира добре за Никола. Той побеждава с 2 на 0 точки един от любимците за спечелването на купата, грузинеца Схиртладзе, от който има три загуби преди този момент в Олимпиадата. В идната среща Станчев се изправя против японеца Кацумарото. Всички чакат триумф от българина, който има две победи против съперника в предходни надпревари. Изненадващо обаче японецът го побеждава с туш. Тогавашният устав разрешава след една загуба даден играч да продължи битката за купата, само че при надалеч по-тежки условия – до финала, а и на него в това число, борецът би трябвало да побеждава единствено с туш.
Възможността за победа с туш във всички останали срещи наподобява невъзможна за експертите, които явно не познават добре българския състезател. Никола Станчев демонстрира, че за българския дух няма непреодолими трудности. Важно е да се означи и заслугата на треньора Райко Петров, с помощта на който борецът съумява да построи една доста печеливша тактичност.
В първата от трите си оставащи срещи Станчев би трябвало да се изправи против западногерманеца Щер. До този миг той два пъти го е побеждавал по точки, само че в никакъв случай с туш. Германецът, за който цел е равният резултат, се бори в въздържан жанр, само пазейки се да не бъде туширан. Никола и неговият треньор плануват това в своята предварителна тактика за дуела. Българинът съзнателно употребява тактичност, в която се прави на жертва и наподобява даже изплашен, оставяйки Щер да вземе самодейността в свои ръце. За всички експерти изходът от този дуел е повече от явен. Според тях с такава битка загубата на българина е неизбежна. Минутите текат, а странджанецът изчаква германецът да стане по-активен. Станчев даже насърчава Щер, като продължава да отстъпва. Така българинът наподобява към този момент лесна плячка, която при идващите няколко офанзиви единствено се пази. Тогава от българската пейка се чува „ Давай! “. Като гръмотевица Станчев се впуска в краката на германеца. Секунда по-късно гърбът на Щер се сгромолясва на тепиха, затиснат от тялото на Никола. Това е туш, който дава начало на победната серия на странджанеца. Заради прелестно измислената и изпълнена тактика някои задгранични публицисти назовават двамата българи “големите актьори ”.
Следващият конкурент на нашия герой е шведът Лимбланд. 36- годишният състезател има стабилен опит на тепиха, заради което мъчно може да бъде надхитрен. Тактиката на българина няма по какъв начин да бъде друга, с изключение на да нападна мощно още от първата секунда, в случай че желае да завоюва с туш. С огромна акуратност последвалото в срещата е разказано от пратениците на “Народен спорт ”:
“Такава изтощителна битка малко на брой бяха виждали. Накрая и двамата бяха изчерпали силите си дотам, че единствено в случай че имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепиха. Само искрица мощ бе нужна за успеха! Искрица единствено!… Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, с цел да пламне последното изпитание. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемогва и единствено по сияещото от благополучие изпотено лице на българина можеше да се познае кой е победителят… ”
След сложната победа Станчев доближава до финала, на който му следва да се изправи против още по-голямо затруднение. Там той среща считания за несломим американец Алън Ходж. Срещата стартира, като пръв в сутерен е българинът. Ходж го хваща в най-хубавата си хватка „ вълчи капан “ и след секунди от носа на Никола потича кръв поради липса на О2. С последни сили странджанецът удържа до почивката. Години по-късно той споделя: „ В този миг щях да се откажа. “ Идва ред американецът да застане в сутерен. Станчев му ползва обичаната си техника „ Чарека “, с която печели 90% от своите срещи. С нея той тръшва непобедимия американец, като ударът в земята е толкоз мощен, че след оповестяването на успеха Ходж остава имобилен на тепиха. Съдиите афишират победа с туш на българина, а това значи златен орден и първа българска олимпийска купа.
След Олимпиадата Никола продължава да се бори. Единадесет пъти става първенец на България, като осем от тях в свободна и три в класическата битка. Печели и балканската купа. Петнадесет години е закрепостен титуляр на категорията. След като се отхвърля от битката, се заема с треньорство. Две-три години е асистент на Райко Петров в националния тим. Въпреки своя опит той не съумява да се утвърди на новото занятие. Животът след битката не е по никакъв начин лек. Той живее в дребната си къща в село Твърдица, която има едвам една стая. До 2003 година претърпява със скромна пенсия от 110 лева, а брачната половинка му Елена взема едвам 50 лева
Общинската конструкция на Съюз на демократичните сили в Бургас и кметът на родното му село Сотир Йовчев вземат решение да оказват помощ на великия българин. Те ангажират строителна компания, която се заема с издигането на къща за бореца. Огромна помощ оказват Боян Радев и други изявени бургаски борци от предишното. Футболният национал Радостин Кишишев подарява 1000 лева персонални пари за къщата. Такава сума за първия олимпийски първенец гласоподава на сесия през май и Общинският съвет в Бургас. За злощастие няколко месеца преди къщата да бъде подготвена, на 13 юли 2009 година Никола Станчев си отива от този свят.
В знак на респект в село Твърдица е открит негов монумент през 2011 година Никола Станчев е наименуван от треньора Райко Петров „ Гагарин на българския спорт “. Неговият сътрудник и другар Боян Радев го дефинира като „ патриарх на огромния български спорт “. Със своето неповторимо достижение от три поредни победи с туш на Олимпиада Станчев остава вечно освен в българската спортна памет, само че и в тази на останалия свят.
Източник: bulgarianhistory.org
създател: СЛАВА
...
При първите си участия на Олимпийските игри българите не съумяват да се класират на предни позиции, само че това не ги обезкуражава, даже в противен случай – родните спортисти стартират да упражняват още по-усърдно. Така се стига до паметната Олимпиада в Мелбърн през 1956 година, когато Никола Станчев печели златния орден в свободната битка в категория 79 кг. Това го прави първия български олимпийски първенец. Подобна персона заслужава да бъде по-добре позната и по тази причина сме посветили тази обява на него.
Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 година в село Твърдица, Бургаско. Още от дете следи многочислените национални битки в Странджанския край. Въпреки това житейският път на Никола се пресича с битката на съществено равнище напълно инцидентно. През 1949 година младежът е привикан в Ямбол, с цел да свидетелства по дело. Във влака той се засича с борците от Грудово, които отиват на републиканско състезание. Изненадващо те го канят да пристигна с тях. Никола има огромно предпочитание да продължи към столицата, а също така делото в Ямбол се отсрочва. За страдание обаче неналичието на каквито и да било финансови средства го попречва. Младежът обаче е хладнокръвен и подготвен да направи всичко, с цел да стигне до София. Събира стотинки на гарата и в последна сметка, въпреки и с известна доза шанс, съумява да обезпечи сумата и отпътува за столицата.
Още със стъпването си в залата той съумява да впечатли своя ментор, който го назовава саморасъл гений. След две години към този момент е притеглен в ЦСКА. Влиза и в националния тим, след което стартират и интернационалните му изяви. Първият сериозен успех в кариерата на странджанеца е точно на Олимпиадата в Мелбърн.
Състезанието стартира добре за Никола. Той побеждава с 2 на 0 точки един от любимците за спечелването на купата, грузинеца Схиртладзе, от който има три загуби преди този момент в Олимпиадата. В идната среща Станчев се изправя против японеца Кацумарото. Всички чакат триумф от българина, който има две победи против съперника в предходни надпревари. Изненадващо обаче японецът го побеждава с туш. Тогавашният устав разрешава след една загуба даден играч да продължи битката за купата, само че при надалеч по-тежки условия – до финала, а и на него в това число, борецът би трябвало да побеждава единствено с туш.
Възможността за победа с туш във всички останали срещи наподобява невъзможна за експертите, които явно не познават добре българския състезател. Никола Станчев демонстрира, че за българския дух няма непреодолими трудности. Важно е да се означи и заслугата на треньора Райко Петров, с помощта на който борецът съумява да построи една доста печеливша тактичност.
В първата от трите си оставащи срещи Станчев би трябвало да се изправи против западногерманеца Щер. До този миг той два пъти го е побеждавал по точки, само че в никакъв случай с туш. Германецът, за който цел е равният резултат, се бори в въздържан жанр, само пазейки се да не бъде туширан. Никола и неговият треньор плануват това в своята предварителна тактика за дуела. Българинът съзнателно употребява тактичност, в която се прави на жертва и наподобява даже изплашен, оставяйки Щер да вземе самодейността в свои ръце. За всички експерти изходът от този дуел е повече от явен. Според тях с такава битка загубата на българина е неизбежна. Минутите текат, а странджанецът изчаква германецът да стане по-активен. Станчев даже насърчава Щер, като продължава да отстъпва. Така българинът наподобява към този момент лесна плячка, която при идващите няколко офанзиви единствено се пази. Тогава от българската пейка се чува „ Давай! “. Като гръмотевица Станчев се впуска в краката на германеца. Секунда по-късно гърбът на Щер се сгромолясва на тепиха, затиснат от тялото на Никола. Това е туш, който дава начало на победната серия на странджанеца. Заради прелестно измислената и изпълнена тактика някои задгранични публицисти назовават двамата българи “големите актьори ”.
Следващият конкурент на нашия герой е шведът Лимбланд. 36- годишният състезател има стабилен опит на тепиха, заради което мъчно може да бъде надхитрен. Тактиката на българина няма по какъв начин да бъде друга, с изключение на да нападна мощно още от първата секунда, в случай че желае да завоюва с туш. С огромна акуратност последвалото в срещата е разказано от пратениците на “Народен спорт ”:
“Такава изтощителна битка малко на брой бяха виждали. Накрая и двамата бяха изчерпали силите си дотам, че единствено в случай че имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепиха. Само искрица мощ бе нужна за успеха! Искрица единствено!… Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, с цел да пламне последното изпитание. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемогва и единствено по сияещото от благополучие изпотено лице на българина можеше да се познае кой е победителят… ”
След сложната победа Станчев доближава до финала, на който му следва да се изправи против още по-голямо затруднение. Там той среща считания за несломим американец Алън Ходж. Срещата стартира, като пръв в сутерен е българинът. Ходж го хваща в най-хубавата си хватка „ вълчи капан “ и след секунди от носа на Никола потича кръв поради липса на О2. С последни сили странджанецът удържа до почивката. Години по-късно той споделя: „ В този миг щях да се откажа. “ Идва ред американецът да застане в сутерен. Станчев му ползва обичаната си техника „ Чарека “, с която печели 90% от своите срещи. С нея той тръшва непобедимия американец, като ударът в земята е толкоз мощен, че след оповестяването на успеха Ходж остава имобилен на тепиха. Съдиите афишират победа с туш на българина, а това значи златен орден и първа българска олимпийска купа.
След Олимпиадата Никола продължава да се бори. Единадесет пъти става първенец на България, като осем от тях в свободна и три в класическата битка. Печели и балканската купа. Петнадесет години е закрепостен титуляр на категорията. След като се отхвърля от битката, се заема с треньорство. Две-три години е асистент на Райко Петров в националния тим. Въпреки своя опит той не съумява да се утвърди на новото занятие. Животът след битката не е по никакъв начин лек. Той живее в дребната си къща в село Твърдица, която има едвам една стая. До 2003 година претърпява със скромна пенсия от 110 лева, а брачната половинка му Елена взема едвам 50 лева
Общинската конструкция на Съюз на демократичните сили в Бургас и кметът на родното му село Сотир Йовчев вземат решение да оказват помощ на великия българин. Те ангажират строителна компания, която се заема с издигането на къща за бореца. Огромна помощ оказват Боян Радев и други изявени бургаски борци от предишното. Футболният национал Радостин Кишишев подарява 1000 лева персонални пари за къщата. Такава сума за първия олимпийски първенец гласоподава на сесия през май и Общинският съвет в Бургас. За злощастие няколко месеца преди къщата да бъде подготвена, на 13 юли 2009 година Никола Станчев си отива от този свят.
В знак на респект в село Твърдица е открит негов монумент през 2011 година Никола Станчев е наименуван от треньора Райко Петров „ Гагарин на българския спорт “. Неговият сътрудник и другар Боян Радев го дефинира като „ патриарх на огромния български спорт “. Със своето неповторимо достижение от три поредни победи с туш на Олимпиада Станчев остава вечно освен в българската спортна памет, само че и в тази на останалия свят.
Източник: bulgarianhistory.org
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ