Спортът може да роди много красиви истории и вдъхновяващи истории.

Спортът може да роди доста красиви истории и вдъхновяващи истории. Виждали сме задоволително красиви и вълнуващи истории, които потвърждават, че рестриктивните мерки са само в мисленето. Някога Хенри Форд е споделил, че няма значение в какво има вяра един човек – дали в личния си триумф или в неуспеха си, той постоянно ще е прав. А когато приказваме за спорт, там няма никакво място за подозренията. В доста страни по света, спортът е избавителен пояс за хората, които желаят да изоставен толкоз известното гето.

Бразилия е тъкмо подобен образец, там децата се раждат и получават футболна топка. В Испания футболът е на високо равнище, само че преди един юноша да стигне до професионалната лига, той би трябвало да премине през доста грубо решето, а от време на време и не съумява да продължи. в Съединени американски щати обстановката е малко по-различна, а мелачката за гении е просто жестока. Всеки юноша, който успее да се добере до колежанското равнище, прави всичко допустимо да влага здравето си в спортната кариера, тъй като пристигна ли време за формалните драфтове, възможностите за фрапантна смяна и повече благоприятни условия е изцяло обезпечена. И по този начин доближаваме до историята на Инкуорис „ Инки “ Джонсън.

Като доста други, той също залага на американския футбол. Този спорт, макар всички зрелища, които показва и демонстрира, стартира постепенно и несъмнено да разкрива сериозните рискове, които идват с него. Направените изследвания на към този момент пенсионирани спортисти потвърждават, че след всичките тежки конфликти, организмът претърпява доста съществени деформации. В случая на Джонсън, пенсионирането в никакъв случай не се случва. Атлетът е роден на 12 февруари 1986 година, а тогава майка му е още на 15 години. Семейството е много огромно – 14 индивида живеят в апартамент с две спални. Понеже няма място за всички, множеството членове спят на земята, като се редуват за леглата, а животът в квартала Кърк Ууд е трогателен – наркомани и дилъри се срещат на всяка улица, бедността е съумяла да завладее всички и единствените шансове за реализация са точно посредством спорт.

Инки има доста положителни образци за живота – 8 от неговите чичовци са някогашни пандизчии, които доста постоянно се завръщат назад зад решетките. Следователно една вечер стартира да тренира с брат си, тичайки от светофар до светофар, до момента в който улиците са празни. Бъдещите спортисти не употребяват обувки, тъй като няма скоро да видят нови. И по този начин вечер след вечер, Инки препуска като гневен по улиците с вярата, че когато пристигна време да се кандидатира за някакъв спорт, подготовката ще се отплати. Преди това да се случи, една вечер минава треньора на локалния лицей и записва двете момчета. Тренировките са нещо прелестно, само че момчето е насила да чака майка си да свърши работа в 10 часа вечерта, с цел да го прибере. Треньроите са виждали задоволително хора, които идват с вярата за професионален спорт и бързат да охладят очакванията на Джонсън. Споделят му, че огромните спортни очаквания тук стават професионални крадци, само че не и спортисти. Времето обаче тече и Инки не се предава. Присъства на всяка подготовка, печели стипендия за три години и единственото изискване е просто да играе. Университет в Тениси вижда гения му и го изпраща самоуверено напред. Има нещо още по-важно – това е първият миг, в който Инки спи в легло, което е единствено за него. И по този начин годините в университета минават, само че футболистът си спомня доста добре времето, в което един от треньорите му споделя, че е публично изтеглен за драфтовете. Следващото условие е да приключи последните 10 игри и публично става експерт, договорът го чака, парите са съществени – щастието стои тъкмо зад тези 10 игри. След тази вест, Инки се обажда на майка си и баба си, с цел да им каже, че животът ще се промени и цялото семейство няма да живее на пода с хлебарките и плъховете. Всичко е извънредно близко и действително, след още един сезон, Джонсън може да изкара всички от гетото. Но както постоянно, ориста има доста злокобно възприятие за комизъм.

Във втората игра от тези толкоз заветни 10, Инки играе против тима „ Air Force “, съумява да се сблъска с един от играчите толкоз мощно, че след съдийската свирка не може да се изправи. Споделя, че е усител по какъв начин нещо в тялото му се е прекъснало, този контакт нямал нищо общо с предходните. Всяка молекула О2 е напуснала тялото му. Черното перде се спуска над очите му и това е всичко, което в миналото си е спомнял. Спортистът е изнесен на носилка и още не подозира, че тялото му е претърпяло съдбовни вреди. В болничното заведение стартират да вършат най-различни проучвания, минава през редица скенери и осъзнава, че колкото повече лекари минават, толкоз по-сериозно става ситуацията. В късите си 15 секунди, в които е на мира, чува доктор от другата страна на коридора, който подрежда Инки да бъде върнат в интензивното, тъй като е на път да почине. Едва ли това е най-хубавата вест, която човек би изискал да чуе, освен това от неговия лекуващ доктор.

Диагнозата е отворена подключична артерия. Този тежък удар е направил вътрешен кръвоизлив и интервенцията не дава никакви шансове освен за възобновяване, само че и за оцеляване – хирурзите би трябвало да възвръщат раздраната вена, която в този миг продължавала да кърви. Поради сложността на интервенцията, спорта за младежа е публично изгубена опция. След доста твърдоглавие и кавги, Инки съумява да стигне до болница, която предлага следното. Да изреже нерви от избрана част от неговото тяло, с която да се опита да възвърне потърпевшите в дясната му ръка. Разбира се, след тази намеса следват доста съществени вреди за човешкото тяло.

Ако нервите се вземат от крайници, възможностите за Джонсън да куца, са огромни. Ако се вземат от лявата ръка, парализата и на двете е обезпечена. Евентуално изборът е да се вземат нерви от дясната страна на гръдния панер. Това не е чудотворната интервенция, която ще изправи спортиста и ще разреши да направи кариера, това е просто краткотрайното решение за прекарването на тези толкоз известни оставащи 8 игри.

Това е удължаването на мъката. След всички опити да се приключи сезона, волята на Джонсън не е задоволителна. Тялото му се възвръща постепенно, а възможностите за връщане на терена са повече от невъзможни. Животът обаче продължава, Инки написа своята история, приключва логика на психиката и постоянно получава шанса да приказва пред студенти в цяла Америка. Обикновено приключва своите обществени изявления по този начин:

„ Дясната ми ръка е парализирана, това е моята огромна рана. Не мога да я употребявам и в никакъв случай повече няма да я усетя. Това е моята рана и тя е забележима, само че до момента в който моята рана може да се разпознае от Вас, вашите рани са скрити надълбоко в самите вас. “