Донислав Донев: Танцът е щастие
Спортът е тип изкуство, а танците в даден миг са тип спорт. Танцът е благополучие. Има една доста странна композиция сред двете, която се пробвам да схвана към този момент седем години. Това сподели професионалният танцьор, хореограф и състезателен публицист Донислав Донев в предаването " Животът на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова.
Още на 10-годишна възраст той постъпва в хореографска паралелка. Първата му работа като професионален танцьор е във Формация " Етника “. След това той се насочва към групировката на Лили Игнатова, където работи до разпадането й.
Става хореограф по насила. Докато е студент в академията в Пловдив получава предложение от учителката му, която го е подготвила за хореографското учебно заведение. Става преподавател по национални танци на учениците от 1. до 12. клас в 144-о учебно заведение в " Младост “.
" Всеки един клас беше извънредно строго самостоятелен, има разлика. Работех по друг метод с всички класове. На огромните не можеш да им хванеш страха, на тях би трябвало да им хванеш доверието. След тези седем години, в които преподавах, стигнах до извода, че за децата от 1. до 4. клас съм като Бог, за тези сред 5. и 7. съм по-скоро човек за образец, а за тези от 8. до 12. съм като по-голям батко, който постоянно дава препоръките, знае по какъв начин да ги укроти. С 5., 6. и 7. клас работех най-добре. Най-приятно ми беше да работя със седмокласниците, тъй като те към този момент имат някаква концепция накъде ще се насочат. И тук идва най-хубавото, тъй като ти успяваш да си подбереш от тези деца подобаващите фрагменти за ансамбъла на учебното заведение, допустимо най-хубавото, и тези, които най-вече желаят да се занимават с това “, описа Донислав Донев.
С тези групи той печели доста награди и състезания.
Въображението е основният детайл за сполучливата хореография. " Ако нямаш въображение, няма по какъв начин да си представиш всички фигури и комбинации и дали е по силите на децата да ги създадат. С доста от класовете се получаваше една страхотна симбиоза сред преподавател и възпитаници и се получаваха доста хубави танци “, показа хореографът.
Докато преподава, той приключва спортна публицистика в Националната спортна академия.
След седем години преподавателска активност той се насочва към ново предизвикателство – става състезателен публицист. Занимава се с това към този момент седма година. Смята, че танците му оказват помощ за дребните елементи в спорта, които нормално бягат на множеството спортни публицисти.
Продължава да се занимава и с хореография, само че към този момент любителски.
" Танците развиват цялостната съгласуваност на тялото, както и издръжливостта. Учат и на дисциплинираност, и на професионализъм “, сподели още Донислав Донев.
Още на 10-годишна възраст той постъпва в хореографска паралелка. Първата му работа като професионален танцьор е във Формация " Етника “. След това той се насочва към групировката на Лили Игнатова, където работи до разпадането й.
Става хореограф по насила. Докато е студент в академията в Пловдив получава предложение от учителката му, която го е подготвила за хореографското учебно заведение. Става преподавател по национални танци на учениците от 1. до 12. клас в 144-о учебно заведение в " Младост “.
" Всеки един клас беше извънредно строго самостоятелен, има разлика. Работех по друг метод с всички класове. На огромните не можеш да им хванеш страха, на тях би трябвало да им хванеш доверието. След тези седем години, в които преподавах, стигнах до извода, че за децата от 1. до 4. клас съм като Бог, за тези сред 5. и 7. съм по-скоро човек за образец, а за тези от 8. до 12. съм като по-голям батко, който постоянно дава препоръките, знае по какъв начин да ги укроти. С 5., 6. и 7. клас работех най-добре. Най-приятно ми беше да работя със седмокласниците, тъй като те към този момент имат някаква концепция накъде ще се насочат. И тук идва най-хубавото, тъй като ти успяваш да си подбереш от тези деца подобаващите фрагменти за ансамбъла на учебното заведение, допустимо най-хубавото, и тези, които най-вече желаят да се занимават с това “, описа Донислав Донев.
С тези групи той печели доста награди и състезания.
Въображението е основният детайл за сполучливата хореография. " Ако нямаш въображение, няма по какъв начин да си представиш всички фигури и комбинации и дали е по силите на децата да ги създадат. С доста от класовете се получаваше една страхотна симбиоза сред преподавател и възпитаници и се получаваха доста хубави танци “, показа хореографът.
Докато преподава, той приключва спортна публицистика в Националната спортна академия.
След седем години преподавателска активност той се насочва към ново предизвикателство – става състезателен публицист. Занимава се с това към този момент седма година. Смята, че танците му оказват помощ за дребните елементи в спорта, които нормално бягат на множеството спортни публицисти.
Продължава да се занимава и с хореография, само че към този момент любителски.
" Танците развиват цялостната съгласуваност на тялото, както и издръжливостта. Учат и на дисциплинираност, и на професионализъм “, сподели още Донислав Донев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ