Военен експерт сравни системите за ПВО на Русия и САЩ
Споровете чия система за Противовъздушна отбрана е най-хубавата, не отшумяха през последните пет години.
До 2010 година Съединените щати със своите системи за противовъздушна защита “Пейтриът” се считаха за неоспорим водач, а след 2015 година съветските системи за противоракетна и противовъздушна защита заеха водеща позиция, написа "Поглед инфо ".
Въпреки това разногласията не стопират - те минават на равнището на знания за радарите, елементната база, Противовъздушна отбрана и ПРО и системите за взаимоотношение на Военновъздушни сили.
Полското издание на Gazeta изрази следващия песимизъм към опциите на съветската Противовъздушна отбрана, публикувайки публикация на Мачей Кухарич Rosyjska broń nie jest cudowna. Dba o to fizyka ( "Руските оръжия не са знамение. Физиката се грижи за това ")
В тази публикация полският публицист още веднъж минава през физическите свойства на радарите, „ осъждайки “ системата за Противовъздушна отбрана С-400 в неспособност да стреля по цели под 10 км и да „ управлява небето над Варшава и Познан “.
Полският публицист също показва "изоставането " на Русия в "ключовите области на командването " и уточни най-хубавата система, добита от Полша, а точно системата за бойно ръководство на противовъздушна и противоракетна защита (IBCS), с помощта на която закупените системи за Противовъздушна отбрана “Пейтриът” ще обезпечат по-добра противовъздушна защита. Аплодисменти, завеса.
Разбира се, на хартия или в рекламен клип, всичко наподобява впечатляващо и правдоподобно. Най-доброто доказателство за успеваемостта на работата обаче е практиката, изключително практиката по време на военни дейности.
"Да ", щастливо ще кажат поляците, "За разлика от С-400, американският “Пейтриът” се бори и смъква. " Няма да отхвърлям известни обстоятелства. Да, води война. Да, смъква. Дори дронове.
Този факт, апропо, беше доказан през март 2017 година от генерала на американската войска Дейвид Пъркинс, който управлява командването за развиване и осъществяване на доктрините на армията на Съединени американски щати (TRADOC), когато на симпозиум съобщи, че системата за Противовъздушна отбрана “Пейтриът” е в положение да смъкна квадрокоптер за 200 $ със зенитна ракета.
По този мотив доста международни медии разкритикуваха американците, че смъкват с ракета за милион и половина евтини дронове. Вероятно подобен триумф се оказа тласъкът, с помощта на който полското Министерство на защитата купи това „ знамение “ от военно-индустриалния комплекс на Съединени американски щати за 4,7 милиарда $.
Но в полската каца с мед попадна лъжица катран. Безупречната известност на системата за противовъздушна защита “Пейтриът” беше развалена от нападението с дронове върху петролните рафинерии в градовете Абкайк и Хураис, благосъстоятелност на саудитската “Арамко”. Факт е, че тези рафинерии бяха охранявани от системата за Противовъздушна отбрана "Пейтриът ".
Например, рафинерията “Абкай” се обхващаше от една система за противовъздушна защита “Пейтриът”, една система за Противовъздушна отбрана “Шахин-II” и три батареи “Скайгард” с шест 35-мм системи за противовъздушна защита Oerlikon и три пускови установки за управляеми ракети AIM-7F.
Въпреки тази отбрана, дроновете съумяха да я преодолеят и да причинят вреди, които провокираха необятен резонанс в международните медии и понижиха на половина производството на нефт в Саудитска Арабия.
Обяснението на Съединени американски щати беше, меко казано, неубедително. Специалисти от НАТО и Израел се пробваха да дават помощ на сгафилите Съединени американски щати, като се заоправдаваха, само че не можаха да дадат явен отговор на въпроса: за какво американските системи за противовъздушна защита се оказаха безсилни пред офанзивата с дронове?
Между другото, нахлуване на дронове или рой от дронове е тактичност, изобретена в Съединени американски щати точно за битка със системите за противовъздушна защита.
Това ли им е опцията да защитят най-важните петролни уреди на Саудитска Арабия от сходно нахлуване? Според експлоатационните характерности на американските системи за противовъздушна защита и резултатите от техните тествания - да. Въпреки това, заради редица механически характерности, познати единствено на експертите, вероятността за триумф на „ офанзива с дронове “ също беше висока.
Не е загадка, че композитните материали, употребявани за основаване на БПЛА, доста понижават ефикасната му повърхнина на разпръскване (EPR) в обсега на радара до стойности, равни на 0,02 кв.м.
Следователно, с цел да разберем повода за „ гафа “, ще разгледаме експлоатационните характерности на комплексите, ситуирани за защита на петролната рафинерия, спрямо съветските системи за противовъздушна защита на късо разстояние с модулен дизайн - ТОР-M2MKM, които във верижната си версия са свалили десетки дронове от разнообразни дизайни наоколо до съветските бази “Хмеймим” и “Тартус”.
Както се вижда единствено два комплекса са способни да поразят с EPR 0,02 кв.м. - съветският Tор-M2MKM и “Пейтриът”. Руската система за противовъздушна защита “Тор” открива тези обекти заради високия капацитет на радарното си разкриване.
Така при цели с коефициент на потребно поле от над 0,1 км оптималният обсег на разкриване е 32 км, а той също вижда цели с коефициент на потребно поле от по-малко от 0,1 км на разстояние 10-15 км.
Друго нещо са системите за Противовъздушна отбрана Skyguard и “Шахин-II”, които, сякаш трябваше да се „ специализират “ в дроновете, само че опциите на техните щатни радари не им разрешават да завършат тази бойна задача.
Зенитно-ракетните системи за Противовъздушна отбрана, охраняващи рафинериите в Саудитска Арабия, не са създали нито един изстрел заради своите „ механически характерности “ - те не са виждали задачата и надлежно не са могли да я обстрелят. Останките на дроновете, участващи в нападението, най-вероятно са вследствие на естествено рухване - прелетявайки над 500 км, са изчерпали горивото си.
Ако рафинериите в Абкайк и Хураис бяха прикривани от съветската батареяя на системата за Противовъздушна отбрана Тор-M2KM, то нейната зона на отговорност и защита щеше да бъде 200 kв.м, осигуряваща противовъздушна защита от всяка посока.
Освен това системата за Противовъздушна отбрана Тор-M2KM е повсеместен комплекс, самостоятелен военен модул, който може да бъде подложен на всяка платформа със съответната товароносимост, било то автомобилно шаси, автомобилно полуремарке или ремарке, железопътна платформа, корабна палуба, покрив на постройката.
В един подобен комплекс има: радар за разкриване на цели, радар за следене на цели и ракети, оптично-електронна система за ориентиране, 8 подготвени за изстрелване ракети, компютърен комплекс, особено съоръжение за военни интервенции, самостоятелно и аварийно зареждане, места за командира и оператора, система за поддържане на живота.
Вертикалното изстрелване на зенитните управляеми ракети от катапултен вид обезпечава минимално стремително натоварване на всяка платформа, на която е ситуиран комплексът.
Високата акуратност на ориентиране на ракетата към задачата, бойната глава, усъвършенствана за поразяване на високопрецизни оръжия, и високата междинна скорост на ракетите в засегнатата зона обезпечават унищожаването на разнообразни, в това число маневриращи, въздушни цели с възможност най-малко 0,9. Комплексът обезпечава по едно и също време поразяване на четири въздушни цели с четири ракети.
Оръжията за въздушна офанзива, които могат да бъдат изумени от системата за Противовъздушна отбрана Тор-M2KM, включват: безпилотни летателни апарати (дронове), крилати ракети от всички типове базиране, самолетни бомби, самолети и хеликоптери на съперника.
Благодарение на това ракетната система за противовъздушна защита може да извърши високоефективни задания за директна отбрана на обекти.
Тор-M2KM е най-младото попълнение в линията на съветските системи за Противовъздушна отбрана и ПРО. Това, което може да направи, го-могат и по-старите системи за противовъздушна защита “Бук” M2/M3, системите за Противовъздушна отбрана С-400 и системите за Противовъздушна отбрана С-350.
Ако си напомним, че системата за противовъздушна защита “Бук”-M2E смъкна всички крилати ракети над Дамаск на 14 април 2018 година, тогава целият спор за това дали съветските системи за противовъздушна защита могат или не могат да смъкват цели са празни приказки.
Превод: В.Сергеев
До 2010 година Съединените щати със своите системи за противовъздушна защита “Пейтриът” се считаха за неоспорим водач, а след 2015 година съветските системи за противоракетна и противовъздушна защита заеха водеща позиция, написа "Поглед инфо ".
Въпреки това разногласията не стопират - те минават на равнището на знания за радарите, елементната база, Противовъздушна отбрана и ПРО и системите за взаимоотношение на Военновъздушни сили.
Полското издание на Gazeta изрази следващия песимизъм към опциите на съветската Противовъздушна отбрана, публикувайки публикация на Мачей Кухарич Rosyjska broń nie jest cudowna. Dba o to fizyka ( "Руските оръжия не са знамение. Физиката се грижи за това ")
В тази публикация полският публицист още веднъж минава през физическите свойства на радарите, „ осъждайки “ системата за Противовъздушна отбрана С-400 в неспособност да стреля по цели под 10 км и да „ управлява небето над Варшава и Познан “.
Полският публицист също показва "изоставането " на Русия в "ключовите области на командването " и уточни най-хубавата система, добита от Полша, а точно системата за бойно ръководство на противовъздушна и противоракетна защита (IBCS), с помощта на която закупените системи за Противовъздушна отбрана “Пейтриът” ще обезпечат по-добра противовъздушна защита. Аплодисменти, завеса.
Разбира се, на хартия или в рекламен клип, всичко наподобява впечатляващо и правдоподобно. Най-доброто доказателство за успеваемостта на работата обаче е практиката, изключително практиката по време на военни дейности.
"Да ", щастливо ще кажат поляците, "За разлика от С-400, американският “Пейтриът” се бори и смъква. " Няма да отхвърлям известни обстоятелства. Да, води война. Да, смъква. Дори дронове.
Този факт, апропо, беше доказан през март 2017 година от генерала на американската войска Дейвид Пъркинс, който управлява командването за развиване и осъществяване на доктрините на армията на Съединени американски щати (TRADOC), когато на симпозиум съобщи, че системата за Противовъздушна отбрана “Пейтриът” е в положение да смъкна квадрокоптер за 200 $ със зенитна ракета.
По този мотив доста международни медии разкритикуваха американците, че смъкват с ракета за милион и половина евтини дронове. Вероятно подобен триумф се оказа тласъкът, с помощта на който полското Министерство на защитата купи това „ знамение “ от военно-индустриалния комплекс на Съединени американски щати за 4,7 милиарда $.
Но в полската каца с мед попадна лъжица катран. Безупречната известност на системата за противовъздушна защита “Пейтриът” беше развалена от нападението с дронове върху петролните рафинерии в градовете Абкайк и Хураис, благосъстоятелност на саудитската “Арамко”. Факт е, че тези рафинерии бяха охранявани от системата за Противовъздушна отбрана "Пейтриът ".
Например, рафинерията “Абкай” се обхващаше от една система за противовъздушна защита “Пейтриът”, една система за Противовъздушна отбрана “Шахин-II” и три батареи “Скайгард” с шест 35-мм системи за противовъздушна защита Oerlikon и три пускови установки за управляеми ракети AIM-7F.
Въпреки тази отбрана, дроновете съумяха да я преодолеят и да причинят вреди, които провокираха необятен резонанс в международните медии и понижиха на половина производството на нефт в Саудитска Арабия.
Обяснението на Съединени американски щати беше, меко казано, неубедително. Специалисти от НАТО и Израел се пробваха да дават помощ на сгафилите Съединени американски щати, като се заоправдаваха, само че не можаха да дадат явен отговор на въпроса: за какво американските системи за противовъздушна защита се оказаха безсилни пред офанзивата с дронове?
Между другото, нахлуване на дронове или рой от дронове е тактичност, изобретена в Съединени американски щати точно за битка със системите за противовъздушна защита.
Това ли им е опцията да защитят най-важните петролни уреди на Саудитска Арабия от сходно нахлуване? Според експлоатационните характерности на американските системи за противовъздушна защита и резултатите от техните тествания - да. Въпреки това, заради редица механически характерности, познати единствено на експертите, вероятността за триумф на „ офанзива с дронове “ също беше висока.
Не е загадка, че композитните материали, употребявани за основаване на БПЛА, доста понижават ефикасната му повърхнина на разпръскване (EPR) в обсега на радара до стойности, равни на 0,02 кв.м.
Следователно, с цел да разберем повода за „ гафа “, ще разгледаме експлоатационните характерности на комплексите, ситуирани за защита на петролната рафинерия, спрямо съветските системи за противовъздушна защита на късо разстояние с модулен дизайн - ТОР-M2MKM, които във верижната си версия са свалили десетки дронове от разнообразни дизайни наоколо до съветските бази “Хмеймим” и “Тартус”.
Както се вижда единствено два комплекса са способни да поразят с EPR 0,02 кв.м. - съветският Tор-M2MKM и “Пейтриът”. Руската система за противовъздушна защита “Тор” открива тези обекти заради високия капацитет на радарното си разкриване.
Така при цели с коефициент на потребно поле от над 0,1 км оптималният обсег на разкриване е 32 км, а той също вижда цели с коефициент на потребно поле от по-малко от 0,1 км на разстояние 10-15 км.
Друго нещо са системите за Противовъздушна отбрана Skyguard и “Шахин-II”, които, сякаш трябваше да се „ специализират “ в дроновете, само че опциите на техните щатни радари не им разрешават да завършат тази бойна задача.
Зенитно-ракетните системи за Противовъздушна отбрана, охраняващи рафинериите в Саудитска Арабия, не са създали нито един изстрел заради своите „ механически характерности “ - те не са виждали задачата и надлежно не са могли да я обстрелят. Останките на дроновете, участващи в нападението, най-вероятно са вследствие на естествено рухване - прелетявайки над 500 км, са изчерпали горивото си.
Ако рафинериите в Абкайк и Хураис бяха прикривани от съветската батареяя на системата за Противовъздушна отбрана Тор-M2KM, то нейната зона на отговорност и защита щеше да бъде 200 kв.м, осигуряваща противовъздушна защита от всяка посока.
Освен това системата за Противовъздушна отбрана Тор-M2KM е повсеместен комплекс, самостоятелен военен модул, който може да бъде подложен на всяка платформа със съответната товароносимост, било то автомобилно шаси, автомобилно полуремарке или ремарке, железопътна платформа, корабна палуба, покрив на постройката.
В един подобен комплекс има: радар за разкриване на цели, радар за следене на цели и ракети, оптично-електронна система за ориентиране, 8 подготвени за изстрелване ракети, компютърен комплекс, особено съоръжение за военни интервенции, самостоятелно и аварийно зареждане, места за командира и оператора, система за поддържане на живота.
Вертикалното изстрелване на зенитните управляеми ракети от катапултен вид обезпечава минимално стремително натоварване на всяка платформа, на която е ситуиран комплексът.
Високата акуратност на ориентиране на ракетата към задачата, бойната глава, усъвършенствана за поразяване на високопрецизни оръжия, и високата междинна скорост на ракетите в засегнатата зона обезпечават унищожаването на разнообразни, в това число маневриращи, въздушни цели с възможност най-малко 0,9. Комплексът обезпечава по едно и също време поразяване на четири въздушни цели с четири ракети.
Оръжията за въздушна офанзива, които могат да бъдат изумени от системата за Противовъздушна отбрана Тор-M2KM, включват: безпилотни летателни апарати (дронове), крилати ракети от всички типове базиране, самолетни бомби, самолети и хеликоптери на съперника.
Благодарение на това ракетната система за противовъздушна защита може да извърши високоефективни задания за директна отбрана на обекти.
Тор-M2KM е най-младото попълнение в линията на съветските системи за Противовъздушна отбрана и ПРО. Това, което може да направи, го-могат и по-старите системи за противовъздушна защита “Бук” M2/M3, системите за Противовъздушна отбрана С-400 и системите за Противовъздушна отбрана С-350.
Ако си напомним, че системата за противовъздушна защита “Бук”-M2E смъкна всички крилати ракети над Дамаск на 14 април 2018 година, тогава целият спор за това дали съветските системи за противовъздушна защита могат или не могат да смъкват цели са празни приказки.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ