Според Зита Оравец, преподавател по човешко развитие и семейни науки

Според Зита Оравец, учител по човешко развиване и фамилни науки в Пенсилванския държавен университет, добрината основава мощно, топло възприятие на съгласуваност сред хората. Психолозите разказват това прекарване като „ положителен резонанс “ – къс момент на взаимна неприкритост и доброжелателност, който въздейства даже на физиологично равнище. Усмивките, освобождението на окситоцин – хормона на близостта – и синхронизирането на сърдечния темп са единствено част от процесите, които се задействат. Когато мозъкът отделя окситоцин, допамин и серотонин, те потискат стресовите хормони като кортизола, което последователно може да усъвършенства кръвното налягане и да понижи възпалителните реакции, написа Дарик. 
Какво демонстрират проучванията за „ позитивния резонанс “
Ползите от положителните каузи са измерими. Научни изследвания сочат, че помощта към другите – било то под формата на жест към комшия или присъединяване в доброволческа самодейност – може да облекчи тревогата, да усъвършенства настроението и даже да понижи чувството за физическа болежка.

Експеримент от 2022 година открива, че хора, които постоянно правят добрини, изпитват по-сериозно понижаване на признаците на меланхолия и тревога спрямо контролни групи. Според създателя на проучването Дейвид Крег, обществената съгласуваност е основна за психическото благоденствие, а добротата е един от най-лесните способи да я създадем.

Подобни заключения прави и Менталната здравна фондация на Обединеното кралство: да оказваме помощ на другите укрепва самочувствието, покачва персоналното задоволство и подкрепя прочувствения баланс. Международно изследване, оповестено в Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology, демонстрира още, че добрините понижават обществената изолираност и възприятието за самотност – проблеми, засягащи към един от шестима души по света съгласно данни на Световната здравна организация.