Според вярванията от днес денят започва да расте Православната църква почита

Според вярванията от през днешния ден денят стартира да расте Православната черква уважава на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил извикан да тръгне след Христа. Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден, а слънцето да помръдва " както пиле в яйце ", всеки ден по-малко денят се усилва колкото с просено зърно. Макар и нищожна, вярата за светлина внася прохлада и ведрина в душите на хората. Според националното поверие Андреевден се назовава още и Мечкинден. Легендата споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ". Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, с цел да порастват високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена респект на този ден са младите булки, а точно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, така и булките да пълнеят с новите чеда. На трапезата на този ден би трябвало да участва жито, фасул, леща, грах, просо или ечемик. Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.