Какви опасности дебнат в басейните
Според Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) през последните 20 години се следи осезаемо нарастване на броя на пациентите, получили зараза след потребление на публични басейни.
Въпреки всеобщото мнение, че хлорът незабавно убива попадналите във водата микроорганизми, това не е тъкмо по този начин. Има организми, които са изненадващо устойчиви на хлор и остават живи в продължение на минути и даже дни във водата.
Такъв образец е паразитът Cryptosporidium, който има устойчива обвивка и претърпява най-дълго в хлорираната вода. Заразяването с него става при усвояване на вода от басейн, нечист с паразита, където той може да попадне при къпане на болен човек.
За да не се популяризира болестта, доста значимо е хора, които страдат от диария, да не употребяват публичните басейни - това е главният признак на болестта, породено от паразита.
Cryptosporidium е преди всичко измежду причинителите на инфекции в плувните басейни, следван от бактериите Pseudomonas, Shigella и Legionella.

Последната инфектира индивида единствено при поемане на нечиста с нея вода, което може да се случи и при поемане на дребните капчици от фонтани и други сходни уреди. Това включва и използването на душ, който дълго време не е бил употребен, и е имало условия за застояване на водата в тръбите (в хотелска стая).
В естествени условия бактерията Legionella населява естествени сладководни басейни като реки и езера, където атакува амеби. Попадайки в белия дроб на индивида, тя среща кафези, наречени макрофаги , чиято функционалност е да почистват белия дроб от попаднали в него частици и наподобяват по устройство амебите - точно макрофагите стават жертва на Legionella. Развива се тежка пневмония , чийто извършител е значимо да бъде разпознат от лекарите, с цел да се организира вярно лекуване.
Замърсените басейни може да доведат до инфекции на кожата , ушите , очите . Предотвратяването на всичко това зависи и от самите нас, защото в случай че не следваме някои правила за приложимост на басейна, спомагаме за обезсмислянето на опитите за неговата стерилизация с хлор.
Едно от тези правила е да не влизаме във водата, до момента в който сме заболели. Друго е да не позволяваме да внасяме във водата нечистотия с кожата и държанието си - да вземем за пример, уринирането в басейна е неприемливо.
Дори единствено една минута интензивно потребление на душа преди да влезем в басейна е задоволително , с цел да премахнем огромна част от потта и мръсотията по кожата си.

Защо обезсмисляме използването на хлор
Ето какво се случва, в случай че не минем през душа. Свободният хлор, на който разчитаме да убие микроорганизмите във водата, се свързва с органичните съединения, които внасяме, в случай че не съблюдаваме обикновените хигиенични правила за приложимост на басейна.
Получават се съединения, наречени хлорамини . Именно на тяхното съществуване се дължи миризмата " на хлор ", дразненето в носа и очите, обривите по кожата (освен в случаите на инфекция), а блокиран в тази форма, хлорът не е ефикасен против патогените .
Въпреки всеобщото мнение, че хлорът незабавно убива попадналите във водата микроорганизми, това не е тъкмо по този начин. Има организми, които са изненадващо устойчиви на хлор и остават живи в продължение на минути и даже дни във водата.
Такъв образец е паразитът Cryptosporidium, който има устойчива обвивка и претърпява най-дълго в хлорираната вода. Заразяването с него става при усвояване на вода от басейн, нечист с паразита, където той може да попадне при къпане на болен човек.
За да не се популяризира болестта, доста значимо е хора, които страдат от диария, да не употребяват публичните басейни - това е главният признак на болестта, породено от паразита.
Cryptosporidium е преди всичко измежду причинителите на инфекции в плувните басейни, следван от бактериите Pseudomonas, Shigella и Legionella.

Последната инфектира индивида единствено при поемане на нечиста с нея вода, което може да се случи и при поемане на дребните капчици от фонтани и други сходни уреди. Това включва и използването на душ, който дълго време не е бил употребен, и е имало условия за застояване на водата в тръбите (в хотелска стая).
В естествени условия бактерията Legionella населява естествени сладководни басейни като реки и езера, където атакува амеби. Попадайки в белия дроб на индивида, тя среща кафези, наречени макрофаги , чиято функционалност е да почистват белия дроб от попаднали в него частици и наподобяват по устройство амебите - точно макрофагите стават жертва на Legionella. Развива се тежка пневмония , чийто извършител е значимо да бъде разпознат от лекарите, с цел да се организира вярно лекуване.
Замърсените басейни може да доведат до инфекции на кожата , ушите , очите . Предотвратяването на всичко това зависи и от самите нас, защото в случай че не следваме някои правила за приложимост на басейна, спомагаме за обезсмислянето на опитите за неговата стерилизация с хлор.
Едно от тези правила е да не влизаме във водата, до момента в който сме заболели. Друго е да не позволяваме да внасяме във водата нечистотия с кожата и държанието си - да вземем за пример, уринирането в басейна е неприемливо.
Дори единствено една минута интензивно потребление на душа преди да влезем в басейна е задоволително , с цел да премахнем огромна част от потта и мръсотията по кожата си.

Защо обезсмисляме използването на хлор
Ето какво се случва, в случай че не минем през душа. Свободният хлор, на който разчитаме да убие микроорганизмите във водата, се свързва с органичните съединения, които внасяме, в случай че не съблюдаваме обикновените хигиенични правила за приложимост на басейна.
Получават се съединения, наречени хлорамини . Именно на тяхното съществуване се дължи миризмата " на хлор ", дразненето в носа и очите, обривите по кожата (освен в случаите на инфекция), а блокиран в тази форма, хлорът не е ефикасен против патогените .
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ




