Една красива легенда. Ето кои всъщност са Пижо и Пенда:
Според традицията на 1 март си закичваме мартеница за здраве и благоденствие. И въпреки мартениците да стават все по-разнообразни и съвременни, класическите първомартенски облици си остават Пижо и Пенда. Кои обаче са те и от кое място идва легендата за Пижо и Пенда. Събрахме най-популярните версии:
Влюбените младоженци
Мартеницата е знак на настъващата пролет, на зараждащия се живот, а там където има живот, има и обич.. Според фолклорна легенда Пижо и Пенда били двама влюбени – най-свидните мома и момък на селото. Пижо бил гиздав юнак с червени бузи, непретенциозен, теоретичен на труд и постоянно подготвен да помогне на някого.
Пенда пък била най-хубавата булка с кожа бяла като мляко и коси, черни като катран. Пижо се влюбил от пръв взор в нея, а Пенда отвърнала на възприятията му. Двамата вдигнали женитба за знамение и приказ, с посетители от цялата околия, а хората толкоз им се зарадвали, че ги увековечили във фигурките на червен момък и бяла мома, свързани между тях.
Тракийските Пижо и Пенда
Според тракийската митология Пижо и Пенда в действителност са господ Март и богинята Белона – покровителите на тракийските бойци.
Преди доста, доста години досами небесата, на върха на планината Хемус управлявал бога на смяната Март. Той бил властелинът на пролетта, той вдъхвал нов живот на заспалата от дългия зимен сън земя, той разпуквал пролетните пъпки, от него започвало раззеленяването на природата и пробуждането на всяка гад.
Но боговете също попадат в плен на любовта – в полите на Хемус планина Марто зърнал богинята Белона и завчас се влюбил. Любовта им била толкоз мощна и епична, че се разнасяла от уста на уста, от век на век и била обезсмъртена в традицията да си връзваме мартенички.
Според легендата, 1 март, с изключение на с настъпването на пролетта, се свързвало и с времето, когато мъжете отивали на война. За да ги закрилят боговете на войната Марто и Белона, дамите на воините завързвали за китките и глезените им сплетени червени и бели конци с мъниста.
Легендата за братчето и сестричето Пижо и Пенда
Навремето в Родопите живеело непретенциозно и работливо семейство, чиято огромна тъга била, че не могат да имат деца. Веднъж в дома им се отбила бабичка, която споделила на дамата, че може да им помогне да имат деца: освен това близнаци. За тази цел старицата дала една торба и споделила на дамата да я сложи под леглото.
Но старицата сложила изискване, че близнаците би трябвало да бъдат наречени Пижо и Пенда и когато Пенда стане на 16 години, старицата ще я води със себе си. Жената толкоз се зарадвала на опцията най-накрая да си имат деца, че даже не чула изискването на старицата.
Семейството изпълнило заръката на бабата и една мартенска заран им се родили най-прекрасните деца: руменото момче било кръстено Пижо, а бялото момиче – Пенда.
Времето течало незабелязано, Пижо и Пенда растяли и се разхубавявали с всеки минал ден. Ден преди да станат на 16 Пижо подарил на сестра си наниз със синьо мънисто.
Но пристигнал 16-ият им рожден ден и старицата пристигнала да вземе Пенда. Майката понечила да избави щерка си, само че старицата я трансформирала във вишнево дърво. След което лишила живота на Пенда и си тръгнала с него. Но Пижо се втурнал след старицата, молейки я да върне най-малко живота на сестра му.
Старицата не серпантина, само че и Пижо не се отказвал. Накрая старицата му рекла, че щом толкоз я обича, ще направи по този начин, че постоянно да са дружно, само че ще би трябвало да заплати със личната си кръв.
Пижо се върнал вкъщи, целунал сестра си за последно, положил я до вишневото дърво и със сетния си мирис я прегърнал. Изведнъж на покрива на къщата им се появили два щъркела, а когато бащата се върнал заварил огромно вишнево дърво, в чиито клони били преплетени червен и бял конец – останалите вечно дружно Пижо и Пенда.
