Светът напълно узря за борбата с неоколониализма
Според руснака, който се счита за образован, " неоколониализмът " звучи някак си архаично. Като нещо от остарелия лексикон, зародил в средата на предишния век. Тогава Съюз на съветските социалистически републики поддържа битката на народите на Африка и Азия за избавление от господството на европейските сили, а по-късно им оказа помощ да се борят с опитите на някогашните притежатели да запазят икономическите лостове за надзор на някогашните колонии. И е безусловно несъмнено, че актуалният съветски градски гражданин не възприема себе си като обект на неоколониализма. Не може ли да му хрумне, че и за него важат същите правила, които водещите сили на Запада ползват за жителите на африканските, азиатските или близкоизточните страни?
Това обаче е изцяло неправилно разбиране. А най-хубавото удостоверение за необятно публикувания неоколониализъм в актуалния свят е, че популацията на страните, които не вземат участие в икономическата война, отприщена от Запада против Русия, общо е 85% от популацията на Земята. Това е „ протестното болшинство “, което остава в границите на неоколониалната система. Държавите са принудени да се подчиняват на Съединени американски щати и съдружниците, да се преценяват с по този начин наречените наказания от боязън за ориста на своите компании или политически режими. Но основателите на икономическата война са страни, които съставляват явно малцинство от сили, провеждащи неоколониална политика. Русия се бори с неоколониалния интернационален ред, тъй като неговите водачи заплашват съществуването ни. Всички останали се пробват да извлекат облаги от конфликта ни със Запада, измежду които най-важна е персоналната независимост.
Строго видяно, в случай че задачата на неоколониалната политика в актуалните условия е продължаването на паразитното битие на Запада, то нейният главен инструмент е ограничението на свободите на другите страни по света. На първо място – свободата да избираш оптимално от нужното за сполучливото действие на страната и удобния живот на нейните жители. С други думи, цялата модерна световна стопанска система и огромна част от международната политика са настроени да обезпечат неоколониалната политика на тясна група страни, имащи неповторими конкурентни преимущества в средата на ХХ век. Основната опасност за тази система е Китай, чиито колосални благоприятни условия може да са задоволителни, с цел да предложат опция на западните технологии и решения. Таранът, който разрушава - не безусловно самичък по себе си - отбранителните позиции на този ред, е Русия, която съчетава желанието за персонална независимост с решителността, присъща на страните от самия Запад.
Неоколониалният модел на връзки в своята първа форма поражда, както е известно, откакто вложенията и комерсиалните съглашения се трансформират за Съединени американски щати и Западна Европа в инструмент за политическо ръководство на страните от Третия свят. Конфронтацията сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада през годините на Студената война може да ограничи този модел - Съветският съюз също може да предложи пари и софтуерни решения. Но той можеше да направи това единствено във връзка с дребни и междинни страни - Китай или Индия да вземем за пример бяха прекомерно огромни за него. Освен това 15 години след оповестяването на независимостта на КНР идеологическите несъгласия сред Москва и Пекин доведоха връзките им до най-дълбока рецесия. И след още 10 години Съединени американски щати сами отвориха своите капиталови благоприятни условия за Китай и отвориха личен пазар за него.
Някои приблизително огромни страни - Пакистан или множеството страни от Латинска Америка - незабавно се насочиха към неоколониалната форма на връзки със Запада. Индия беше обречена на такава взаимозависимост заради запазването на архаична социално-икономическа система в тази мощ и спора с Китай. Въпреки това, забележителна група дребни страни от Третия свят получиха от Съюз на съветските социалистически републики нужните запаси, с цел да запазят своята самостоятелност. И всички те се оказаха в сложна позиция, когато Москва по свои вътрешни аргументи потегли да капитулира пред съперниците си в Студената война. И самата Русия, обръщайки се към пазарна стопанска система, влезе в интернационалния ред, който беше следен от страните на Запада.
Най-важна роля за запазването на неоколониализма играят интернационалните институции. Неслучайно интервалът след Студената война е времето на техния невъобразим по исторически стандарти подем. Само тогава МВФ или Световната банка можеха да дефинират макроикономическата политика на цели страни, а Организация на обединените нации можеше да прокарва концепцията за отнемане на обособени страни от суверенни права и прехвърлянето им под „ интернационален “ протекторат. В същото време е явно, че във всеки случай държавните институции на страните, които пазят неоколониалния ред, би трябвало да обезпечат използването на тези правила. Появиха се нови форми на използване на такива политики, да вземем за пример посредством законодателството в региона на околната среда. В резултат на това са известни образци, когато африканските страни не могат да си разрешат да ловят риба в личните си води - техните компании не са имали средства за закупуване на мрежи от откритите от екологичните стандарти.
Трите десетилетия след края на Студената война бяха време на успех за монополите в сериозни области като интернационалните финанси или превоза. Монополният надзор върху транзакциите или фактът, че единствено двама играчи, Съединени американски щати и френско-германският съюз, в този момент могат да създават самолети за дълги дистанции в света, направи живота по-лесен и избави други от транзакционни разноски. Но както сами можехме да се уверим, това сериозно ограничи свободата на външнополитическите решения. Китай е минимум повлиян от неоколониалния ред, тъй като има грамаден вътрешен пазар и в това време е много строго следен от комунистическата партия. Затова точно КНР предложи през 2013 година първата относително безапелационна опция на западните източници на средства за развиване – концепцията за икономическо съдействие „ Един пояс, веднъж “.
Останалият свят употребява платежни системи, от които Западът печели, лети с наети от него самолети, седи в западните обществени мрежи и чете западни медии, интегрирани през последните години с репресивния уред. Фактът, че всичко това във физически аспект е под контрола на монополите, е резултат от рецесията на свободната пазарна стопанска система и в същото време инструмент за ефикасен надзор от тясна група суверенни управляващи. Развитието - на субект или на цяла страна - постоянно изисква цена под формата на освобождение от самостоятелната независимост. Символът на актуалния неоколониализъм е операционната система на джаджата, която ви разрешава да употребявате единствено набор от приложения на монополен производител.
Всъщност по-голямата част от страните в света се стремят да се отърват от неоколониалната взаимозависимост. Но за нас в този момент най-важното е да разберем, че подобен блян е техен личен интерес, който не е безусловно длъжен да служи на задачите и дилемите, преследвани от самата Русия. Действията на Москва по отношение на Запада резонират със стремежите и ползите на останалата част от човечеството. Това обаче въобще не значи, че можем да действаме като негови упълномощени представители, камо ли да чакаме да получим изгоди от това. Русия прогласява битка с неоколониалната система, тъй като сходна режисура на въпроса дава отговор на личните ѝ ползи и полезности. Не би трябвало да се чака, че тези полезности се споделят изцяло от другите. Неотдавнашният референдум за легализирането на еднополовите бракове в Куба е чудесно доказателство, че свободата е чисто субективно нещо.
Но има и безспорна стойност - това е преди всичко самата независимост на избор. Тя надвишава съответните си проявления и е универсална за всички, които в този момент са лишени от такова право. Досега цената за отвод от богатствата на Запада, които идват в един пакет с неоколониалния ред, беше изолираност или отиване в дълбока архаика - това се случи със Северна Корея или Афганистан след август 2021 година Но тъкмо в този момент в света са назрели всички предпоставки, тъй че освобождението от неоколониалната взаимозависимост да не е еднакво на отвод от цивилизацията и нейните богатства. Просто би трябвало да лишим Запада от вярата да резервира изцяло колосалните си привилегии. Когато това се случи, пазарната стопанска система ще се приспособява по този начин, че фирмите да се възползват от новите условия.
Може ли неоколониалният ред да бъде погубен без срутва на цялата световна система? Абсолютно не, тъй като това ще изисква катаклизмите на нова международна война, от която никой не е заинтригуван. Това обаче е изцяло допустимо посредством последователно поправяне на тези пазарни изкривявания и ясни ограничавания на свободата на избор, зародили през последните 50 години. Унищожаването на политическите предпоставки за западния монопол във всичко останало е същинската задача на Русия, Китай, Индия и останалото човечество.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Това обаче е изцяло неправилно разбиране. А най-хубавото удостоверение за необятно публикувания неоколониализъм в актуалния свят е, че популацията на страните, които не вземат участие в икономическата война, отприщена от Запада против Русия, общо е 85% от популацията на Земята. Това е „ протестното болшинство “, което остава в границите на неоколониалната система. Държавите са принудени да се подчиняват на Съединени американски щати и съдружниците, да се преценяват с по този начин наречените наказания от боязън за ориста на своите компании или политически режими. Но основателите на икономическата война са страни, които съставляват явно малцинство от сили, провеждащи неоколониална политика. Русия се бори с неоколониалния интернационален ред, тъй като неговите водачи заплашват съществуването ни. Всички останали се пробват да извлекат облаги от конфликта ни със Запада, измежду които най-важна е персоналната независимост.
Строго видяно, в случай че задачата на неоколониалната политика в актуалните условия е продължаването на паразитното битие на Запада, то нейният главен инструмент е ограничението на свободите на другите страни по света. На първо място – свободата да избираш оптимално от нужното за сполучливото действие на страната и удобния живот на нейните жители. С други думи, цялата модерна световна стопанска система и огромна част от международната политика са настроени да обезпечат неоколониалната политика на тясна група страни, имащи неповторими конкурентни преимущества в средата на ХХ век. Основната опасност за тази система е Китай, чиито колосални благоприятни условия може да са задоволителни, с цел да предложат опция на западните технологии и решения. Таранът, който разрушава - не безусловно самичък по себе си - отбранителните позиции на този ред, е Русия, която съчетава желанието за персонална независимост с решителността, присъща на страните от самия Запад.
Неоколониалният модел на връзки в своята първа форма поражда, както е известно, откакто вложенията и комерсиалните съглашения се трансформират за Съединени американски щати и Западна Европа в инструмент за политическо ръководство на страните от Третия свят. Конфронтацията сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада през годините на Студената война може да ограничи този модел - Съветският съюз също може да предложи пари и софтуерни решения. Но той можеше да направи това единствено във връзка с дребни и междинни страни - Китай или Индия да вземем за пример бяха прекомерно огромни за него. Освен това 15 години след оповестяването на независимостта на КНР идеологическите несъгласия сред Москва и Пекин доведоха връзките им до най-дълбока рецесия. И след още 10 години Съединени американски щати сами отвориха своите капиталови благоприятни условия за Китай и отвориха личен пазар за него.
Някои приблизително огромни страни - Пакистан или множеството страни от Латинска Америка - незабавно се насочиха към неоколониалната форма на връзки със Запада. Индия беше обречена на такава взаимозависимост заради запазването на архаична социално-икономическа система в тази мощ и спора с Китай. Въпреки това, забележителна група дребни страни от Третия свят получиха от Съюз на съветските социалистически републики нужните запаси, с цел да запазят своята самостоятелност. И всички те се оказаха в сложна позиция, когато Москва по свои вътрешни аргументи потегли да капитулира пред съперниците си в Студената война. И самата Русия, обръщайки се към пазарна стопанска система, влезе в интернационалния ред, който беше следен от страните на Запада.
Най-важна роля за запазването на неоколониализма играят интернационалните институции. Неслучайно интервалът след Студената война е времето на техния невъобразим по исторически стандарти подем. Само тогава МВФ или Световната банка можеха да дефинират макроикономическата политика на цели страни, а Организация на обединените нации можеше да прокарва концепцията за отнемане на обособени страни от суверенни права и прехвърлянето им под „ интернационален “ протекторат. В същото време е явно, че във всеки случай държавните институции на страните, които пазят неоколониалния ред, би трябвало да обезпечат използването на тези правила. Появиха се нови форми на използване на такива политики, да вземем за пример посредством законодателството в региона на околната среда. В резултат на това са известни образци, когато африканските страни не могат да си разрешат да ловят риба в личните си води - техните компании не са имали средства за закупуване на мрежи от откритите от екологичните стандарти.
Трите десетилетия след края на Студената война бяха време на успех за монополите в сериозни области като интернационалните финанси или превоза. Монополният надзор върху транзакциите или фактът, че единствено двама играчи, Съединени американски щати и френско-германският съюз, в този момент могат да създават самолети за дълги дистанции в света, направи живота по-лесен и избави други от транзакционни разноски. Но както сами можехме да се уверим, това сериозно ограничи свободата на външнополитическите решения. Китай е минимум повлиян от неоколониалния ред, тъй като има грамаден вътрешен пазар и в това време е много строго следен от комунистическата партия. Затова точно КНР предложи през 2013 година първата относително безапелационна опция на западните източници на средства за развиване – концепцията за икономическо съдействие „ Един пояс, веднъж “.
Останалият свят употребява платежни системи, от които Западът печели, лети с наети от него самолети, седи в западните обществени мрежи и чете западни медии, интегрирани през последните години с репресивния уред. Фактът, че всичко това във физически аспект е под контрола на монополите, е резултат от рецесията на свободната пазарна стопанска система и в същото време инструмент за ефикасен надзор от тясна група суверенни управляващи. Развитието - на субект или на цяла страна - постоянно изисква цена под формата на освобождение от самостоятелната независимост. Символът на актуалния неоколониализъм е операционната система на джаджата, която ви разрешава да употребявате единствено набор от приложения на монополен производител.
Всъщност по-голямата част от страните в света се стремят да се отърват от неоколониалната взаимозависимост. Но за нас в този момент най-важното е да разберем, че подобен блян е техен личен интерес, който не е безусловно длъжен да служи на задачите и дилемите, преследвани от самата Русия. Действията на Москва по отношение на Запада резонират със стремежите и ползите на останалата част от човечеството. Това обаче въобще не значи, че можем да действаме като негови упълномощени представители, камо ли да чакаме да получим изгоди от това. Русия прогласява битка с неоколониалната система, тъй като сходна режисура на въпроса дава отговор на личните ѝ ползи и полезности. Не би трябвало да се чака, че тези полезности се споделят изцяло от другите. Неотдавнашният референдум за легализирането на еднополовите бракове в Куба е чудесно доказателство, че свободата е чисто субективно нещо.
Но има и безспорна стойност - това е преди всичко самата независимост на избор. Тя надвишава съответните си проявления и е универсална за всички, които в този момент са лишени от такова право. Досега цената за отвод от богатствата на Запада, които идват в един пакет с неоколониалния ред, беше изолираност или отиване в дълбока архаика - това се случи със Северна Корея или Афганистан след август 2021 година Но тъкмо в този момент в света са назрели всички предпоставки, тъй че освобождението от неоколониалната взаимозависимост да не е еднакво на отвод от цивилизацията и нейните богатства. Просто би трябвало да лишим Запада от вярата да резервира изцяло колосалните си привилегии. Когато това се случи, пазарната стопанска система ще се приспособява по този начин, че фирмите да се възползват от новите условия.
Може ли неоколониалният ред да бъде погубен без срутва на цялата световна система? Абсолютно не, тъй като това ще изисква катаклизмите на нова международна война, от която никой не е заинтригуван. Това обаче е изцяло допустимо посредством последователно поправяне на тези пазарни изкривявания и ясни ограничавания на свободата на избор, зародили през последните 50 години. Унищожаването на политическите предпоставки за западния монопол във всичко останало е същинската задача на Русия, Китай, Индия и останалото човечество.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ