Фирми от Азербайджан и Турция искат Лукойл в Бургас
Според обявата „ Ченгиз “ и „ Сокар “ към този момент са подали взаимна оферта за закупуване на „ Лукойл Нефтохим Бургас “, като са надминали редица интернационалните съперници и са достигнали финалния стадий на състезанието. Източници настояват, че страните към този момент са били на прага на сключване, когато на 23 октомври американският президент Доналд Тръмп разгласи включването на „ Лукойл “ и неговите дъщерни сдружения в листата със наказания.
Санкциите, наложени „ заради неналичието на сериозен ангажимент от страна на Русия към мирния развой за преустановяване на войната в Украйна “, блокираха и предходната договорка – сред „ Лукойл “ и швейцарската петролна компания „ Гънвор “. Американското Министерство на финансите отхвърли да издаде лиценз за завършване на продажбата, което докара до отдръпване на офертата на „ Гънвор “.
Въпреки турбуленцията към глобите, притежателят на „ Ченгиз холдинг “ – Мехмет Ченгиз – съобщи изрично, че компанията не се отхвърля от проектите си. „ Санкциите бяха наложени, когато към този момент бяхме в стадий на сключване. Ние не се оттеглихме. Сега изследваме какви правни дейности можем да предприемем “, разяснява той пред Patronlar Dunyası.
Ченгиз удостовери, че офертата е подадена взаимно със „ Сокар “ още преди година и че договорката би представлявала инвестиция от към 2,5 милиарда $. „ Рафинерията има потенциал да преработва сред 8 и 10 милиона тона петрол годишно и разполага със лична мрежа от бензиностанции. Имаме съществени съперници, само че сме решителни. Очакваме процесът да завърши в границите на два-три месеца “, съобщи той.
Интересът на „ Ченгиз холдинг “ и „ Сокар “ към най-голямото нефтопреработвателно дружество на Балканите се вписва в по-широкия геополитически подтекст – Турция и Азербайджан се стремят да засилят позициите си в енергийния бранш на Югоизточна Европа. Потенциалната договорка се преглежда като стратегическа освен за двете компании, само че и за София, която ще би трябвало деликатно да балансира сред икономическия интерес и интернационалните наказания против Русия.
Въпреки несигурността, офертата на турско-азерския консорциум остава на масата. А с нея и въпросът – ще успее ли България да се трансформира в нов енергиен мост сред Изтока и Европа или ще остане пленник на геополитическите конфликти към „ Лукойл “?
Санкциите, наложени „ заради неналичието на сериозен ангажимент от страна на Русия към мирния развой за преустановяване на войната в Украйна “, блокираха и предходната договорка – сред „ Лукойл “ и швейцарската петролна компания „ Гънвор “. Американското Министерство на финансите отхвърли да издаде лиценз за завършване на продажбата, което докара до отдръпване на офертата на „ Гънвор “.
Въпреки турбуленцията към глобите, притежателят на „ Ченгиз холдинг “ – Мехмет Ченгиз – съобщи изрично, че компанията не се отхвърля от проектите си. „ Санкциите бяха наложени, когато към този момент бяхме в стадий на сключване. Ние не се оттеглихме. Сега изследваме какви правни дейности можем да предприемем “, разяснява той пред Patronlar Dunyası.
Ченгиз удостовери, че офертата е подадена взаимно със „ Сокар “ още преди година и че договорката би представлявала инвестиция от към 2,5 милиарда $. „ Рафинерията има потенциал да преработва сред 8 и 10 милиона тона петрол годишно и разполага със лична мрежа от бензиностанции. Имаме съществени съперници, само че сме решителни. Очакваме процесът да завърши в границите на два-три месеца “, съобщи той.
Интересът на „ Ченгиз холдинг “ и „ Сокар “ към най-голямото нефтопреработвателно дружество на Балканите се вписва в по-широкия геополитически подтекст – Турция и Азербайджан се стремят да засилят позициите си в енергийния бранш на Югоизточна Европа. Потенциалната договорка се преглежда като стратегическа освен за двете компании, само че и за София, която ще би трябвало деликатно да балансира сред икономическия интерес и интернационалните наказания против Русия.
Въпреки несигурността, офертата на турско-азерския консорциум остава на масата. А с нея и въпросът – ще успее ли България да се трансформира в нов енергиен мост сред Изтока и Европа или ще остане пленник на геополитическите конфликти към „ Лукойл “?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ