За българската делегация на срещата на НАТО на 24.03.2022 г.
Според обява на frognews.bg (Народен глас) от 16.03.2022 година, локалният така наречен Атлантически съвет прикани „ министър-председателят…, като глава на изпълнителната власт, да поеме своята конституционна отговорност в този тежък за България и за Европа миг, като персонално управлява българската делегация. “ на идната в Брюксел среща на 24.03.2022 година на държавните и държавни ръководители на страните от НАТО.
Във връзка с позицията на въпросното формирование се загатва за „ Лидерството, което носи своята отговорност за тази политика (очевидно се има поради на НАТО, а не на България – бел. моя) пред българските гласоподаватели, в строго сходство с буквата и духа на Конституцията на Република България. “, и настояването България да изиска доста разполагане на войски и сили на Алианса на наша територия. Като в същото време и Алиансът като цяло и България в частност усили незабавно и доста военната помощ за Украйна. Нещо повече, появиха се и отзиви, че министър-председателят можел да взима такива решения независимо, без значение и без глоба от Народното събрание. Доколкото става дума за Конституцията, най-малкото неразбиране провокира неналичието на знание както на нейното наличие, а по този начин също включително за структурата на Организацията на Северноатлантическия контракт като не какво да е, а военно-политически блок. От каквато точно позиция, а не по какъв начин да е, би следвало освен да се чете, само че и опознава духа на Конституцията на Република България.
В предходна обява на друга тематика загатнах незадълбочено за това, до каква степен при парламентарна република, каквато съгласно Конституцията въпреки всичко е България, а не премиерска, като непряко от народа прехвърляне във връзка с държавното управление изобщо може да става дума за „ изпълнителна власт “. Камо ли в съответния случай за „ глава “ на такава. Колкото до буквата и духа, на които се базира съгласно цитирания уебсайт така наречен Атлантически съвет, съгласно алинея 1 на член 105: „ Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външна политика на страната в сходство с Конституцията и законите. “. А съгласно алинея 2 на цит. член 105: „ Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност и реализира общото управление на държавната администрация и на Въоръжените сили. “. Подчертах ОБЩОТО, тъй като тук, с изключение на в други разпореждания на Конституцията, се съдържа едно от главните разграничения, що се отнася до пълномощията, сред държавната и президентска институции по отношение на представителството на страната, включително във обединения от вида НАТО. Като оставим настрани неоспоримия факт, че в никакъв случай българският народ не е бил питан и директно не е изразил своя суверенна воля за участие във въпросната групировка, както и събитието, че на никое място в българската Конституция не се загатва такова формирование, доколкото се касае, както стана дума, за военно-политически блок, т. е. за пълномощия съгласно член 100 на същата от компетентността на президента като „ главнокомандващ на въоръжените сили на Република България “, който в качеството на държавен глава също така въплъщава единството на нацията и я съставлява (чл. 92, алинея 1 от Конституцията) в интернационалните връзки, както да се чете и в опит за схващане на нейния дух се пояснява Конституцията, президентът само е оправомощен, включително по силата на директния избор да съставлява освен страната, а и българския народ като суверен в упоменатата организация. Министър-председателят е никой в НАТО. Или в най-хубавия случай подобен, който би могъл вероятно да участва вместо министъра на защитата или на външните работи на едни или други разисквания, без обаче да взе участие във взимане на каквито и да е решения. Тъй като съгласно алинея 4 на член 105 от Конституцията, даже да го приемем за „ глава “ на така наречен „ изпълнителна власт “, неговите функционалности съгласно същата са императивно лимитирани с условието за авансово информиране на и доклад за нейните дейности пред Народното събрание по отношение на създаването и приемането на актове на Европейския съюз. Но не и на НАТО – в строго сходство с буквата на Конституцията! Да не приказваме, че въпросите отнасящи се до войната и мира, както ратификацията на интернационалните контракти, които имат политически и боен темперамент, са от компетентността само на Народното събрание (чл. 84, т. 10 и член 85, алинея 1, т. 1 от Конституцията). Следователно, в случай че отминем незнанието, упоменатият апел съгласно frognews.bg на така наречен Атлантически съвет кой да води българската делегация на срещата в Брюксел на 24.03.2022 година не е повече от неблаговиден опит, в случай че не за бламиране на президента, в последна сметка нямащ друго значение, с изключение на на демонстрация към блян за прекратяване Конституцията на Република България. Разгледано от тази кардинална позиция решението на Министерския съвет по отношение на състава и управлението на делегацията за присъединяване в изключителната среща на държавните и държавни ръководители на страните-членки на НАТО в Брюксел на 24.03.2022 година е само в сходство с буквата и духа на Конституцията на Република България.
Отделен въпрос – отвън предмета на актуалната записка, тъй като изисква освен взор както към предишното, по този начин и визия за бъдещето като по-широк мироглед, а и логичен спор – е за разбирането на българския интерес. И който да би водил българска делегация за упоменатата среща на 24.03.2022 година – президентът или министър председателят, – ще го отстоява и пази ли, и по какъв начин? По този мотив бих напомнил думите на Апостола: „ … Какво желая повече, като виждам Отечеството си, че е свободно! Такова нали е предначертанието ми през днешния ден за него – не да видя себе си на огромен чин, само че да умра братко. Това би трябвало на всеки служащ български: да даваме таквоз намерение и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка страна в цяла Европа. “ (Васил Левски: в писмо до Филип Тотю).
Във връзка с позицията на въпросното формирование се загатва за „ Лидерството, което носи своята отговорност за тази политика (очевидно се има поради на НАТО, а не на България – бел. моя) пред българските гласоподаватели, в строго сходство с буквата и духа на Конституцията на Република България. “, и настояването България да изиска доста разполагане на войски и сили на Алианса на наша територия. Като в същото време и Алиансът като цяло и България в частност усили незабавно и доста военната помощ за Украйна. Нещо повече, появиха се и отзиви, че министър-председателят можел да взима такива решения независимо, без значение и без глоба от Народното събрание. Доколкото става дума за Конституцията, най-малкото неразбиране провокира неналичието на знание както на нейното наличие, а по този начин също включително за структурата на Организацията на Северноатлантическия контракт като не какво да е, а военно-политически блок. От каквато точно позиция, а не по какъв начин да е, би следвало освен да се чете, само че и опознава духа на Конституцията на Република България.
В предходна обява на друга тематика загатнах незадълбочено за това, до каква степен при парламентарна република, каквато съгласно Конституцията въпреки всичко е България, а не премиерска, като непряко от народа прехвърляне във връзка с държавното управление изобщо може да става дума за „ изпълнителна власт “. Камо ли в съответния случай за „ глава “ на такава. Колкото до буквата и духа, на които се базира съгласно цитирания уебсайт така наречен Атлантически съвет, съгласно алинея 1 на член 105: „ Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външна политика на страната в сходство с Конституцията и законите. “. А съгласно алинея 2 на цит. член 105: „ Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност и реализира общото управление на държавната администрация и на Въоръжените сили. “. Подчертах ОБЩОТО, тъй като тук, с изключение на в други разпореждания на Конституцията, се съдържа едно от главните разграничения, що се отнася до пълномощията, сред държавната и президентска институции по отношение на представителството на страната, включително във обединения от вида НАТО. Като оставим настрани неоспоримия факт, че в никакъв случай българският народ не е бил питан и директно не е изразил своя суверенна воля за участие във въпросната групировка, както и събитието, че на никое място в българската Конституция не се загатва такова формирование, доколкото се касае, както стана дума, за военно-политически блок, т. е. за пълномощия съгласно член 100 на същата от компетентността на президента като „ главнокомандващ на въоръжените сили на Република България “, който в качеството на държавен глава също така въплъщава единството на нацията и я съставлява (чл. 92, алинея 1 от Конституцията) в интернационалните връзки, както да се чете и в опит за схващане на нейния дух се пояснява Конституцията, президентът само е оправомощен, включително по силата на директния избор да съставлява освен страната, а и българския народ като суверен в упоменатата организация. Министър-председателят е никой в НАТО. Или в най-хубавия случай подобен, който би могъл вероятно да участва вместо министъра на защитата или на външните работи на едни или други разисквания, без обаче да взе участие във взимане на каквито и да е решения. Тъй като съгласно алинея 4 на член 105 от Конституцията, даже да го приемем за „ глава “ на така наречен „ изпълнителна власт “, неговите функционалности съгласно същата са императивно лимитирани с условието за авансово информиране на и доклад за нейните дейности пред Народното събрание по отношение на създаването и приемането на актове на Европейския съюз. Но не и на НАТО – в строго сходство с буквата на Конституцията! Да не приказваме, че въпросите отнасящи се до войната и мира, както ратификацията на интернационалните контракти, които имат политически и боен темперамент, са от компетентността само на Народното събрание (чл. 84, т. 10 и член 85, алинея 1, т. 1 от Конституцията). Следователно, в случай че отминем незнанието, упоменатият апел съгласно frognews.bg на така наречен Атлантически съвет кой да води българската делегация на срещата в Брюксел на 24.03.2022 година не е повече от неблаговиден опит, в случай че не за бламиране на президента, в последна сметка нямащ друго значение, с изключение на на демонстрация към блян за прекратяване Конституцията на Република България. Разгледано от тази кардинална позиция решението на Министерския съвет по отношение на състава и управлението на делегацията за присъединяване в изключителната среща на държавните и държавни ръководители на страните-членки на НАТО в Брюксел на 24.03.2022 година е само в сходство с буквата и духа на Конституцията на Република България.
Отделен въпрос – отвън предмета на актуалната записка, тъй като изисква освен взор както към предишното, по този начин и визия за бъдещето като по-широк мироглед, а и логичен спор – е за разбирането на българския интерес. И който да би водил българска делегация за упоменатата среща на 24.03.2022 година – президентът или министър председателят, – ще го отстоява и пази ли, и по какъв начин? По този мотив бих напомнил думите на Апостола: „ … Какво желая повече, като виждам Отечеството си, че е свободно! Такова нали е предначертанието ми през днешния ден за него – не да видя себе си на огромен чин, само че да умра братко. Това би трябвало на всеки служащ български: да даваме таквоз намерение и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка страна в цяла Европа. “ (Васил Левски: в писмо до Филип Тотю).
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ