Рушене на светското образование, формален диалог. Какви са критик...
Според изследване на организация „ Тренд “, оповестено в края на март, 57% от българите утвърждават въвеждането на предмет по вяра в постоянната образователна стратегия. Подкрепата е по-висока измежду хората над 70 години, до момента в който измежду младите под 30 години утвърждението е по-ниско. Около 60% от интервюираните имат вяра, че образованието по вяра може да способства за построяването на морални полезности у учениците.
Министърът на образованието Красимир Вълчев съобщи, че не се предлага наложителен час по вяра, а по-скоро час по образование в добродетели. По думите му децата учели за Зевс, за какво да не учат и за Исус.
Предложението е за въвеждане на предмет „ Добродетели и религии “ от първи клас, който да бъде недогматичен и с плуралистичен метод. Концепцията на програмата ще бъде оповестена на 8 май. По думите му няма да се пишат оценки.
Религиите ще се учат в културологичен и исторически аспект, и ще предложим друга от сегашната - неконфесионална стратегия. Това няма да е наложителен час по вероучение, а ще е наложителен час по образование в положително, сподели през днешния ден пред публицисти на полемиката министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
В същото време след формалните изявления в полемиката, след молба от жител в залата всеки присъстващ, който желае учениците в първи клас да учат конфесии, и Българският партиарх Даниил подвигна ръка.
Патриархът ни, който преди месеци се снима, съобщи през днешния ден, че е време „ българската страна да върне религиозното обучение на подобаващото му място в българското учебно заведение “.
Някои участници показаха терзания по отношение на метода на образуване на полемиката, като показаха, че достъпът е бил стеснен и не всички заинтригувани страни са били известени в точния момент.
Граждански рецензии
Гражданските рецензии към предлагането за въвеждане на предмет „ Религия и добродетели “ в българските учебни заведения, изразени по време на и след полемиката в НДК на 24 април 2025 година, обгръщат няколко съществени посоки:
- Липса на бистрота и гласност, стеснен достъп до събитието, подозрения за фиктивен разговор
Няколко цивилен организации и деятели обявиха, че не са били поканени или навреме известени за събитието, макар че тематиката е от необятен публичен интерес. Част от присъстващите показаха мнение, че събитието е било проведено като условност, а не с действителна цел за чуваемост на мненията и съображенията на гражданското общество.
- Опасения за нарушение на светския темперамент на образованието
Много жители и правозащитни организации показаха паника, че даже и в неконфесионален вид, тематиката за религията в образованието основава предпоставки за религиозно въздействие в държавното обучение , което опонира на Конституцията.
Аргументира се, че проучването на религии би трябвало да се води напълно културологично и исторически, без да се смесва с възпитателни цели и без внушения за „ вярно държание “ на база религиозни учения.
- Притеснения по отношение на възрастовата склонност
Родители и специалисти сложиха въпроса дали е уместно възпитаници още в първи клас да бъдат въвеждани в тематики, свързани с религията и морала, които са комплицирани и изискват зрялост и сериозно мислене. Има паники, че децата ще получават едностранчива информация, изключително в подтекст на преподаватели с избрани религиозни убеждения.
- Критика към формата на преподаване
Педагози показаха подозрение, че в действителни условия (особено в дребни обитаеми места) няма да има задоволително готови учители за подобен предмет, и че съществува риск той да бъде воден от неподготвени фрагменти.
Има подозрения, че даже в неконфесионален вид, предметът ще бъде „ сменен “ де факто с вероучение, в случай че бъде оставен в ръцете на локалните учебни заведения и учители без явен надзор.
ФрогНюз
Министърът на образованието Красимир Вълчев съобщи, че не се предлага наложителен час по вяра, а по-скоро час по образование в добродетели. По думите му децата учели за Зевс, за какво да не учат и за Исус.
Предложението е за въвеждане на предмет „ Добродетели и религии “ от първи клас, който да бъде недогматичен и с плуралистичен метод. Концепцията на програмата ще бъде оповестена на 8 май. По думите му няма да се пишат оценки.
Религиите ще се учат в културологичен и исторически аспект, и ще предложим друга от сегашната - неконфесионална стратегия. Това няма да е наложителен час по вероучение, а ще е наложителен час по образование в положително, сподели през днешния ден пред публицисти на полемиката министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
В същото време след формалните изявления в полемиката, след молба от жител в залата всеки присъстващ, който желае учениците в първи клас да учат конфесии, и Българският партиарх Даниил подвигна ръка.
Патриархът ни, който преди месеци се снима, съобщи през днешния ден, че е време „ българската страна да върне религиозното обучение на подобаващото му място в българското учебно заведение “.
Някои участници показаха терзания по отношение на метода на образуване на полемиката, като показаха, че достъпът е бил стеснен и не всички заинтригувани страни са били известени в точния момент.
Граждански рецензии
Гражданските рецензии към предлагането за въвеждане на предмет „ Религия и добродетели “ в българските учебни заведения, изразени по време на и след полемиката в НДК на 24 април 2025 година, обгръщат няколко съществени посоки:
- Липса на бистрота и гласност, стеснен достъп до събитието, подозрения за фиктивен разговор
Няколко цивилен организации и деятели обявиха, че не са били поканени или навреме известени за събитието, макар че тематиката е от необятен публичен интерес. Част от присъстващите показаха мнение, че събитието е било проведено като условност, а не с действителна цел за чуваемост на мненията и съображенията на гражданското общество.
- Опасения за нарушение на светския темперамент на образованието
Много жители и правозащитни организации показаха паника, че даже и в неконфесионален вид, тематиката за религията в образованието основава предпоставки за религиозно въздействие в държавното обучение , което опонира на Конституцията.
Аргументира се, че проучването на религии би трябвало да се води напълно културологично и исторически, без да се смесва с възпитателни цели и без внушения за „ вярно държание “ на база религиозни учения.
- Притеснения по отношение на възрастовата склонност
Родители и специалисти сложиха въпроса дали е уместно възпитаници още в първи клас да бъдат въвеждани в тематики, свързани с религията и морала, които са комплицирани и изискват зрялост и сериозно мислене. Има паники, че децата ще получават едностранчива информация, изключително в подтекст на преподаватели с избрани религиозни убеждения.
- Критика към формата на преподаване
Педагози показаха подозрение, че в действителни условия (особено в дребни обитаеми места) няма да има задоволително готови учители за подобен предмет, и че съществува риск той да бъде воден от неподготвени фрагменти.
Има подозрения, че даже в неконфесионален вид, предметът ще бъде „ сменен “ де факто с вероучение, в случай че бъде оставен в ръцете на локалните учебни заведения и учители без явен надзор.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ