Благословен ден: празник е на християнското семейство
Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътуването, тя и нейното семейство били съпроводени от техните близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото ходило на храма и тя изкачила напълно сама 15-те му стъпала. На най-горното ходило с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, татко на Св. Йоан Кръстител.
След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се прибирали в света, с цел да се омъжат, тя била " дадена " на възрастния си роднина Йосиф, който трябвало да бди над нея.
В българския национален календар този ден е предназначен за
Ден на християнското семейство
От епохи дедите ни имат вяра, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, усвояват значими познания за света към нас. А фамилията ги възпитава и учи в християнските добродетели, то му оказва помощ да построява своя темперамент и развива своите умения и способности. Затова по остарял български бит, паралелно с пожеланията към новородените за здраве, благополучие и наслада, се насочат и благословии, свързани със основаването на дом, изпълнен с благополучие и многочислена челяд.
В някои елементи на България се извършва обичаят " стрижба ", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като по едно и също време с това го благославя с думите: " Айде, в този момент ни е живо кумче – както на златни ножици, по този начин и на сребърни венци ". Всъщност, сребърните венци са неизменима част от сватбения атрибут, а задачата на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.
Отколешна е традицията седмица след раждането на дете в фамилията се замесва погача. В щастливия дом се събират само дами, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна младоженка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се трансформира в същинска рожба. Така щастливият край вдъхва религия в магическата мощ на изречените думи.
В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се назовават " повойни " (от повиване на бебето) и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях дамите отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали хубостта на девойката, а щастливият им край постоянно бил обвързван със сватбата и основаването на семейство.
Според преданията на нашите предци, мома или ерген не би трябвало да се бият с метла, защото съществува риск по-късно да не се оженят.
Друго поверие гласи, че на Великден всяка мома би трябвало да има алено яйце в джоба си, с цел да е бяла и алена, само че никога не би трябвало да го яде през първите три дни, с цел да не остане остаряла мома. Вярвало се също, че в случай че остане неомъжена мома или ерген, причина за това са черните вълшебства, които врачки и баячки се опитвали да скапват по всевъзможен метод. Родителите канели на " питка ", в случай че в дома си имали състарен ерген, защото се смятало, че в случай че обичаят не е спазен, до момента в който е бил дете, няма да се задоми, до момента в който не се извърши.
Кукерските игри също имали роля да ускорят закъснелите сватби, като кукерите " биели " ергените и момите, останали незадомени след сватбарския сезон (от Йордановден до Заговезни). Момъкът, връщан от мома, надявал кукерските одежди и започвал да я преследва с огромна ряпа в ръка и мех с пепел, изричайки на всеослушание: " Не харесваш, връщаш, а в този момент да те забележим! " Народът ни е вярвал, че тези моми спъвали шанса и на останалите и задържали и техните сватби.
В другите елементи на България се спазвали разнообразни традиции. В Габровския край, да вземем за пример, имало специфична околност, в която се извивало хоро, с цел да се показват неомъжените девойки.
Във Видинския край пък ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели радостни песни и извивали кръшни хора. И всичко това, с цел да се даде опция за нови запознанства и бъдещи сватби.
Нашите предци са вярвали, че най-тежкият грях е обвързван с изричането на тежка дума против госпожица или момък. Дума, която би попречила на бъдеща женитба, на основаването на здраво семейство, радващо са на многочислена челяд и благополучие. Ето за какво в националните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите " мома годена одума, одума и къща скапе " ще е отлъчена в отвъдния свят, защото е направила непростителен грях.
Според националните вярвания,
в случай че дамите раждат деца, без да изпитват мощна болежка, членовете на фамилията доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават доста мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по благосклонност на невидимия собственик на къщата.
Обредът, именуван " стопанова манджа ", се правил точно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата участвали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите " Радвай се, стопане! Весели се, къщо! "
След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се прибирали в света, с цел да се омъжат, тя била " дадена " на възрастния си роднина Йосиф, който трябвало да бди над нея.
В българския национален календар този ден е предназначен за
Ден на християнското семейство
От епохи дедите ни имат вяра, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, усвояват значими познания за света към нас. А фамилията ги възпитава и учи в християнските добродетели, то му оказва помощ да построява своя темперамент и развива своите умения и способности. Затова по остарял български бит, паралелно с пожеланията към новородените за здраве, благополучие и наслада, се насочат и благословии, свързани със основаването на дом, изпълнен с благополучие и многочислена челяд.
В някои елементи на България се извършва обичаят " стрижба ", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като по едно и също време с това го благославя с думите: " Айде, в този момент ни е живо кумче – както на златни ножици, по този начин и на сребърни венци ". Всъщност, сребърните венци са неизменима част от сватбения атрибут, а задачата на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.
Отколешна е традицията седмица след раждането на дете в фамилията се замесва погача. В щастливия дом се събират само дами, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна младоженка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се трансформира в същинска рожба. Така щастливият край вдъхва религия в магическата мощ на изречените думи.
В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се назовават " повойни " (от повиване на бебето) и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях дамите отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали хубостта на девойката, а щастливият им край постоянно бил обвързван със сватбата и основаването на семейство.
Според преданията на нашите предци, мома или ерген не би трябвало да се бият с метла, защото съществува риск по-късно да не се оженят.
Друго поверие гласи, че на Великден всяка мома би трябвало да има алено яйце в джоба си, с цел да е бяла и алена, само че никога не би трябвало да го яде през първите три дни, с цел да не остане остаряла мома. Вярвало се също, че в случай че остане неомъжена мома или ерген, причина за това са черните вълшебства, които врачки и баячки се опитвали да скапват по всевъзможен метод. Родителите канели на " питка ", в случай че в дома си имали състарен ерген, защото се смятало, че в случай че обичаят не е спазен, до момента в който е бил дете, няма да се задоми, до момента в който не се извърши.
Кукерските игри също имали роля да ускорят закъснелите сватби, като кукерите " биели " ергените и момите, останали незадомени след сватбарския сезон (от Йордановден до Заговезни). Момъкът, връщан от мома, надявал кукерските одежди и започвал да я преследва с огромна ряпа в ръка и мех с пепел, изричайки на всеослушание: " Не харесваш, връщаш, а в този момент да те забележим! " Народът ни е вярвал, че тези моми спъвали шанса и на останалите и задържали и техните сватби.
В другите елементи на България се спазвали разнообразни традиции. В Габровския край, да вземем за пример, имало специфична околност, в която се извивало хоро, с цел да се показват неомъжените девойки.
Във Видинския край пък ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели радостни песни и извивали кръшни хора. И всичко това, с цел да се даде опция за нови запознанства и бъдещи сватби.
Нашите предци са вярвали, че най-тежкият грях е обвързван с изричането на тежка дума против госпожица или момък. Дума, която би попречила на бъдеща женитба, на основаването на здраво семейство, радващо са на многочислена челяд и благополучие. Ето за какво в националните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите " мома годена одума, одума и къща скапе " ще е отлъчена в отвъдния свят, защото е направила непростителен грях.
Според националните вярвания,
в случай че дамите раждат деца, без да изпитват мощна болежка, членовете на фамилията доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават доста мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по благосклонност на невидимия собственик на къщата.
Обредът, именуван " стопанова манджа ", се правил точно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата участвали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите " Радвай се, стопане! Весели се, къщо! "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ