Според православната християнска традиция Великден се празнува в продължение на

Според православната християнска традиция Великден се чества в продължение на три дни. През нощта на събота против неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи у дома, като се поздравяват с „ Христос Воскресе! Воистина Воскресе! “.

Младоженците през този първи ден от пасхалните празници гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове (сладки и солени) и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези. Основно място на празничната софра заемат козунакът и боядисаните в алено яйца. Те се увиват в зелена забрадка и се носят в храма за освещаване. Едва тогава могат да се поднесат на трапезата и да станат част от празника.

По традиция западните църкви одобряват за максимален християнски празник Рождество и Великден остава на второ място. Великденските обичаи по целия християнски свят нормално са свързани с яйцата. У нас приготовленията за празника протичат през цялата предишна седмица. Великденските яйца се боядисват нормално на Велики Четвъртък, или в събота. С първото, боядисано в алено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, с цел да са здрави и румени през годината. Това яйце се поставя пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз, или се заравя в средата на равнищата, с цел да я пази от градушка.

От антични времена доста култури асоциират яйцето с вселената. Персите да вземем за пример вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата.

Традицията на Великденския заек пък е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на британски католическият празник Истър, Великден.). По това време се е правел обреден лов на зайци. Сега той е към момента част от Великденския празник, само че никой не го възприема като богослужение.

За първи път Великденският заек се загатва в немска приказка от XV век. Там се споделя за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през XVII век от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че, в случай че бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.

Агнето също е извънредно значим знак на Великден. В Централна и Източна Европа то показва Исус и се свързва с неговата гибел, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция показва Исус като божи агнец. В доста домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост. Ето още 10 великденски обичаи от разнообразни точки на света.

1. В Чехия и в Словакия има бит, в който мъжете и момчетата бият дамите и девойките с авансово украсени с ленти принадлежности. Този бит по традиция се организира в понеделник, на втория ден от Великден и не е предопределен толкоз да предизвиква болежка на дамите, едвам ги насърчи към поддържане на положително здраве и хубост.

2. В Австралия извънредно известни са захарни и шоколадови яйца. Продават се и лакомства зайчета и билби – торбеста животинка, сходна на мишка. Австралийците я считат за великденски знак на страната.

3. Останките от празнуването на Коледа в Германия не се изхвърлят след празниците. Те дочакват Великден, когато в неговото навечерие те се струпват на куп и се палят. Този обред символизира края на зимата и настъпването на пролетта.

4. Шведите украсяват къщите си в жълто, бяло и зелено. На трапезата участват ястия, сходни на коледните. Великденските яйца съставляват огромен картон, в който е пуснат хубав бонбон.

5. Докато в Нова Зеландия традиция е да се крият великденските яйца, някои хора в Швейцария гордо ги демонстрират. В Нион, близо Женева, е традиция да се украсяват фонтани с цветя, панделки и яйца.

6. Камбаните във френските църкви в никакъв случай не бият на Велики петък като самопризнание за гибелта на Исус. Това е по този начин, тъй като тогава камбаните „ политат към Рим “ и се връщат назад навръх Великден, когато би трябвало да зазвънят още веднъж.

7. За руснаците Великден е най-почитаният празник. По традиция на трапезата участват толкоз ястия, какъв брой дни продължава постът. За декорация на масата се поставят шарени яйца, сложени в кошничка със зеленина.

8. В Полша пък съблюдават старовремска традиция, съгласно която в последната седмица преди Великден мъжете изобщо не се занимават с подготвяне на храна. Причината е, че по-късно мустаците им стават… бели, постановява националната мъдрост.

9. Във Финландия пък времето към Великден служи на хората да им подсети за нощта на Хелоуин. Тогава мнозина излизат през нощта облечени като вещици и се скитат по улиците с метли в ръцете в търсене на бисквитки. Смята се, че традицията е зародила по отношение на вярване, съгласно което тогава вещиците се събирали и „ отлитали на метлите си към Германия “, където лудували със Сатаната. Затова в страната по време на великденската нощ се палят огромни огньове, които да прогонят злите сили.

10. Ние ядем Великденските яйца, само че англичаните ги… търкалят. Търкалянето на яйца е към момента много известен спорт в Обединеното кралство. Конкурсът се състои в търкаляне на яйца надолу по огромни хълмове. Онзи, чието яйце отиде най-далече или не се счупи при търкалянето, побеждава.