Според последния доклад на Morgan Stanley, страната губи работни места

Според последния отчет на Morgan Stanley, страната губи работни места поради автоматизацията с темпове, които изпреварват всички нейни интернационалните сътрудници, трансформирайки се в първата огромна стопанска система, където „ цифровият разсъдък “ стартира непосредствено да изтласква човешкия капитал в промишлен мащаб.След година на интензивно внедряване на логаритми, английските компании регистрират чиста загуба на работни места от 8%, което е двойно повече от междинното за света. Парадоксът става още по-видим, когато погледнем данните за продуктивността: английските компании са повишили своята успеваемост с 11.5% с помощта на AI – резултат, еднакъв с този в Съединени американски щати. Но до момента в който американският пазар съумява да всмуква смяната и даже да основава нови позиции, английската стопанска система реагира посредством стесняване. Това не е просто статистическо разминаване, а признак на по-дълбока структурна накърнимост, при която софтуерният прогрес не се трансформира в стопански напредък, а в механизъм за редуциране на разноски под натиска на високите налози и слабата ликвидност.Въпреки че Лондон се стреми да бъде световен хъб за технологии, настоящият цикъл на заетостта подсказва, че страната минава през „ съвършена стихия “. Инвеститорите следят по какъв начин високите разноски за заплати, съчетани с нарасналото национално обезпечаване, принуждават дребния и междинния бизнес да търсят избавление в софтуера, вместо в хората. Пазарната логика на психиката тук е водена от защитителен инстинкт – фирмите не наемат AI, с цел да разширят хоризонтите си, а с цел да защитят маржовете си в среда на застоялост. Този „ режим на оцеляване “ трансформира фундаментално характера на заетостта, изключително при младите експерти и чиновническите позиции, където позициите за софтуерни разработчици и консултанти са намалели с 37% от старта на ChatGPT насам.Историческите аналогии с индустриалните революции от предишното ни припомнят, че всяка огромна софтуерна вълна носи със себе си интервал на „ креативно опустошение “, само че в английския случай разрушението наподобява изпреварва творчеството. За разлика от 2020 година, когато рецесията беше външна и краткотрайна, сегашният трус е вътрешен и непрекъснат. Гуверньорът на Централната банка на Англия, Андрю Бейли, вярно оприличава AI на компютъра или интернета, само че не помни да добави, че скоростта на настоящата смяна не оставя време за преквалификация. Психологията на страха от остатък към този момент господства над еуфорията от нововъведенията, а младежката безработица от 13.7% е мъчително доказателство, че „ входните порти “ към корпоративния свят се затварят от логаритми.Основната теза тук е, че Британия сега служи като ранна предупредителна система за останалата част от развития свят: софтуерният напредък без икономическа динамичност води до обществена ерозия. Историята тук не е в самата технология, а в неспособността на институционалната рамка да поддържа прехода на работната ръка. Когато един бизнес модел стартира да разчита повече на софтуерни лицензи, в сравнение с човешки гений, той може да усъвършенства балансите си в кратковременен проект, само че рискува да загуби новаторския си капацитет в дълготраен. Изкуственият разсъдък по едно и също време избавя продуктивността и погребва заетостта, създавайки нежно равновесие, което скоро ще изисква политически, а освен механически отговори.Пазарът ще би трябвало да реши в коя посока ще поеме този цикъл, само че към този момент посоката е към по-нататъшна оптимизация на разноските за сметка на живия труд. Инвеститорите ще преценят фирмите не по това какъв брой бързо внедряват AI, а по това дали съумяват да генерират нов бизнес посредством него, вместо просто да редуцират личен състав. В последна сметка, графиката на заетостта постоянно следва логиката на психиката на икономическата убеденост, а през днешния ден в Британия тази убеденост е сменена от чиста математическа целенасоченост. Цикълът на цифровата промяна навлиза в нов, по-хладен стадий, където същинската стойност няма да бъде в спестените разноски, а в непокътнатото доверие в бъдещето на труда.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.