Дефицит на косъм, но фискалното управление все още виси
Според последните данни на Национален статистически институт през 2024 година след две следващи години на консолидация дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ още веднъж се усилва. Разхлабването наподобява предстоящо на фона на компликациите при образуване на държавно управление, настоящото ръководство на бюджета и големия напън върху разноските. Формалното съблюдаване на ограничаването от 3% от Брутният вътрешен продукт, както и вероятностите пред България във връзка все по-вероятното участие в Еврозоната от началото на 2026 година са позитивни събития, само че те не трябва да ни отклоняват от основните цели на фискалното ръководство, а точно стабилизиране на фиска, дейна антициклична политика и ограничение на размера на страната в стопанската система.
Да напомним, че според Европейската система от сметки бранш „ Държавно ръководство “ включва всички институционални единици, които са непазарни производители и чието произвеждане е предопределено за самостоятелно и групово ползване на държавното управление. За разлика от консолидираната фискална стратегия, тук се включват и други юридически лица – да вземем за пример държавни предприятия, лечебни заведения и други Приходите и разноските на бранш „ Държавно ръководство “ се регистрират на начислена основа.
Как се развиват главните категории на приходите и разноските на бранша през последните години?
Траекторията на смяна при главните приходни групи е сходна. Данъците върху приходите и имуществото (тук са с максимален дял са данъкът върху приходите на физическите лица и корпоративният подоходен данък) се усилват през последните 4 години с сред 15 и 25%, до момента в който налозите върху потреблението осъществят много по-драматично придвижване – предстоящ резултат от скока на инфлацията през 2022 -2023 година
При разходните пера също няма огромни изненади, като възнагражденията нарастват непрекъснато и значимо през целия интервал. Заслужава внимание спадът на разноските за бруто капиталообразуване през 2024 година под равнищата от миналата година, което е обезпокоителен сигнал за намаляващи обществени вложения. Европейската система от сметки регистрира този индикатор приблизително за последните 4 отчетни години, с цел да минимизира мощната разновидност на размера на финансовите разноски в обособените години. Това на процедура значи, че обсъждана настрана, миналата 2024 година бележи сериозен спад на капиталовата интензивност на страната.
С други думи носим се по ръба на вълна, която евентуално ще ни вкара в Еврозоната, само че няма да ни помогне да решим структурни въпроси, свързани с фискалната непоклатимост, с бъдещето развиване на стопанската система и мястото на страната в нея в идващите години. Залагането на висок (на прага от 3%) недостиг за (поне) четиригодишен интервал напред слага все по-големи условия към ръководството на държавния дълг, а то е в мощна взаимозависимост освен от дейностите на държавното управление, само че и „ милостта “ от на интернационалните финансови пазари.
В средносрочния си фискално-структурен проект България е оповестила, че ще ограничи растежа на чистите обществени разноски до 4,9% приблизително за интервала 2025 – 2028 година в сходство с условията на новата рамка за икономическо ръководство на Европейски Съюз, като поддържа недостиг от 2,9% от Брутният вътрешен продукт в средносрочен интервал. Практически това ще значи доста ограничение на растежа на някои разноски – компенсацията на наетите да вземем за пример през последните 6 години в никакъв случай не е нараствала с по-малко от 8%. Дали това е реалистично заричане, имайки поради политическата конюнктура, остава противоречиво. Инвестиционните планове пък постоянно не се извършват, а финансовите разноски служат за отплата на несъразмерния растеж на настоящите. Рисковете пред фиска няма да изчезнат, а ръководството им ще остава основно предизвикателство.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
недостиг бюджетен недостиг фискално ръководство държавно управление
Да напомним, че според Европейската система от сметки бранш „ Държавно ръководство “ включва всички институционални единици, които са непазарни производители и чието произвеждане е предопределено за самостоятелно и групово ползване на държавното управление. За разлика от консолидираната фискална стратегия, тук се включват и други юридически лица – да вземем за пример държавни предприятия, лечебни заведения и други Приходите и разноските на бранш „ Държавно ръководство “ се регистрират на начислена основа.
Как се развиват главните категории на приходите и разноските на бранша през последните години?
Траекторията на смяна при главните приходни групи е сходна. Данъците върху приходите и имуществото (тук са с максимален дял са данъкът върху приходите на физическите лица и корпоративният подоходен данък) се усилват през последните 4 години с сред 15 и 25%, до момента в който налозите върху потреблението осъществят много по-драматично придвижване – предстоящ резултат от скока на инфлацията през 2022 -2023 година
При разходните пера също няма огромни изненади, като възнагражденията нарастват непрекъснато и значимо през целия интервал. Заслужава внимание спадът на разноските за бруто капиталообразуване през 2024 година под равнищата от миналата година, което е обезпокоителен сигнал за намаляващи обществени вложения. Европейската система от сметки регистрира този индикатор приблизително за последните 4 отчетни години, с цел да минимизира мощната разновидност на размера на финансовите разноски в обособените години. Това на процедура значи, че обсъждана настрана, миналата 2024 година бележи сериозен спад на капиталовата интензивност на страната.
С други думи носим се по ръба на вълна, която евентуално ще ни вкара в Еврозоната, само че няма да ни помогне да решим структурни въпроси, свързани с фискалната непоклатимост, с бъдещето развиване на стопанската система и мястото на страната в нея в идващите години. Залагането на висок (на прага от 3%) недостиг за (поне) четиригодишен интервал напред слага все по-големи условия към ръководството на държавния дълг, а то е в мощна взаимозависимост освен от дейностите на държавното управление, само че и „ милостта “ от на интернационалните финансови пазари.
В средносрочния си фискално-структурен проект България е оповестила, че ще ограничи растежа на чистите обществени разноски до 4,9% приблизително за интервала 2025 – 2028 година в сходство с условията на новата рамка за икономическо ръководство на Европейски Съюз, като поддържа недостиг от 2,9% от Брутният вътрешен продукт в средносрочен интервал. Практически това ще значи доста ограничение на растежа на някои разноски – компенсацията на наетите да вземем за пример през последните 6 години в никакъв случай не е нараствала с по-малко от 8%. Дали това е реалистично заричане, имайки поради политическата конюнктура, остава противоречиво. Инвестиционните планове пък постоянно не се извършват, а финансовите разноски служат за отплата на несъразмерния растеж на настоящите. Рисковете пред фиска няма да изчезнат, а ръководството им ще остава основно предизвикателство.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
недостиг бюджетен недостиг фискално ръководство държавно управление
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ