Над половин милион души взимат пенсии за инвалидност в България
През 2024 година броят на пенсионерите с неработоспособност е 528 хиляди души, а близо 80% от тях са в трудоспособна възраст. Статистиката на Национален осигурителен институт за пенсиите за неработоспособност (те се дават на хората с над 50% понижена работоспособност) демонстрира че, до 2022 година се следи умерено понижение на получателите, като през 2022 година броят доближава 493 хиляди души. След това обаче наклонността се обръща: през 2023 година броят нараства до 505 хиляди, а през 2024 година – до 528 хиляди души. Така в границите на пет години чистата смяна е нарастване с 20 хиляди души (около 4%), само че то е съсредоточено главно в последните две години.
Този скок евентуално е обвързван с измененията на системата на ТЕЛК, почнали през 2022 година, ориентирани към модернизиране на експертните оценки, ускорение на процедурите, облекчение на достъпа до права посредством служебно обменяне на данни.
Данните също демонстрират, че получаващите пенсия за неработоспособност в трудоспособна възраст са все по-голяма част от пенсионерите. Ръстът за 5 години е 7 прочие п. – от 71% през 2019 година до 78% през 2024 година Това демонстрира, че инвалидността се утвърждава като главен канал за приемане на средства от бюджета в дейна възраст.
Същевременно делът на хората с пенсии за неработоспособност от общия брой пенсионери нараства доста. През 2019 година той е 24%, а през 2024 година доближава 26%. Това значи, че инвалидните пенсии последователно заемат по-голяма част от нея.
Тази наклонност още веднъж е обвързвана със законодателните промени, само че и е сигнал за възходяща взаимозависимост от инвалидни пенсии като механизъм за приход, в това число в работоспособна възраст.
Разходите за инвалидни пенсии в Национален осигурителен институт (отделно от това хората с понижена продуктивност получават заплащания и от АСП, и от АЗ) също нарастват доста – и поради броя получатели, и поради размера на заплащанията. За петгодишен интервал растежът в разноските за пенсии за неработоспособност е над 2.5 пъти – от 855 млн. евро през 2019 година до 2260 млн. евро през 2024 година. Делът им в общите разноски за пенсии също се усилва – от под 17% до над 20% за петте години.
Промените на процедурите по ТЕЛК усъвършенстват процесите в системата, само че контролът също е от основно значение, тъй като данните от последните години демонстрират съществени структурни опасности в настоящия механизъм:
Фискален риск: При разход за инвалидни пенсии от 2.3 милиарда евро годишно (2024), даже дребни промени в броя на новоотпуснатите случаи или в междинния размер водят до значими бюджетни резултати.
Риск от инерционен напредък: Пенсиите са дълготраен ангажимент. Увеличение на новоотпуснатите случаи през 2024 година значи, че системата ще прави повече заплащания за идващите 20 – 30 години и повече години, колкото е междинната дълготрайност на приемане на една пенсия.
Риск за пазара на труда: Ако делът на инвалидните пенсии за лица в работоспособна възраст е важен и пораства, системата може да основава тласък за по-ниска трудова интензивност, изключително когато пенсията и обвързваните права са релативно високи по отношение на вероятния приход от претовареност за нискоквалифицирани служащи.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
инвалидна пенсия инвалидни пенсии степен на неработоспособност ТЕЛК трудоспособна възраст
Този скок евентуално е обвързван с измененията на системата на ТЕЛК, почнали през 2022 година, ориентирани към модернизиране на експертните оценки, ускорение на процедурите, облекчение на достъпа до права посредством служебно обменяне на данни.
Данните също демонстрират, че получаващите пенсия за неработоспособност в трудоспособна възраст са все по-голяма част от пенсионерите. Ръстът за 5 години е 7 прочие п. – от 71% през 2019 година до 78% през 2024 година Това демонстрира, че инвалидността се утвърждава като главен канал за приемане на средства от бюджета в дейна възраст.
Същевременно делът на хората с пенсии за неработоспособност от общия брой пенсионери нараства доста. През 2019 година той е 24%, а през 2024 година доближава 26%. Това значи, че инвалидните пенсии последователно заемат по-голяма част от нея.
Тази наклонност още веднъж е обвързвана със законодателните промени, само че и е сигнал за възходяща взаимозависимост от инвалидни пенсии като механизъм за приход, в това число в работоспособна възраст.
Разходите за инвалидни пенсии в Национален осигурителен институт (отделно от това хората с понижена продуктивност получават заплащания и от АСП, и от АЗ) също нарастват доста – и поради броя получатели, и поради размера на заплащанията. За петгодишен интервал растежът в разноските за пенсии за неработоспособност е над 2.5 пъти – от 855 млн. евро през 2019 година до 2260 млн. евро през 2024 година. Делът им в общите разноски за пенсии също се усилва – от под 17% до над 20% за петте години.
Промените на процедурите по ТЕЛК усъвършенстват процесите в системата, само че контролът също е от основно значение, тъй като данните от последните години демонстрират съществени структурни опасности в настоящия механизъм:
Фискален риск: При разход за инвалидни пенсии от 2.3 милиарда евро годишно (2024), даже дребни промени в броя на новоотпуснатите случаи или в междинния размер водят до значими бюджетни резултати.
Риск от инерционен напредък: Пенсиите са дълготраен ангажимент. Увеличение на новоотпуснатите случаи през 2024 година значи, че системата ще прави повече заплащания за идващите 20 – 30 години и повече години, колкото е междинната дълготрайност на приемане на една пенсия.
Риск за пазара на труда: Ако делът на инвалидните пенсии за лица в работоспособна възраст е важен и пораства, системата може да основава тласък за по-ниска трудова интензивност, изключително когато пенсията и обвързваните права са релативно високи по отношение на вероятния приход от претовареност за нискоквалифицирани служащи.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
инвалидна пенсия инвалидни пенсии степен на неработоспособност ТЕЛК трудоспособна възраст
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ