Как човек се пристрастява към „сладкото“ и до колко вредно е похапването му
Според онлайн изследване 40% от българите си похапват сладко всеки ден. Същото изследване открива, че дамите са по податливи на сладкото прелъщение.
Яденето на захарни произведения, наричани на малко „ сладко “, може да е част от метода ни на живот. Една лъжица захар прави усета на кафето ви по-добър, а десерта може да се трансформира в най-хубавата част от вечерята.
Ние награждаваме децата с него по време празниците или за добре свършена работа в учебно заведение. И ние се награждаваме с него – след изключително под напрежение ден или да отпразнуваме рожден ден или специфичен триумф.
Прибягваме до яденето на сладко и когато сме в меланхолия или под мощен стрес.
Ако в миналото сте се опитвали да намалите захарта и захарните произведения, може би сте разбрали какъв брой необикновено мъчно е. За някои хора това може да наподобява напряко невероятно. Това води до въпроса: може ли да се пристрастите към захарта?
Захарта задейства системата за заплащане на мозъка
Сладките храни са доста мечтани заради мощното влияние на захарта върху системата за хонорари в мозъка, наречена мезолимбична допаминова система (път в мозъка, по който допаминът се придвижва от една област на мозъка в друга). Невротрансмитер – допамин се освобождава от невроните в тази система в отговор на награждаващо събитие.
Защо се пристрастяваме към сладкото?
Първо да разграничим другите стадии на банкет на сладко: стартира с “обичам да си похапвам сладко “, по-късно е “вредна приложимост “ и към този момент “зависимостта “ е крайния стадий когато равнищата на допамин са доста високи, който е виновен и за психологичната взаимозависимост.
При индивида е биологично заложено сладкото и мазното да трансформират равнищата на допамин и серотонин.
Допаминът играе значима роля в редица психологични процеси като – мотивация, меланхолия и взаимозависимост. Серотонинът пък играе роля при регулирането на агресивността, телесната температура, апетита, настроението, кръвосъсирването, сексуалността и съня – прочут и като „ хормона на щастието„.
Вредно ли е похапването на сладко?
Обикновено желанието за консумация на сладко идва в късните доби, което значи, че ние хапваме и лягаме да спим, което е много нездравословно.
Бялата рафинирана захар е дизахарид, в нея има фруктоза и глюкоза. Според изследвания, пристрастяващия резултат на захарта, която се намира в съвсем всичко сладко което похапваме, е 8 – 9 пъти по-силен от този на мощен опиат.
Интересното е, че нашето тяло физически няма безусловно никаква потребност от захарта, тъй като „ бучката захар “ има нулева хранителна стойност – няма витамини, минерали, микроелементи и фибри.
Когато консумираме захар, ние одобряваме празни калории с нулева хранителна стойност, за мига благополучие и наслаждение.
Но този момент на благополучие от приемането на сладкиши създадени със захар е доста къс и за сметка на здравето.
В дълготраен проект, приемането на захарни произведения, изтощава тялото като непрекъснато трансформира равнищата на допамина и холестерола без да засити организма, който в действителност гладува.
Според изследване, първите три най-пристрастяващи захарни произведения са:
- Сладоледа
- Шоколада
- Бонбоните
Когато хапваме сладко ние сме по-весели и щастливи. От тук идва и непрекъснатото предпочитание да похапваме повечко.
Захар има и в тютюна, това е въведено преди много време в америка, захар да се прибавя към тютюна, по този начин даже до момента в който пушите вие приемате захар.
Как ни работи захарта?
Захарта има императивно държание, при похапване на нещо сладко, захарта влиза в нашия организъм и с цел да се разгради, равнищата на инсулина се повишават и се образуват пикове в равнищата на кръвната захар.
Когато инсулина се подвига, с него стартира да се подвига и инсулиноподобен растежен фактор. Което води до риск от онкологични болести, понижава помпената функционалност на сърцето, понижава фагоцитозата – което понижава имунитета.
Когато одобряваме захарни произведения, и тази захар попадне на нашите вкусови рецептори, на повърхността на езика, тя изпраща сигнали към мозъчния дънер, към една субстанция наречена „ нуклеус акумбенс “, която ви споделя – дай ми още една цигара, още една доза, още една чашка или още едно късче торта.
Тогава се повишават равнищата на допамин, това е нещото което те кара да си привързан.
Зависимостта към захарите е главно в мозъка. Захарта трансформира трагично метаболизма на мозъчната тъкан.
Активизира се по този начин наречената система на заплащане. Така организма привиква да оперира във високи допаминови равнища, а когато равнищата са високи ние си споделяме – „ ха, усещам се добре “, „ това ми харесва “, и по този начин, когато организма засече повишаване на допамин, го приема за значимо и стартира да го изисква.
Тук идва подлия миг с развиването на толеранс, той нараства, започваме да имаме потребност от по висока доза, с цел да си набавим високи равнища на допамини и пиковите моменти на еуфория, в резултат на това придобиваме пристрастено държание.
А при високи равнища на допамин, равнищата на серотонин стартират да падат, а както допамина дава отговор за късото благополучие, по този начин серотонина дава отговор за дълготрайното благополучие.
Защо да се откажете от захарта?
Премахването на захар от вашата диета може да не е елементарно, защото толкоз доста обработени храни имат захари, скрити в техните съставки.
Преминаването от захар към подсладител (стевия, аспартам, сукралоза) може да понижи калориите, само че въпреки всичко подхранва сладкото пристрастяване.
По сходен метод захарните „ заместители “ като агаве, оризов сироп, мед и фруктоза са просто захарта в дегизировка и задействат системата за заплащане на мозъка също толкоз елементарно като захарта.
Физически отводът от захар в диетата ви може да помогне за загуба на тегло, може да понижи акнето, да подобри съня и настроението.
И в случай че намалите потреблението на захар, сладките храни, които преди този момент сте похапвали по-много, може да ви се сторят прекомерно сладки заради прекалибриране на вашето чувство за наслада, задоволително, с цел да преустановите несъразмерната консумация!
Заключение
Това, че ядете доста сладко не значи безусловно, че сте привързан. Когато човек е подвластен от сладко, той има абстиненция, приема огромни количества и е мъчно да спре да яде, стартират проблемите както при алкохола – живота ви се върти към това нещо.
Трябва да знаете също, че не всеки е благоразположен към взаимозависимост, както при алкохолизма, не всеки който пие алкохол е пияч.
Всичко зависи от това по какъв начин ви въздейства.
Вижте това видео от TED-Ed , в което се демонстрира по какъв начин захарта (сладкото) въздейства на мозъка:
