Кога ще настъпи краят на света?
Според някои учени, светът е почнал да съществува преди повече от 4 милиарда години. По това време се счита, че Земята е била непрекъснато бомбардирана от астероиди, само че животът е траял, написа chr.bg. Природните катаклизми не могат да ни изненадат по никакъв метод, привикнали сме да виждаме експлоадирането на вулкани, бързата смяна на климата, като при започване на цивилизацията, това се е случвало доста пъти. Въпреки всичко провокации на природата, хората постоянно откриват метод да се приспособяват.
От време на време се повтаря целият цикъл, като в миналото тези катаклизми са давали и опция за раждането на нови типове. Мнозина постоянно обичат да преглеждат някои забавни сюжети, в които животът завършва вечно. Какво би трябвало да се случи, с цел да може да изчезнем? Оказва се, че до момента в който индивидът продължава да бъде извънредно уязвим на всичко, което вирее във въздуха на микроскопично равнище и може независимо да постави завършек на съществуването си, стерилизирането на цялата планета е малко по-сложен развой и няма да стане толкоз елементарно. При инспекция на учените ще открием няколко сюжета, които могат да реализират тъкмо това и да сложат завършек на живота на планетата. Точно тези не могат да се върнат в никакъв случай повече.
Около 66 милиона години обратно, метеорит с размерите на огромен град се стоварва в Мексиканския залив. Антрополозите удостоверяват, че това е бил краят на динозаврите, както и някои други специфични типове на планетата. Нашите прадеди по това време не са се развили до нужната степен, с цел да би трябвало да оцеляват, само че това събитие е от изключително значение за индивида. Без този метеорит, динозаврите са можели да продължат своя живот, оставяйки всички останали бозайници надалеч в сенките. Ето за какво и професорите постоянно се майтапят, че индивидът е постоянно на печелившата страна на някои от най-важните инцидентни събития, които постоянно трансформират метода ни на живот. Един метеорит ще успее да отстрани познатия ни живот, само че не би трябвало да забравяме, че сходни събития няма да се случат скоро. Все отново през днешния ден разполагаме с задоволително галактически станции, които да засекат сходни явления, ориентирани точно към планетата ни.
Според изчисленията на NASA големи метеорити удрят планетата ни по един път на 100 милиона години, само че по-малките метеорити не престават да бомбардират атмосферата когато и да е. Има следи, че праисторическите хора може да са ставали жертва на галактическата експанзия. Тази тема става извънредно забавна за някои откриватели и тъкмо затова се вършат симулации в списание Nature през 2017 година и ни демонстрира, че в случай че има астероид-гигант, той ще може да се следи с невъоръжено око в един избран миг. Да приемем, че науката не може да откри решение, най-лошият сюжет е, че същият ще се е запалил в атмосферата и по-късно ще се разбие в Световния океан, повишавайки температурата на водата до степен на изпаряване. Според изследванията на астролозите, сега в слънчевата система има единствено два метеорита, които могат да реализират това – Палас и Веста. Някога неразвитата цивилизация е била ударена от планетоид на име Тея, като се счита и за един от доста тежките галактически набези, който статистически няма да се повтори в близко и далечно бъдеще.
След като метеоритите са оставили нашата нежна планета да се движи свободно, то какви са другите разновидности? преди повече от 2.5 милиарда години е настъпил интервала на оксидация и белите ни дробове са получили един от най-хубавите вероятни запаси за задвижването на нашия организъм. Дори и да не желаеме да го признаваме, сега сме мощно уязвими и подвластни от кислорода, а както виждаме, даже най-дребните промени стартират да се отразяват на качеството на живот. Събитието в този случай е появяването на цианобактериите, които носят отговорност за основаването на атмосферата. Всяко едно деяние идва с противопоставяне и по този начин преди повече от 450 милиона година стартира късният Ордовик интервал, а с него и всеобщата гибел на най-различни типове. По това време се регистрира намаляването на кислородните равнища, като този развой продължава няколко милиона години.
В рисковият сюжет на това събитие, редица животни и организми умират, до момента в който по-голямата част от типовете остават в океана. Растителността на повърхността стартира постепенно да се вижда и в края на въпросният интервал следва покриването с ледници. Това е и формалното световно изстудяване, с което се приключва изтребването, най-малко за повторно, на познатия живот. Малко след този интервал има второ повишение на кислорода. Това се потвърждава с взимането на проби от морското дъно, събрани от разнообразни точки на света. Допуска се, че същите ледници са трансформирали главните пластове на океаните, като вършат самата конструкция на пластовете неповторима по рода си и с едно изключително качество – разрешават концентрирането на О2.
Никой обаче не може да каже каква е повода за спада на кислорода при започване на интервала, тъй че не очаквайте да намерите красноречиви доказателства по тематиката. По това време към 80% от живота умира, затова имаме един добър сюжет за завършек на света. След като един път това се е случило, какви са възможностите да се повтори? За страдание ще би трябвало да признаем, че не са по никакъв начин дребни. Някои откриватели са на мнение, че даже и на този стадий, с помощта на климатичните промени, кислородът освен се редуцира, само че и става неспособен за приложимост в резултат на замърсяването, затова сега освен отстраняваме някои от морските типове, само че и се приготвяме за началото на края. Разбира се, това ще отнеме време, само че най-малко се стараем в тази посока.
В случай, че не сте удовлетворени от тези оферти и смятате, че животът на планетата ще свърши по един доста трагичен метод, тогава дано предложим и още един вид. Нека обърнем внимание на по този начин наречените гама лъчи и дейното им облъчване на планетата. В този миг, учените не са разкрили нито един различен нападателен вид на сила в космоса. Тя се отделя при някои детонации, най-много по този начин наречените супернова. За огромна наслада, към момента такива не са се случвали наоколо до планетата, с цел да усетим въздействието им, само че NASA постоянно обръща внимание на същите в някои по-далечни галактики. Ако нещо такова се случи в млечния път, както се счита, че се е случвало в далечното минало, можем да бъдем сигурни, че това ще значи завършек на живота, освен това за милиони години напред.
Вече знаем какво се случва при най-малките озонови дупки и по какъв начин се трансформира климатът и животът на планетата. Да не приказваме, че в този интервал заболелите от меланома се покачват доста. Ако си представим теоретично, че озоновият пласт бъде погубен, можем единствено да се надяваме, че животът на Марс е вид за преместването на цялата цивилизация. Тази екологична злополука може да наруши хранителната верига и да унищожи редица екземпляри, които по един или различен метод управляват околната среда. Все отново не е мъчно да забележим какво реализират китайците, когато потеглят на война с врабчетата. Гама лъчите ще ударят първо най-високите пластове на океана, където живеят индивидите, виновни за кислорода на планетата. Освен това същите могат да унищожават атмосферния О2 и водород.
При този развой ще имаме единствено и само въглероден диоксид, като същият произвеждаме всеки ден, освен от колите си, само че и от самите нас. Издигането му като мантия ще блокира слънчевите лъчи, като финалната присъда ще бъде затъмняването на слънцето и активирането на идната ледена ера. Оцеляването ще бъде един доста нечовечен интервал, а още по-страшното е, че няма никакво противопоставяне.
След като Нострадамус е предсказал, че краят на света ще пристигна с изгасването на слънцето, можем да се тормозим до известна степен, тъй като на този стадий се счита, че то ускорява своята мощ. Според откриватели от разнообразни издания, нашият кислороден декор не е непрекъснат и рано или късно ще стигнем досега, в който още веднъж равнищата ще паднат. Това обаче може да се случи след близо 1 милиард години.
До тогава можем да бъдем сигурни, че слънцето ще изиграе най-голяма роля, изключително откакто ще продължи да грее с по-висока мощ. Една доктрина е, че въглеродният диоксид ще се разпадне, като в този миг всички растения, които оперират с фотосинтеза ще умрат, а след нея и човечеството ще загине. Една добра вест е, че целият развой по разпад на въглеродния диоксид ще отнеме още 10 000 години, което значи, че ще имаме време да решим какво ще вършим с фауната на планетата.
От време на време се повтаря целият цикъл, като в миналото тези катаклизми са давали и опция за раждането на нови типове. Мнозина постоянно обичат да преглеждат някои забавни сюжети, в които животът завършва вечно. Какво би трябвало да се случи, с цел да може да изчезнем? Оказва се, че до момента в който индивидът продължава да бъде извънредно уязвим на всичко, което вирее във въздуха на микроскопично равнище и може независимо да постави завършек на съществуването си, стерилизирането на цялата планета е малко по-сложен развой и няма да стане толкоз елементарно. При инспекция на учените ще открием няколко сюжета, които могат да реализират тъкмо това и да сложат завършек на живота на планетата. Точно тези не могат да се върнат в никакъв случай повече.
Около 66 милиона години обратно, метеорит с размерите на огромен град се стоварва в Мексиканския залив. Антрополозите удостоверяват, че това е бил краят на динозаврите, както и някои други специфични типове на планетата. Нашите прадеди по това време не са се развили до нужната степен, с цел да би трябвало да оцеляват, само че това събитие е от изключително значение за индивида. Без този метеорит, динозаврите са можели да продължат своя живот, оставяйки всички останали бозайници надалеч в сенките. Ето за какво и професорите постоянно се майтапят, че индивидът е постоянно на печелившата страна на някои от най-важните инцидентни събития, които постоянно трансформират метода ни на живот. Един метеорит ще успее да отстрани познатия ни живот, само че не би трябвало да забравяме, че сходни събития няма да се случат скоро. Все отново през днешния ден разполагаме с задоволително галактически станции, които да засекат сходни явления, ориентирани точно към планетата ни.
Според изчисленията на NASA големи метеорити удрят планетата ни по един път на 100 милиона години, само че по-малките метеорити не престават да бомбардират атмосферата когато и да е. Има следи, че праисторическите хора може да са ставали жертва на галактическата експанзия. Тази тема става извънредно забавна за някои откриватели и тъкмо затова се вършат симулации в списание Nature през 2017 година и ни демонстрира, че в случай че има астероид-гигант, той ще може да се следи с невъоръжено око в един избран миг. Да приемем, че науката не може да откри решение, най-лошият сюжет е, че същият ще се е запалил в атмосферата и по-късно ще се разбие в Световния океан, повишавайки температурата на водата до степен на изпаряване. Според изследванията на астролозите, сега в слънчевата система има единствено два метеорита, които могат да реализират това – Палас и Веста. Някога неразвитата цивилизация е била ударена от планетоид на име Тея, като се счита и за един от доста тежките галактически набези, който статистически няма да се повтори в близко и далечно бъдеще.
След като метеоритите са оставили нашата нежна планета да се движи свободно, то какви са другите разновидности? преди повече от 2.5 милиарда години е настъпил интервала на оксидация и белите ни дробове са получили един от най-хубавите вероятни запаси за задвижването на нашия организъм. Дори и да не желаеме да го признаваме, сега сме мощно уязвими и подвластни от кислорода, а както виждаме, даже най-дребните промени стартират да се отразяват на качеството на живот. Събитието в този случай е появяването на цианобактериите, които носят отговорност за основаването на атмосферата. Всяко едно деяние идва с противопоставяне и по този начин преди повече от 450 милиона година стартира късният Ордовик интервал, а с него и всеобщата гибел на най-различни типове. По това време се регистрира намаляването на кислородните равнища, като този развой продължава няколко милиона години.
В рисковият сюжет на това събитие, редица животни и организми умират, до момента в който по-голямата част от типовете остават в океана. Растителността на повърхността стартира постепенно да се вижда и в края на въпросният интервал следва покриването с ледници. Това е и формалното световно изстудяване, с което се приключва изтребването, най-малко за повторно, на познатия живот. Малко след този интервал има второ повишение на кислорода. Това се потвърждава с взимането на проби от морското дъно, събрани от разнообразни точки на света. Допуска се, че същите ледници са трансформирали главните пластове на океаните, като вършат самата конструкция на пластовете неповторима по рода си и с едно изключително качество – разрешават концентрирането на О2.
Никой обаче не може да каже каква е повода за спада на кислорода при започване на интервала, тъй че не очаквайте да намерите красноречиви доказателства по тематиката. По това време към 80% от живота умира, затова имаме един добър сюжет за завършек на света. След като един път това се е случило, какви са възможностите да се повтори? За страдание ще би трябвало да признаем, че не са по никакъв начин дребни. Някои откриватели са на мнение, че даже и на този стадий, с помощта на климатичните промени, кислородът освен се редуцира, само че и става неспособен за приложимост в резултат на замърсяването, затова сега освен отстраняваме някои от морските типове, само че и се приготвяме за началото на края. Разбира се, това ще отнеме време, само че най-малко се стараем в тази посока.
В случай, че не сте удовлетворени от тези оферти и смятате, че животът на планетата ще свърши по един доста трагичен метод, тогава дано предложим и още един вид. Нека обърнем внимание на по този начин наречените гама лъчи и дейното им облъчване на планетата. В този миг, учените не са разкрили нито един различен нападателен вид на сила в космоса. Тя се отделя при някои детонации, най-много по този начин наречените супернова. За огромна наслада, към момента такива не са се случвали наоколо до планетата, с цел да усетим въздействието им, само че NASA постоянно обръща внимание на същите в някои по-далечни галактики. Ако нещо такова се случи в млечния път, както се счита, че се е случвало в далечното минало, можем да бъдем сигурни, че това ще значи завършек на живота, освен това за милиони години напред.
Вече знаем какво се случва при най-малките озонови дупки и по какъв начин се трансформира климатът и животът на планетата. Да не приказваме, че в този интервал заболелите от меланома се покачват доста. Ако си представим теоретично, че озоновият пласт бъде погубен, можем единствено да се надяваме, че животът на Марс е вид за преместването на цялата цивилизация. Тази екологична злополука може да наруши хранителната верига и да унищожи редица екземпляри, които по един или различен метод управляват околната среда. Все отново не е мъчно да забележим какво реализират китайците, когато потеглят на война с врабчетата. Гама лъчите ще ударят първо най-високите пластове на океана, където живеят индивидите, виновни за кислорода на планетата. Освен това същите могат да унищожават атмосферния О2 и водород.
При този развой ще имаме единствено и само въглероден диоксид, като същият произвеждаме всеки ден, освен от колите си, само че и от самите нас. Издигането му като мантия ще блокира слънчевите лъчи, като финалната присъда ще бъде затъмняването на слънцето и активирането на идната ледена ера. Оцеляването ще бъде един доста нечовечен интервал, а още по-страшното е, че няма никакво противопоставяне.
След като Нострадамус е предсказал, че краят на света ще пристигна с изгасването на слънцето, можем да се тормозим до известна степен, тъй като на този стадий се счита, че то ускорява своята мощ. Според откриватели от разнообразни издания, нашият кислороден декор не е непрекъснат и рано или късно ще стигнем досега, в който още веднъж равнищата ще паднат. Това обаче може да се случи след близо 1 милиард години.
До тогава можем да бъдем сигурни, че слънцето ще изиграе най-голяма роля, изключително откакто ще продължи да грее с по-висока мощ. Една доктрина е, че въглеродният диоксид ще се разпадне, като в този миг всички растения, които оперират с фотосинтеза ще умрат, а след нея и човечеството ще загине. Една добра вест е, че целият развой по разпад на въглеродния диоксид ще отнеме още 10 000 години, което значи, че ще имаме време да решим какво ще вършим с фауната на планетата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ