Да спрем да храним страховете си с някои лесни техники
Според някои теории, човек се ражда единствено със боязън от мощен звук и от рухване. Всички останали страхове се оказват основани в нас като разследване на прекарване или опасност от околната среда. Означава ли това, че можем елементарно да се отървем от съвсем всички наши страхове и да живеем живот без тревога, меланхолия и обезсърчение? Има ли метод да преборим страховете си преди те да са завладяли душeвността ни и преди да ни наложат мисли, които още повече лишават силата ни?
Време
Една лесна техника за осъзнаване на страха преди той да е взел връх и да ни е подчинил на въздействието си, употребява времето като основен детайл. Негативната мисъл поражда в мозъка ни и в случай че след 20 секунди не са се появили други такива мисли, тя най-вероятно ще отшуми без да ни се отрази. Което значи, че имаме доста малко време да осъзнаем, че тази мисъл се е появила и просто да стартираме да мислим за нещо друго. Насочвайки се към напълно друга тема, освобождаваме съзнанието си от мисълта за страха и продължаваме деня си необезпокоявани. След приключването на този къс откъслек на време, отрицателният фокус ще открие други съответстващи на положението ни мемоари, мисли и по този начин потегля вълната на страха.
Действие
Ако въпреки всичко не сме успяли с мисъл да надвием страха, който припомня за себе си, можем да насочим фокуса и усилието си към някакво деяние. Без значение дали ще изберете аеробика, да измиете чиниите, да отметнете работа в офиса или да сготвите нещо, действието е толкоз ангажиращо за мозъка, че той безусловно не може да мисли за нищо друго. Колкото по-всепоглъщаща е интензивността, толкоз по-лесно мислите за страховете остават някъде на назад във времето, а след час - два даже не си спомняме, че изобщо ги е имало.
Преувеличение
Тази техника работи с страстите ни и ужасяващото положение, в което изпадаме когато ни е боязън от нещо. Започваме с осъзнаване на страха и наблюдението над него и действието му над нас, само че вместо да се обърнем и да избягаме, го поглеждаме непосредствено. Сякаш го питаме: „ Какво толкоз можеш да ми направиш? Колко огромен можеш да станеш? ” и започваме да рисуваме във въображението си обстановка, в която всичко, от което ни е боязън, се е случило. Преувеличаваме досега, в който не ни стане смешно, че изобщо сме се уплашили. Тази техника работи доста добре и при дребни деца, които постоянно имат измислени страхове, който с комизъм и смях се не помнят доста бързо.
Прошка и осъзнаване
Когато не работят моментните техники за справяне с отрицателни мисли и страхове, е време да погледнем в себе си и да се опитаме да открием корените им. Избираме време единствено за себе си, някъде където сме сами и навлизаме въображаемо в обстановката, в която някой съответен боязън е зародил. Прощаваме на всички участници в случката от сърце и им пожелаваме благополучие. Прощаваме и на себе си, че тогава не сме съумели да се оправим с ситуацията по положителен метод. Рисуваме картина за себе си виждайки се към този момент без този боязън и си представяме по какъв начин продължаваме живота си по друг метод. Тази техника е обвързвана с приемането на нещата, такива каквито са, тъй като отричането и моментният потрес нормално са причина да подтиснем някоя страст надълбоко в съзнанието си където тя се трансформира в боязън и тревога.
Обществото, медиите, даже приятелите ни постоянно употребяват страховете на всеки човек, с цел да ни убедят в нещо, да ни наложат мнение или да ни накарат да създадем нещо за някого. Осъзнаването и наблюдаването на вътрешния ни свят, ни дават мощ да бъдем себе си във всеки един миг, приемайки минусите и качествата си почтено. Колкото по-малко мощ даваме на страховете да диктуват живота ни, толкоз по-лесно откриваме нови способи да бъдем щастливи и да се радваме на живота.
Време Една лесна техника за осъзнаване на страха преди той да е взел връх и да ни е подчинил на въздействието си, употребява времето като основен детайл. Негативната мисъл поражда в мозъка ни и в случай че след 20 секунди не са се появили други такива мисли, тя най-вероятно ще отшуми без да ни се отрази. Което значи, че имаме доста малко време да осъзнаем, че тази мисъл се е появила и просто да стартираме да мислим за нещо друго. Насочвайки се към напълно друга тема, освобождаваме съзнанието си от мисълта за страха и продължаваме деня си необезпокоявани. След приключването на този къс откъслек на време, отрицателният фокус ще открие други съответстващи на положението ни мемоари, мисли и по този начин потегля вълната на страха.
Действие Ако въпреки всичко не сме успяли с мисъл да надвием страха, който припомня за себе си, можем да насочим фокуса и усилието си към някакво деяние. Без значение дали ще изберете аеробика, да измиете чиниите, да отметнете работа в офиса или да сготвите нещо, действието е толкоз ангажиращо за мозъка, че той безусловно не може да мисли за нищо друго. Колкото по-всепоглъщаща е интензивността, толкоз по-лесно мислите за страховете остават някъде на назад във времето, а след час - два даже не си спомняме, че изобщо ги е имало.
Преувеличение Тази техника работи с страстите ни и ужасяващото положение, в което изпадаме когато ни е боязън от нещо. Започваме с осъзнаване на страха и наблюдението над него и действието му над нас, само че вместо да се обърнем и да избягаме, го поглеждаме непосредствено. Сякаш го питаме: „ Какво толкоз можеш да ми направиш? Колко огромен можеш да станеш? ” и започваме да рисуваме във въображението си обстановка, в която всичко, от което ни е боязън, се е случило. Преувеличаваме досега, в който не ни стане смешно, че изобщо сме се уплашили. Тази техника работи доста добре и при дребни деца, които постоянно имат измислени страхове, който с комизъм и смях се не помнят доста бързо.
Прошка и осъзнаване Когато не работят моментните техники за справяне с отрицателни мисли и страхове, е време да погледнем в себе си и да се опитаме да открием корените им. Избираме време единствено за себе си, някъде където сме сами и навлизаме въображаемо в обстановката, в която някой съответен боязън е зародил. Прощаваме на всички участници в случката от сърце и им пожелаваме благополучие. Прощаваме и на себе си, че тогава не сме съумели да се оправим с ситуацията по положителен метод. Рисуваме картина за себе си виждайки се към този момент без този боязън и си представяме по какъв начин продължаваме живота си по друг метод. Тази техника е обвързвана с приемането на нещата, такива каквито са, тъй като отричането и моментният потрес нормално са причина да подтиснем някоя страст надълбоко в съзнанието си където тя се трансформира в боязън и тревога.
Обществото, медиите, даже приятелите ни постоянно употребяват страховете на всеки човек, с цел да ни убедят в нещо, да ни наложат мнение или да ни накарат да създадем нещо за някого. Осъзнаването и наблюдаването на вътрешния ни свят, ни дават мощ да бъдем себе си във всеки един миг, приемайки минусите и качествата си почтено. Колкото по-малко мощ даваме на страховете да диктуват живота ни, толкоз по-лесно откриваме нови способи да бъдем щастливи и да се радваме на живота.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ